КАК СЕ ПИШЕ ОТГОВОР НА ЛИТЕРАТУРЕН ВЪПРОС
Какво е отговор на литературен въпрос
■ Писмен текст разсъждение, чиято тема е зададена като въпрос върху литературно произведение.
■ Коментарен текст, в който пишещият заявява и аргументира своя теза по поставения въпрос.
■ Текст с фиксирани композиционни части - увод, теза, изложение, заключение. Уводът е кратка въвеждаща част, която съдържа информация за епохата, за автора, за творбата, подготвяща за основното твърдение - прекия отговор на зададения въпрос. Тезата е синтезиран отговор на въпроса (3-4 изречения). Изложението представлява разгръщане на тезата чрез подтези и подкрепянето й с премери от художествената творба и разсъждения, свързани с тях. Заключението е финално обобщение.
■ Текст, притежаващ особености предимно на научния стил, които могат да се съчета¬ват с есеистични и публицистични елементи в зависимост от темата и от произведението, върху което се разсъждава.
■ Текст, който се създава в определен обем, позволяващ на пишещия да заяви и обоснове разбирането си по поставения въпрос.
■ Текст, в който пишещият задължително спазва книжовните норми.
Как да напишете отговор на литературен въпрос
■ Преди всичко е необходимо добре да познавате литературното произведение, върху което ще работите. Да сте наясно със смислово-съдържателните, жанровите, композиционните, езиковите му особености; с основните теми, с централните образи, с водещите послания.
■ Въпросът, на който ще отговаряте, е определящ за изграждането на вашия текст. Помислете кои са ключовите думи в него, из-яснете си какво точно ви пита. Ако във въпроса има метафорични изрази, преценете добре значението им. Обърнете внимание на въпросителната дума - тя ще ви ориентира дали ще разсъждавате за причини (Защо?), за явления (Кои?), за особености (Какви?), за начини (Как?). Много е важно и към кой текстов елемент се отнася въпросът - сюжет, герой, композиция, похват и т.н.
■ След като сте осмислили формулировката на въпроса, прочетете текста, мислейки по нея. Ако художествената творба е кратка и в момента е пред вас, можете да я прочетете цялата. Ако произведението не е пред вас или пък текстът е по-обемен, преценете как основните му моменти се свързват със зададения въпрос.
■ Формулирайте на чернова тезата си - пряк, синтезиран и максимално изчерпателен отговор на зададения въпрос. Стремете се да се изразявате точно, ясно и логично. Колкото по-добре свършите тази работа, толкова по-лесно ще ви е след това, когато изграждате изложението.
■ След като сте формулирали тезата, можете да помислите за кратко въведение. То трябва да е съобразено и с въпроса, и с тезата; да тръгва от по-широк контекст и да насочва към основното ви твърдение. Не е възможно да си намислите един-единствен увод за съответната творба и да го поставяте в началото на всеки отговор на литературен въпрос, свързан с нея.
■ Планирайте изложението, като набележите подтезите и примерите от текста, с които ще ги подкрепите. За да формулирате подтези, е необходимо да следвате логиката на тезата и да разгърнете заявеното в нея. След това потърсете аргументи за всяка от подтезите и ги илюстрирайте с цитати от текста. Имайте предвид, че цитатът сам по себе си не е аргумент, а само илюстрация.
■ Помислете как ще разположите в изложението разсъжденията си. Не е задължително да следвате хронологията на текста - нужно е да се ръководите от тезата, която защитавате. Можете да размествате подтезите, да ги степенувате или да ги противопоставяте. За да организирате добре изложението си, помислете още на този етап и за логическите връзки, с които ще свържете отделните му части.
■ Преди да започнете да пишете, помислете и как ще завършите съчинението си. Разбира се, в процеса на работата можете да промените решението си, но е добре да имате някаква идея за финално обобщение.
■ След като приключите с планирането, можете да пристъпите към писане. Нормално е в хода му да се отклоните от първоначалния план - може да прецените, че нещо е излишно, да добавите друго, да промените реда на аргументите, да съкратите или да увеличите цитатите. Но каквото и да се случи, първоначалното планиране е необходимо, за да изградите изчерпателно, задълбочено и подредено изложение.
■ Стремете се да пишете ясно, да използвате разнообразни синтактични конструкции, да си служите с лексикалното богатство на езика и с неговите възможности за въздействие, да спазвате книжовните норми. Обособявайте графично в отделен абзац увода, тезата и заключението, както и подтезите в изложението.
Примерен план за отговор на литературния въпрос: „Какви чувства изпитва бунтовникът от „На прощаване“ в навечерието на преминаването на Дунава?“
УВОД: Стихотворението „На прощаване“ е лирическа изповед на бореца за национално освобождение от епохата на Късното възраждане. Написана по конкретен повод, Ботевата творба съдържа автобиографични мотиви и разкри¬ва преживяванията на бунтовника в един от най-съдбовните моменти от неговия живот - когато тръгва да се бори за идеалите си.
ТЕЗА: В навечерието на преминаването на Дунава бунтовникът изпитва силни, драматични чувства, показателни не само за изключителното му емоционално състояние, но и за неговата същност - любов и дълг към отечеството и близките, нетърпимост към робството и омраза към поробителя, категорична решителност за борба, тревога от неизвестността, жал, че може да загине млад, въодушевле¬ние от възможната победа, вяра в бъдещата свобода и в народната признателност.
ИЗЛОЖЕНИЕ:
ПОДТЕЗА 1: Типичен възрожденски човек, Ботевият герой е дълбоко привързан към всичко родно. Родината, домът, близките са му свидни. Изборът му да поеме по пътя на борбата е мотивиран от тази любов.
- представата за родното пространство в лирическия увод
- адресирането на изповедта към майката
- въвеждането на образите на майката, бащата, братята и либето именно като населя¬ващи родния свят
ПОДТЕЗА 2: Нетърпимостта към робството и омразата към поробителя са чувства, определящи поведението на лирическия герой. Именно те са причина той да напусне родното пространство и да понася несгодите на емигрантския живот.
- декларирането на нетърпимостта към робството - „та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище“
- лаконичното, но категорично и еднозначно характеризиране на поробителя
- призивът „но кълни, майко, проклинай таз турска черна прокуда“
- заветът към братята „дето срещнат душманин с куршум да го поздравят, а пък със сабя помилват“
ПОДТЕЗА 3: В момента на вълнуващото очакване да прекрачи границата между чуждото и своето пространство и да се хвърли в кървавата битка за идеалите си героят категорично заявява своята решителност и готовност за саможертва.
- декларацията „Аз вече пушка нарамих и на глас тичам народен“
- свидетелствата за осъзнат избор и убеденост в правотата му независимо от последствията - „пък... каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка“
- възклицанието „Ах, утре като премина през тиха бяла Дунава!“
ПОДТЕЗА 4: Волята за борба се проявява редом с естествения страх от смъртта. Бунтовникът съзнава, че гибелта му е по-вероятният изход от борбата, и изстрадва скръбта на майката и на либето, жали за младия си живот и за неизживяното лично човешко щастие.
- двукратно повтореното „може млад да загина“
- въображаемата картина на смъртта
- представата за бъзмълвно скърбящите майка и любима
ПОДТЕЗА 5: Тревогата от дебнещата гибел съжителства с въодушевлението от евенту-алната победа, с вярата, че и да загине, делото му ще получи народната признателност.
- празничната картина на победното завръщане
- вярата, че невръстните братя ще продължат делото
- убедеността, че след време народът ще бъде признателен за саможертвата на героите
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Мощни, разтърсващи и проти-воречиви са чувствата, които изпитва Ботевият лирически герой от „На прощаване“ в невечерието на преминаването на Дунава. Те са показателни за богатия, сложен и бурен душевен свят на героя, посветил младост, сили и живот на борбата за освобождение на отечеството.
@bgmateriali.com
