Никола Вапцаров
    Кино

    Отвънка беше шум
    и светеха реклами.
    В афиша
    пишеше:
    „Една човешка драма.“
    Отвънка беше шум
    и конника на Крум
    се потеше
    от стискане
    в дланта ми.

    И стана тъмно.
    В белия квадрат
    лъва на „Метро“
    сънно се прозина.
    И изведнъж — шосе,
    след туй гора
    и в дъното небе —
    просторно, синьо.

    И на шосето,
    точно на завой,
    се срещат две луксозни лимузини.
    Това е нашия герой
    и нашта героиня.

    След удара
    излиза джентълмен
    и взема във ръцете си чилични
    като перце примрялото момиче.

    Отваря си очите —
    те горят,
    премрежват се
    и гледат небосвода,
    Да видиш ти какво момиче, брат —
    като жребица от разплодник!…

    В дърветата —
    разбира се, славей.
    Ръми над тях спокойно синината.
    Примамлива и мека зеленей
    оттатък шанците
    тревата.

    Един размазан Джон
    целува страстно Грета.
    По устните му —
    сладостна лига…
            _Стига!_

    Къде е тъка нашата съдба?
    Къде е драмата?
    Къде съм аз? Кажете!
    В гърдите ни опрян е за стрелба
    на времето барутно пистолета.

    Та можем ли да любим
    и скърбим
    с наивната ви лековерност?
    Гърдите ни са пълни с дим,
    а дробовете ни — с каверни.

    Така ли срещаме на път
    любимите си
    с лимузини? —
    Изгрява любовта ни
    в труд —
    сред дим,
    сред сажди
    и машини.

    И после… Сивия живот,
    борба за хлеб,
    мечти неясни;
    и вечер — тесното легло,
    в което неусетно гаснем…

    Това е то.
    Това е драмата.
    Станалото —
    е измама.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave