Климент Охридски - Похвални слова ...

Св. Климент Охридски

ПОХВАЛА за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ

Христолюбци, Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.

Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като върху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “ Н а в с е ки е д ин о т н ас б л аг о д ат т а е д ад е н а по мя р кат а н а д ар а Х р ис т о в ”. Нали Господ е казал: “ К о й т о ме о б ича, и аз щ е г о в ъ з л юб я, и щ е му с е я в я с ам ; ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща”.

Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: “На устните на премъдрия се намира знанието, а н а е з ика с и т о й н о с и з ако н и мил о с т ”. Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.

Когато се появи ереста през времето на иконобореца Теофил, много години светите икони бяха преследвани, унищожавани и непочитани. А при благоверния цар Михаил православните, като свикаха събор, изпратиха Кирила срещу тези еретици и той унищожи като с огън всичката им злоба чрез духовната си сила. (А водач на тази ерес беше патриарх Аний, когото православните изобличиха и изгониха от престола. Ето такъв беше този учител.) Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни — от изток до запад и от север до юг.

При хазарите и при сарацините той се озова в съборите заради святата вяра, светна като слънце с трисветли зари и разпръсна всички техни празнословия.

Всред фулския народ пък той унищожи безбожната измама (— почитането

на едно дърво-оброчище, което се наричаше Александър, на което се покланяха като на бог, правейки жертвоприношения. Този блажен отец го изкорени. Озарен от троичната безначална светлина, той просвети Христовите люде и ги научи на правилната вяра); и възсея троичната безначална светлина.

По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ, който тънеше в невежество и в греховен мрак. И (както Даниил затвори устата на лъвовете), той затъкна устата на вълците — еретиците-триезичници, (които, помрачени от завист, казваха: “Не е достойно Бог да бъде прославян на друг език, освен на еврейски, на латински и на гръцки”. Поради злобата си те станаха съучастници на Пилат. С ясни доказателства той разори техните заблуди, възпламенен от силата на Светия Дух). Той, според пророчеството, н апр ав и я с е н е з ика н а г ъ г н ив и и с книги насочваше всички по пътя на спасението. (Като преведе църковния устав от гръцки на славянски език, той отиде в Рим, водейки към съвършенство избраното си стадо. С радост той завърши житейския си път.) Господ Бог благоволи пречестното му тяло да почива в Рим.

Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия покъсно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни — чрез писания, а на други — чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста. И заради това Бог го благослови навеки.

Но коя ли уста може да изрази сладостта на неговото учение? Кой ли език може да разкаже за подвизите, трудовете и добротата на неговия живот? Господ направи по-светла от светлината тази уста, която просвещаваше помрачените от греховната измама. Неговият език изля сладостни и животворни слова. Пречистите му устни процъфтяха (като цвят) чрез премъдростта. Неговите пречестни пръсти създадоха духовни

органи и ги украсиха със златозарни букви. Чрез тази богогласна уста се напоиха онези, които жадуват за божествения разум. Чрез нея се насладиха мнозина, като приеха животворна храна. Чрез нея Бог обогати с богопознание много народи, а най-вече увенча с богоизплетен венец многоплеменния славянски народ: защото за него бе изпратен този (нов) апостол. И тъй, от тази уста бликна извор на живи слова, който напои изсъхналата наша сухота; и чрез пея бе свързан многохулният език на еретиците.

И така, тази пречестна уста се яви като някой серафим, прославяйки Кога, и чрез нея ние познахме трисъставния Бог, по същина един, а по свойства и имена разделяем и еднакво прославян — вечно съществуващите Отец и Син, и Свети Дух.

Затова, о, преблажени отче Кириле, аз облажавам твоите устни, от които се изля духовна сладост за моите устни.

Облажавам твоя многогласен език, чрез който зарята на троичния безначален Бог, като изгря за моя народ, разпръсна греховния мрак.

Облажавам твоето тъй много светло лице, озарено от Светия Дух, чрез което светлината на богопознанието изгря на моето лице, а многобожната заблуда бе изкоренена.

Облажавам твоите златозарни очи, чрез които слепотата на незнанието бе премахната от моите очи и засия светлината на богопознанието.

Облажавам твоите ангелозрачни зеници, озарени от божествената слава, които ме просветиха с боговдъхновени слова, след като премахнаха сърдечната ми слепота.

Облажавам твоите пречестни ръце, чрез които слезе върху моя народ дъждовният облак на богопознанието, който напои с изтичаща от Бога роса нашите сърца, изгорели от греховна суша.

Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа за моя народ свобода от греховното иго.

Облажавам твоята златозарна утроба, от която изтече за моя народ животворна вода, слизаща отгоре чрез твоите молитви.

Облажавам твоите светлозарни нозе, с които ти бързо обходи като слънце целия свят, проповядвайки боговдъхновеното учение.

Облажавам твоите златозарни стъпки, чрез които насочи нашите заблудени стъпки по правия път.

Облажавам твоята пресвета душа, чрез която се излекуваха греховните рани на душата ми и се всади разум в сърцата ни чрез духовните ти слова. Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието. Облажавам твоята пречестна църква, в която почива твоето многоразумно и богоречиво тяло. Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите — апостол, с пророците — пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии. Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица — на Отца и Сина, и Светия Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

 

Св. Климент Охридски ПОХВАЛА за Четиридневния Лазар

Ето, светозарното тържество идва по-напред, като ни показва образа на Христовото възкресение. Ето, светозарният празник на Лазар възсия, очертавайки Христовите чудеса. Ето, възкресението на Лазар, станало на четвъртия ден след смъртта му, носи плодовете на Христовото възкресение, станало на третия ден. Ето, вторият предтеча, Лазар, се яви на тези, които с е д я т в мр ак и с мъ р т н а с я н ка , възвестяващ светодателя и спасителя Христа. Днес се разкри първата причина за унищожаването на ада. Днес Христос изпълва целия свят с най-дивни чудеса. Днес той, като свързва силата на смъртта, възкресява мъртвец, лежал четири дни в гроба. Днес той предначертава образа на своето пресветло възкресение, като го разкрива на учениците си и на целия свят чрез този вече четиридневен мъртвец. Днес иудеите, дошли при гроба на Лазар, като за свидетелство се събраха, та виждайки божествената сила на Христа и властта, която той има над живите и над мъртвите, да не започнат да казват: “ С какв а л ичб а щ е н и д о каж е ш, че имаш в л ас т т ъ й д а по с т ъ пв аш ?”. Но те трябваше да видят неговата сила и божествената власт и да бъдат готови да повярват в Христовото възкресение. Тъй че с това чудо той повече искаше да убеди народа и да увери учениците си и в своето възкресение.

Иисус беше отишъл в Иудея, та смъртта на Лазар да се случи по време на неговото отсъствие, за да не кажат някои, че някак привидно той го е умъртвил и след това пак го е привдигнал, но да бъдат очевидци на смъртта на Лазар, на погребението му и на възкресението му, както евангелист Иоан ясно съобщава това, като казва: Беше болен някой си Лазар, от Витания, когото Иисус обичаше. Сестрите на Лазар изпратиха да му кажат: “Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!” А Иисус рече: “Тая болест не е за умиране, а за слава божия, за да се прослави чрез нея Син божий.” И престоя два дни в мястото, където се намираше. И каза на учениците си: “Лазар, нашият приятел, е заспал; но да отидем при него, за да го събудя.” А учениците му рекоха: “Господи, ако е заспал, ще оздравее”. Те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече направо: “Лазар умря; но радвам се за вас, че ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него и ще го възкреся”. А Тома, наричан Близнак, каза: “Господи, сега иудеите искаха с камъни да те убият и пак ли там отиваш?” Иисус пък отговори: “Нали дванадесет часа има един ден? Който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е в него. А който ходи денем, не се препъва. Аз съм светлина за целия свят и който върви след мене, не ще се препъне”. Това като каза, Иисус дойде във Витания и намери, че Лазар е вече от четири дена в гроба. Марта го

посрещна, падна при нозете му и каза: “Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми Лазар. Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, ще ти даде Бог”. А Иисус й рече: “Брат ти ще възкръсне”. Марта му каза: “Зная, Господи, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден”. Иисус й рече: “Аз съм възкресението и животът. Само вярвай и ще видиш славата божия!” А тя, като се затече, повика скришом сестра си Мария и рече: “Учителят е дошъл и те вика”. А тя, щом чу, стана бързо и излезе тичешком. Иудеите, които бяха дошли при тях да ги утешават за брата им, като видяха, че Мария стана бързо и се затича, отидоха подире й, защото мислеха, че тя отива на гроба да плаче. Иисус, като я видя да плаче и дошлите при нея иудеи да плачат заедно с нея, смути се, просълзи се — като че ли незнаещ — питаше: “Къде го положихте?” А това беше пещера, и камък стоеше отгоре й. Иисус веднага им заповяда да вдигнат камъка. Сестрата на умрелия, Мария, му каза: “Господи, какво искаш? Та той вони вече; защото е от четири дни в гроба”. Иисус й рече: “Всеки, който вярва в мене, и да умре, пак ще оживее. Само вярвай, и ще видиш славата божия, защото за това дойдох — за да владея и над живи, и над мъртви”. Мария му каза: “Вярвам, Господи, че си Син божий, по свое благоволение въплътил се заради нас, та тия, които са в мрак, да видят светлина”. Иисус пък, като ни показа пример — от небесния Бог да измолваме всеки дар, — издигна очи към небето и каза: “Отче, благодаря ти, че винаги ме слушаш; но това казах сега заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че ти си ме пратил”. Като каза това, Иисус извика с висок глас: “Лазаре, излез вън!” И при този пресвят глас мъртвецът веднага стана, след като разкапващата се плът се обнови. Иисус им заповяда да разповият овьрзаните му ръце и нозе. А народът, който беше там, като видя това дивно чудо, всички като с една уста прославиха Бога и казваха: “Наистина божий Син е този!” И повярваха в него.

Древният враг, дяволът, ожесточи сърцата на противниците. Те казваха: Ако този не бъде умъртвен, то целият свят ще повярва в него”. И веднага се събраха първосвещениците и книжниците и направиха съвещание против него да убият не само Иисуса, но и Лазаря, понеже поради него мнозина повярваха в Иисуса Христа.

Заради това ли, о, беззаконници, вие станахте законоучители, за да възставате против законодателя? Поради това ли се разбунтувахте срещу Бога, понеже ви освободи от египетското робство, като наказа фараона с много бедствия? Затова ли, о, беззаконници, ковете коварства против него, защото ви проведе чудно през Червено море и ви хранеше с

небесна храна в пустинята четиридесет години? А вие сега и измамник го нарекохте, о, престъпници, защото и мъртвец ни възкресява, и всякакви изцерения извършва. Затова ли казвате: “ Л ъ ж е ц е ”. А когато ви пращаме манна от небето — тогава го благославяхте. Не се ли срамувате, законопрестъпници иудеи! Вместо похвала коварство ковахте срещу своя творец. А трябваше да му отдадете хвала и чест, виждайки, че той възкресява мъртви, дарява на слепите светлина, изгонва бесове, изцерява всякакви болести — този, който дойде да спаси човешкия род.

Но нека оставим настрана иудейското беззаконие и безумие и да възхвалим благочестието на Лазар, Христовия приятел.

Лазар стана свято жилище на Пресветия Дух.

Лазар — красива издънка от божията градина!

Лазар — медоносна капка от божията мъдрост!

Лазар — извор на духовна благодат!

Лазар — неувяхващ цвят от райската градина!

Лазар — високолетящ орел на висшата премъдрост!

Лазар — съкровищница на божието гостоприемство, изпълнена с обич към бедните!

Лазар — втори предтеча за тези, които седят в мрак и в смъртна сянка!

Лазар — лют посрамител на адовата сила!

Лазар — мил любимец на Христа!

Лазар — пръв предобраз на възкресението на Христа на третия ден!

Лазар — светлозарен съобщник на ангелите!

Лазар — строг изобличител на иудеите!

Множеството люде, като видяха Лазар, възкръснал от мъртвите на четвъртия ден след неговата смърт, повярваха в Господа и му отдадоха

дължимата почит като на свой Творец. Едни постилаха дрехите си по пътя; други пък кършеха клонки от дърветата и викаха заедно с децата: “Осанна! Благословен е идещият в името господне, царят израилев! Мир на земята и слава във висините!

Благословен е този, който дойде да обнови човешката природа и да спаси погиналото. Осанна във висините на Бога, прославян в три лица заедно — на Отца и на Сина, и на Светия Дух, сега и всякога, и во веки. Амин!

 

Св. Климент Охридски ПОХВАЛНО СЛОВО за Иоан Кръстител

Н а у т ри н ат а с л ед Бо г о я в л ен и е

“ И ис у с д о й д е о т Г ал ил е я н а Й о р д ан пр и И о ан, з а д а с е кр ъ с т и о т н е г о ”

А кои грехове искаше да умие Господ, та с такова смирение промислително извършваше това? Той искаше да потопи в йорданските води престъплението на Адам, както свидетелствува Павел в посланието си до Тит, казвайки: “Ние някога бяхме се заблудили чрез престъпление от правия път, бяхме се поробили на похоти и на различни страсти, бяхме мерзки и противни, мразехме се един друг. А когато се яви благостта и човеколюбието на нашия спасител, Бога, той ни спаси не поради нашите дела на праведност, които ние извършихме, а по своята милост ни спаси чрез банята на възраждането, та като отхвърлим нечестието и плътските похоти, да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния свят, очаквайки да се сбъдне блажената надежда и да се яви славата на великия Бог, нашия спасител Иисус Христос”. Поради голямото си човеколюбие той не можеше да търпи и да гледа как човешкият род се е поробил на злия мъчител поради безбожната измама. Поради това, като се смили над нас и като наклони небесата, той слезе, искайки да се приобщи близко с нас по плът и кръв. Той стана човек, по всичко подобен на нас, освен в греха, в който той не участвува.

Искайки да потопи нашите грехове в река Йордан, Господ дойде при болните като лекар; при заблудените овци — като истински пастир, а не мъчител; при падналите — да ги изправи; при земните — като небесен; при мъртвите — като живот; при свързаните с вериги — като освободител; при намиращите се в ада — като възкресение; при грешниците — като опрощение; при овехтелите — като обновление; при помрачените — като светлина; при бедните — обогатяващ; при слепите — просветител; при слабите — подкрепящ; при немощните — благ помощник; при седящите в тъмнина и смъртна сянка — като никога незалязваща светлина; при найдълбоко потъналите — най-висок; при помрачените от грехове — Изток свише, прогонващ измамата и просвещаващ ни чрез банята на възраждането.

Нека чуем що е възраждане. Под първоначален живот се разбира животът на човека в рая, от който отпадна нашият праотец Адам. Той, станал смъртен, ни роди в скръб и грехове и ние се подчинихме на тлението. А под възраждане се разбира банята, т.е. пресветото кръщение, чрез което Господ обновява нашата похабена природа и ние ставаме участници в неговата нетленна слава, ако запазим кръщението чисто, събличайки вехтия човек заедно с делата му, т.е. като отхвърлим

езическите нрави, които ни похабиха чрез непослушанието, и обличайки се в новия човек чрез кръщението, т.е. в Христа. Той дойде заради нас в тази бедна плът, прие образ па раб, тръгна към йорданските води, искайки да удави противника, нашия враг — дявола.

Когато Иоан видя, че Господ идва при него като обикновен човек със смирен образ, смути се от ужас и обхванат от страх, извика: “Какво правиш ти, Владико, та идваш при водите в рабски образ и като обикновен човек! Къде са твоите безплътни ангелски редици, които винаги шествуват пред тебе и ти отправят трисветата песен и сред които се яви ти в древност на твоя всепредан раб Мойсей? Къде са стоящите около тебе шестокрили ангели, които ти някога показа на твоя пророк Исаия, който те видя да седиш н а пр е с т о л в ис о к и из д иг н ат ?. Къде е безчисленото множество от безплътни сили — десетки хиляди, — които в древността Даниил видя да седят около твоя престол? Къде са четиризначните животни, върху които Иезекиил те видя да почиваш? Къде са престолите, господствата, властите и силите, върху които винаги седиш, прославян заедно с Отца и със Светия Дух? От какво се нуждаеш, Владико, та слезе в тоя беден образ — ти, пред когото от страх трепери и изчезва всичко? Небесните и земните предели не могат да те вместят, та как река Йордан ще те вмести? Морето, като те видя, се отдръпна бързо; и Йордан, като те видя, изчезна; върна течението си назад. А аз как ще пристъпя към непристъпния? Как ли ще простра тленна десница към предвечния живот? Дали не ще отпадна от второто осиновяване, прострял недостойна ръка към вечно съществуващия и към безсмъртния живот, както Адам някога простря ръката си към дървото, което дава знание. Кой ли е видял някога да бъде осветляван от слънцето оня, който със светлината си осветлява всичко? Ето, Бог е дал кръщението заради грешните — за да измиват те всичките си прегрешения. А ти, Владико, какви грехове ще измиваш? Затова аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене? Защото от тебе, създателя, биват очиствани всички. От тебе, дарителю на светлината, всичко се просветлява. Наистина неведома е тази твоя тайна, която извършваш, правейки това. Но кои грехове искаш да измиеш, когато си безгрешен по природа? Но ти сам кръсти дошлите люде и преди всичко - мене. Защото аз имам нужда да се кръстя от тебе, а ти ли идваш при мене?

А Господ отговори на Иоан с тези думи: “Виждайки ме, ето ти знаеш за благодатта, която беше ти дадена свише, за моето неизразимо слизане и за въплъщението, предизвестено от пророците. Ти ме видя с прозорливи

очи още в майчиното лоно. Не се смущаваш поради мене. Чрез устата на майка си ти изрече своите пророчества, защото по моя повеля според обещанието ти се роди. Така ми подобава да изпълня със смирение всяка правда. И тъй, остави сега това, Иоане, но простирайки ръката си, кръсти мене, който заради тебе има нужда от кръщение. Не е време сега да мъдруваме за възвишените неща, но трябва да гледаме примера на смирените и удобния случай. Остави сега, Иоане, не се уподобявай на Адам по непослушание, но послужи на този, който е казал чрез пророка за тебе: “Ето, аз пращам пред лицето ти моя ангел, който ще приготви твоя път пред тебе”.

Иоан пък каза: “Но как ще пристъпя и ще послужа на неизказаната твоя тайна, която херувимите и серафимите от страх не могат да гледат? Наистина, как може сеното да се докосне до божествения огън и да не изгори? Кой е видял някога владетелят да изпросва кръщение от слугата? Кой е видял някога създателят да измолва очистване от оня, който е кал? Наистина, страшни и ужасни неща извършваш сега, Господи, защото ти си, който постави небето върху нищо и го обличаш с облаци като с одежда; т и с и, ко й т о у т в ъ р д и з е мя т а в ъ р х у в о д ит е ; ти си, който обуздаваш морето чрез пясък и си му поставил граници — докъде да се простира то; ти си, който украси земята само с една дума и държиш с ръка всичко. Не зная как да разбера този велик твой промисъл, който сега извършваш, като си дошъл при тези води. Навеждаш се под създадени от пръст ръце и заповядваш — моята нечиста ръка да докосне твоето теме, тебе, когото река Йордан като видя, от страх изчезна. Не, Господи! Вдигни глава, защото ти си глава на всичко. Кръсти дошлите много люде и преди всички — мене. А след това сам себе си ще кръстиш, защото ръцете ми тръпнат, несвикнали да вършат повече от заповяданото, и душата ми ще изскочи, не понасяйки твоето смирение.”

А Господ му рече: “Зная какво искаш. Ти говориш, съзерцавайки божествената слава. Но не е време да я открия, защото в с ичко е д о б р о в с в о е т о в р е ме . А сега изпълни тази заповед и след това погледни и към оная слава, защото аз дойдох да удавя в тези води змията, която в древност прелъсти твоя прародител. Заради това аз се облякох в негова плът като в дреха, за да обновя творението на ръцете си и да измия в Йордан ръкописанието за греховете му, та потапяйки тленното естество на Адам, да го облека отново в нетление и да го издигна на небесния престол, и да подбудя към радост безплътните сили, като им кажа: “ Р ад в ай т е с е з ае д н о с ме н е, з ащ о т о н аме р их из г у б е н ат а с и д р ах ма .

Затова не разпитвай за великите неща, но простри ръката си и кръсти мене, който невидимо кръщава всички с духовен огън и духовна сила.”

Тогава Иоан пристъпи и кръсти Иисуса. Веднага се яви страшно видение: отвориха се небесата над Иисуса и ето Светият Дух във вид на гълъб слезе отгоре върху главата му. И с глас се чу от небето, от Отца: “Този, кръщаваният, е моят възлюбен Син. Той е вечно съществуващ и е неразлъчно в моите недра; в него е моето благоволение; слушайте го. Този е моят възлюбен Син, дошъл сега в смирен образ, но той пак ще дойде в славата на своята божественост, за да съди цялата вселена и да въздаде всекиму според делата; слушайте него. Този е моят възлюбен Син, който потопява в Йордан греха на първосъздадения Адам и който спасява човешкия род; слушайте него. Този е моят възлюбен Син, който безначално и по неизразим начин е роден от мене на небето без майка, а на земята се роди от Дева Мария без баща; слушайте него.”

Разкривайки ясно всичко това, евангелистът каза: “На другия ден Иоан видя Иисус да идва към него и каза с висок глас: “Ето агнеца божий, който взема върху себе си греховете на целия свят. За него аз свидетелствувах пред вас, като казах: След мене иде мъж, на когото аз не съм достоен, навеждайки се, да развържа ремъка на обущата му. Слушайте него, за да приемете от него съвършено кръщение. Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а той ще ви кръсти с Дух Свети. За него е казал пророк Исаия, възкликвайки: Г л ас ъ т н а в икащ ия в пу с т ин я т а г о в о р и: пр иг о т в е т е пъ т я н а Г о с по д а, пр ав и пр ав е т е пъ т е кит е му ”.

Наистина коя ли уста може да изрази твоето благовестие, когато твоят глас беше по-страшен от гръм?

Когато множеството люде се кръщаваха, Иоан им каза: “Не съм аз Христос, но съм негов предтеча, който вика към вас: Покайте се, защото идва при вас този, който подарява царство и ко й т о в з е ма в ъ р х у с е б е с и г р е х о в е т е н а ц е л ия с в я т . Този е, който кръщава с Дух Свети и с духовна сила. Не е възможно за човека да изрази с думи Христовото рождение. Първото му раждане е предвечно и безсмъртно — на небето, от Отца. Второто си рождение той е приел на земята заради нас — без баща, от чиста девица. З ат о в а т о й т р я б в а д а р ас т е, пъ к аз д а с е с мал я в ам . Аз съм като лъч, който осветлява малко място, а той озарява с божествена светлина всичко. Той е единороден Син на Бога-Отца, от небето дошъл да обнови своето творение, а аз съм роден от достигнал до честита старост

свещеник и проповядвам подготвяне на пътищата му. Освен това рождението на оня е дивно и необикновено, както е казано — без баща, от девица, станало на земята заради нас, а моето — от изнуреното тяло на Елисавета, която беше вече на преклонни години. Роденият от земното говори и възвестява за земни работи, а този, който е от небето, възвестява небесното и поучава за небесното, и кой ще го послуша? З ащ о т о р о д е н о т о о т пл ъ т т а е пл ъ т, а р о д е н о т о о т д у х а е д у х . В я т ъ р ъ т д у х а, къ д е т о ис ка, и г л ас а му чу в ат е, н о н е з н ае т е о т къ д е е д о ш ъ л и н акъ д е о т ив а ”.

Тъй като Иоан представи на народа, който се кръщаваше при него, тези и още много свидетелства за своя Господ, то кой би могъл да изрече достойна за него похвала? Сам Господ го възхвалява, казвайки: “ М е ж д у р о д е н ит е о т ж е н и н е с е е я в ил по - г о л я м о т И о ан К р ъ с т ит е л ”. Той е наречен божия благодат. Кой е еднакъв с него по рождение? Кой е равен на него по пророчество? Той е трояк: и пророк, и предтеча, и кръстител. По живот той е несравним с никого, а само с ангелите, да не кажа — с най-висшите ангели, защото той единствен извърши страшното тайнство на божия промисъл и като пристъпи с трепет към непристъпния, докосна се до главата му, извиквайки: “ Аз имам н у ж д а д а с е кр ъ с т я о т т е б е, а т и л и ид в аш пр и ме н ?”. А Господ му каза: “Ако аз не бъда кръстен от тебе, то никога земен цар не ще приеме кръщение от беден свещеник. Аз слязох, за да дам пример на своето създание, та като кървят по моите стъпки, да възлязат в горния Иерусалим, където няма змия съскаща, нито издигаща се към ухото, за да нашепне съблазън, но там е дървото на живота, самоизраснало с цвят и напоявано само от единия божествен извор, от което имат право да ядат ония, които са спазили напълно моите заповеди.”

И тъй, ти, о, кръстителю, пророче и предтеча, стана свидетел на всичко това и на повече от това, на страшния промисъл, защото онова, що беше скрито за ангелите и архангелите, за властите и престолите, за силите и господствата и за цялото висше творение, чрез тебе бе открито. Ти стана очевидец на неизразимата тайна и служител на този страшен промисъл, стана и вестител на неизказаните чудеса, които станаха между тебе и нашия Господ Иисус Христос. Ангелите и архангелите, като чуваха събеседванията и словата и като виждаха това, което беше извършено, с трепет се учудваха и закриваха с криле лицата си.

Поради това кой ще изрази твоите велики дела? Кой ли език ще изрече

твоето зачатие, станало необикновено и дивно в дълбока старост, възвестено от архангел на твоя баща Захарий с обещание? Заради неверието си Захарий беше поразен с онемяване до раждането ти. А когато ти се появи като зорница, развърза немотата на баща си. Твоето рождение беше чудно, а още повече — твоето отглеждане. Когато Ирод се разяри и търсеше Господа, за да го убие, и реши да изколи невинните дечица, той беше помислил за тебе, Предтеча — дали ти не си Христос, понеже ти беше роден според дадено обещание свише. Ирод изпрати слуги при Захария и попита: “Къде е твоят син?” А той отговори: “Аз винаги стоя пред служебния олтар и не зная къде е синът ми.” Елисавета пък, като чу, че Ирод избива младенците, взе детето и потърси място, за да го скрие. И като не намери, обхваната от тъга, побягна в планината. И като издигна очи към небето, тя изпълни пророческото слово, възлагайки своята печал на Господа, викна с висок глас към планината и каза: “Божия планино, приеми това дете заедно с майка му!” Планината се разтвори, прие ги двамата и пак се съедини. А Ирод, който търсеше Иоан и не го намери, изпрати слуги в храма, та уби Захария, баща му, при олтарните стъпала. И не се намери тялото му, а кръвта намериха сгъстена, станала твърда като камък. Тогава се чу от олтара глас, който казваше: “Захарий бе убит, но кръвта му не ще бъде унищожена, докато не дойде отмъстител заради него”. Планината пък служеше и с различни плодове приготвяше храна за тоя дивен Предтеча, както и евангелист Лука, ясно посочвайки това, каза: “ И о с т ан а в пу с т ин я т а д о д е н я, ко г ат о с е я в и н а И з р аил я ”.

Наистина, тъй дивни са чудесата на неговия Предтеча! Такъв чуден е произходът му, такова смайващо е раждането му, такова неизказано е отглеждането му! Той е изпълнен с божествена светлост, украсен е с мир, с кротост и с умиление! Затова и баща му, Захарий, пророчествувайки за него чрез Светия Дух, каза: “ И т и, мл ад е н е ц о, щ е с е н ар е че ш пр о р о к н а в с е в иш н ия, по н е ж е щ е в ъ р в иш пр е д л иц е т о н а Г о с по д а, з а д а пр иг о т в иш н е г о в ит е пъ т ищ а и д а д ад е ш н а н ар о д а му д а по з н ае с пас е н ие т о чр е з пр о щ ав ан е н а г р е х о в е т е им по р ад и в е л ико т о мил о с ъ р д ие н а н аш ия Бо г ”.

Затова и ние, христолюбци, като се наслаждаваме на това светлозарно тържество, с почит празнуваме пресветлата памет на Иоан Кръстител. Нека пребъдваме в псалмопения, духовни песни и поучения. Нека не се връщаме към предишните греховни обичаи, както псе на бълвотината си. Но като отхвърлим всички скверни дела на дявола, нека отърсим от себе

си сънното бездействие и да се насочим бързо по пътя на покаянието. Нека се украсим с добри дела; да се въоръжим с пост против противникавраг; да се надпреварваме в обич един към друг. Като просветлим духа си чрез милостиня и с чистота, нека го устремим нагоре. Чрез тези добродетели лесно ще възлезем на небето. Те правят вършещите ги съобщници на ангелите. Нека придобием добродетелите, преди да ни настигне смъртта и преди тъмнината да окраде духовното ни богатство. Нека не си помисляме и нека не казваме: “Като прекарахме времето си в леност и в грехове, какво ли, прочее, ще ни ползува на края?” Това е дяволска мисъл. Сам Бог казва чрез пророка: “В каквото състояние те намеря, в него и ще те съдя: или в грях, или в покаяние”. И тъй, нека се уподобим на ония наемни работници, които, макар и да дойдоха в единадесетия час, получиха еднаква заплата с първите. Нали виждаш, че много често, когато ние сме в отчаяние поради бездъждие, падне късен дъжд и направи да израснат повече плодове. Затова и ние, като отърсим от себе си цирея на отчаянието и злите дела, нека прибегнем към божието милосърдие и милост, прославяйки животворящата Пресвета Троица — Отца, и Сина, и Пресветия и животворящ Дух сега, и всякога, и во веки. Амин!

 

Св. Климент Охридски ПОХВАЛНО СЛОВО за Михаил и Гавраиил

Почитатели на празниците,

Настана пресветлото тържество на безплътните сили, което превишава всяко слово и всякакъв разум, озарявайки с пресветлите си зари целия свят. Като не са с телесна природа, но с природа неосезаема и духовна, те светят със светлина от самия Бог. С трепет те стоят около божия престол и трепетно покриват с криле лицата си. С непреставащ глас възнасят към Бога трисветата песен и казват: “ С в я т, с в я т, с в я т е Г о с по д С ав ао т ! Ц я л ат а з е мя е пъ л н а с н е г о в ат а с л ав а !”.

Удостоени с тази радост поради божествения блясък, едни от тях се наричат престоли — върху тях почива силата и властта на триипостасния безначален Бог; други пък се именуват херувими и серафими, които са шестокрили, четиризрачни и многооки; трети се наричат сили и власти; четвърти — господства и начала; а други — ангели и архангели, безчислени войнства. Всички служат според своето предназначение и за всяка служба те имат свой ред. Едни стоят винаги пред божията слава, а други биват изпращани на служение при живеещите на земята; някои — за наказание и възмездие на нечестивите, а други — да напътват верните към спасение и радост. Например, някога в Синайската планина чрез ангел беше показан на боговидеца Моисей образът на пресвета Богородица — къпината, която гори в огън, но не изгаря. И пак на същия Моисей Бог показа в планината — като разкри чрез ангел — устройството на скинията, показа и двата херувяма, осеняващи двете страни на олтара. Бог пак се яви на същия този Моисей, когато той му се молеше и казваше: “Господи, ако съм спечелил благоволение пред тебе, яви ми се сам, за да те видя ясно и да разбера, че съм намерил милост пред тебе”. А Господ му рече: “Това, за което се помоли, ще сторя, защото ти спечели благоволение пред мене”. А Мойсей рече: “Господи, покажи ми славата си, и ще разбера, че съм се удостоил с милост пред тебе”. Господ му отговори: “Не можеш да видиш лицето ми: защото е невъзможно за човек да види лицето ми, и да остане жив. Но ето място при мене: застани на скалата и аз ще те покрия с ръката си, докато отмина; и когато си сваля ръката, ти ще ме видиш откъм гърба, а лицето ми няма да бъде видимо за тебе”. И когато Мойсей видя задната страна на божията слава, лицето му засия по-силно от слънчевото сияние. Той закри лицето си с покривало и така говореше на народа, защото не можеха да гледат лицето му поради блясъка.

Също и великият пророк Исаия казва: “ Аз в ид я х Г о с по д а, с е д н ал н а в ис о к

и из д иг н ат пр е с т о л. С е р афими с т о я х а о ко л о н е г о; в с е ки о т т я х имаш е по ш е с т кр ил а. Т е пе е х а в ис о ко т р ис в е т ат а пе с е н и каз в ах а : “ С в я т, с в я т, с в я т е Г о с по д С ав ао т ! Ц я л ат а з е мя е пъ л н а с н е г о в ат а с л ав а !”.

Същият Исаия пак разказва: “Когато иудейският цар Езекия боледуваше, против него тръгна асирийският цар, за да превземе града му. Царят бе тъжен поради предстоящата битка срещу града и се помоли на Господа Бога: “О, Господи, спомни си, че аз ходих пред твоето лице вярно и с предано на тебе сърце, и върших онова, което беше угодно за тебе”. И Господ му рече: “Не бой се, не ще влезе онзи в твоя град, нито ще сложи в него стрела и щит, защото аз ще защитя града ти и ще го спася заради себе си и заради моя раб Давид”. Тогава слезе ангел господен и погуби сто осемдесет и пет хиляди души от асирийските пълчища. Като станаха сутринта, намериха всички вече мъртви тела.

Ето такава е силата на тези безплътни и божествени служители. Началник на всички тях е великият архистратиг Михаил, воевода на безплътните сили. Един от ангелите бе получил от Бога власт за управление и надзор над земния порядък. Той не беше създаден от Бога нито лукав, нито зъл, но добър; и като беше удостоен с благост, той превърна своята благост в злоба и се изпълни с гордост. И така, като започна да си мечтае, той намисли да се противи на своя творец и Бог. Архистратиг Михаил не можеше да понася неговата гордост и самовъзвеличаване. Той и заедно с него всички безплътни сили го сринаха на земята ведно с отпадналите и подчинени на него ангели. Щом се лиши от божествената светлина, поради злобата си, той стана началник на тъмнината. Подхвърлен на проклятие, той бе лишен от същността и красотата на ангел и стана зъл дух. Той сам си заслужи вечна мъка. И наистина злобата е несъвместима с божествената благост.

Чуй сега как евангелист Иоан много ясно казва във видението си: “Стана война на небето: архангел Михаил и цялото му войнство воюваха със змея и го лишиха от достойнството му”. Също и свети апостол Иуда, брат на Иаков, казва: “А великият архангел Михаил, когато се препираше с дявола, не се осмели да произнесе срещу него хулна присъда, а рече: “Господ да ти забрани за това, противнико!”.

Такава именно ревност трябва да имат всички към Господа, своя творец. Когато всеки стои в своето звание и в установеното си място, тогава ще се наслаждава на неизказана светлина и на божествена красота. Като не

допускат в себе си никаква горделивост и никаква злоба, всички трябва да имат един стремеж и едно желание — с благост да спазват мястото си, в което всеки от тях е определен да стои.

Всички чудеса и благодеяния, извършени от тези двама велики архистратизи, са дар от Бога за човешкия род: за едни те са победа над противниците, а за други — блага вест за радост на земните жители.

Нито езикът може да изрече похвала за тях, нито умът е в състояние да ги възхвали така, както заслужават. Но колкото слаби да сме, трябва да постигнем поне онова, което е възможно за нас. Като възлагаме надеждата си на тях, нека изразим неизказаната им милост и застъпничество при всички изпитания и беди, които ни сполетяват.

И така, чрез тези двама архистратизи Господ изпълни с чудеса небесния свод и прекрасно украси земята.

Чрез тях небесните войнства, като стоят трепетно на определените си места, биват запазвани.

Чрез тях четирите страни на земята се пазят непоклатими.

Чрез тях морската шир по божия повеля не излиза от пределите си и остава в определеното си място, без да се разлива.

Чрез тях човешката природа остава невредима от каквато и да е страст.

Чрез тях бесовските пълчища биват прогонвани и изчезват.

Чрез тях идолската съблазън бе унищожена из корен.

Чрез тях светло украсените църкви правоверно и единогласно възнасят трисветата песен към Бога.

Чрез тях всяка ерес бе унищожена и правоверието процъфтя, като украси с венец православните изповедници.

Чрез тях всякакви беди и страдания се прогонват и болестите се изцеряват.

Като се покланяме пред тях, нека единогласно, радостно и с похвала да възкликнем и кажем:

Радвай се, архистратиже Михаиле, който по достойнство си пръв воевода на безплътните сили!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, пръв благовестителю на всички радости!

Радвай се, архистратиже Михаиле, пръв скиптроносец на единосъщната и неразделна Троица!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, истински служителю на троичната безначална светлина!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който неизказано засия чрез зарята на троичната безначална светлина и озари с блясък целия свят!

Радвай се, радостна похвало, Гаврииле, ти, който украси вселената с радост, а с благовестието си за Йоан Кръстител ти направи безплодното естество плодоносно и украси с венец старостта на Захарий!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който стъпка началника на тъмнината и достойно стоиш пред божия престол!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, достоен благовестителю на божието въплъщение!

Радвай се, архистратиже Михаиле, който винаги сияеш с недостигаемата светлина на трислънчевото божество!

Радвай се, архистратиже Гаврииле, пресветъл благовестителю на безначалното слово, сияние на Отца! Наистина чрез твоя глас цялата земя засия от радост; от твоята вест пречистата и непорочна Богородица се изпълни с радост и безсеменно зачена свръхестествено, по неизразим начин, божествената светлина.

Радвайте се вие, единодушни и горещи застъпници за всички, които прибягват към вашата закрила, защото вие, дотичали в ада, строшихте исригите на смъртта, счупихте гробните ключове, благовестихте на

жените-мироносици  радостта за възкресението, като преди това съкрушихте в гроба адските сили и извикахте: “ В р ат и, по в д иг н е т е г о р н ит е с и пр аг о в е, и щ е в л е з е ц ар я т н а с л ав ат а !” А те, вцепенени от страх и лежащи като мъртви, казваха: “Кой е този цар на славата?” И пак тези двама велики архистратизи заедно с безплътните си сили им отговориха: “ М о г ъ щ ия т и с ил н ия т Г о с по д, с ил н ия т н а в о й н а Г о с по д — т о й е ц ар я т н а с л ав ат а !”.

Те се явяват с бързина на светкавица навсякъде в служба на Бога, като съкрушават противниците и радват верните.

Като се явиха в гроба, те пак показаха на учениците почитта си към своя Господ. Единият седеше при главата, а другият — при нозете, където беше лежало тялото на Господа Иисуса, и казаха: “Защо търсите живия между мъртвите? Няма го тука, но възкръсна, както бе казал”.

Когато Господ се възнасяше на небето, те застанаха всред апостолската дружина и рекоха: “ М ъ ж е г ал ил е й ц и, з ащ о с т о ит е и г л е д ат е къ м н е б е т о ? Т о з и И ис у с, ко й т о с е в ъ з н е с е о т в ас н а н е б е т о, щ е д о й д е пак по с ъ щ ия н ачин, какт о г о в ид я х т е д а о т ив а н а н е б е т о ”. Така трябва и ние да оказваме чест на Господа Бога, нашия творец!

Чрез тях бе огряна цялата вселена!

Чрез тях пророците, изпълнени с духовна благодат, блестящо завършиха своето пророчество.

Чрез тях патриарсите и всички праведници бяха блестящо украсени с венци.

Чрез тях апостолите бяха украсени с венци и единогласно възнасяха към Бога трисветата песен.

Чрез тях множеството мъченици бяха обкичени с прекрасни венци.

Чрез тях прославените архиереи се удостоиха с вечна радост.

Чрез тях пустинножителите, след като умъртвиха житейските си страсти и сласти, завършиха своя жизнен път.

Чрез тях в последния ден и гробовете ще се отворят, и мъртвите тела, пробудени от техния пресвят глас, ще възкръснат.

Чрез тях и отстъпникът дявол заедно със своите бесове ще бъде свързан и хвърлен във вечната тъмнина, от която по техните молитви дано ни избави нашият милостив Господ, на когото — заедно с безначалния му Отец и Пресветия, благ и животворящ Дух — е славата сега и всякога, и във вечните векове. Амин!

 

Св. Климент Охридски ПОХВАЛНО СЛОВО за Свети Климент Римски

Небето, украсено със светли звезди, радостно се весели и отдава неизказани възхвали на своя творец. А Христовата църква, която има благоуханни цветя — пророците и апостолите, мъчениците и светителите заедно с преподобните отци, — украсена с техните прекрасни слова, радостно тържествува. Цялата вселена се украсява като венец с тия благоуханни цветя — светиите, и получава от мощите им радости и изцерения като река, защото силата на Всевишния ги осени с благодат и ги направи дивни поради чудесата им, както е казано и от пророка: “ Г о с по д паз и ко с т ит е н а пр ав е д н ит е : н и е д н а о т т я х н е щ е с е с т р о ш и ”.

Тъй чудно прослави Господ и този светлозарен светител, като покри костите му с пурпурни вълни и ги запази. Премъдростта го роди и откърми добре, а Светият Дух, като го направи да израсне, постави го като венец и светилник за цялата вселена, както е казал и Господ в светото Евангелие: “ Н е мо ж е д а с е у кр ие г р ад, ко й т о с т о и н ав р ъ х пл ан ин а. Н ит о з апал я т с в е т ил о и г о по с т ав я т по д кр ин а, а н а с в е т ил н ик, з а д а с в е т и н а о н ия, ко ит о с а в къ щ и ”. Ето блаженият Климент възсия не като светилник, нито е като град, но той изгря като незалязващо слънце и озари със светлина цялата земя. По благодат стана равен на небето, пребиваваше в псалмопения и се поучаваше с духовни песни и с радост подбуждаше всички към вечен живот. Наистина, по живот и по образ той беше като ангел. Климент радостно взе върху себе си първенствуващото служение и трудовете на великия апостол Петър. Такава беше неговата пресветла душа. С благолепна воля той се стремеше към боголепен подвиг и чрез духовната мрежа на божието слово привличаше всички към вярата. Неговата душа беше приятна на Господа, понеже той от детска възраст се украсяваше с добродетели. Като слънце светеше той в света чрез чудесата си. Препасвайки се със сила и подпирайки се на истината, блаженият Климент пожела да последва пречестните стъпки на върховния апостол Петър. Под неговите криле той като гълъб беше отхранен с духовна храна; пазен под неговата пречестна сянка от вражеския зной, той се подхранваше с неговото дело като благовонно масло. На главата си носеше похвалата на небесния цар и, украсен с нетленен венец, той премина като мълния, озарявайки със светлина целия свят. И наистина светлостта на лицето му беше като слънчев лъч. От устата му излизаше правда и съд. Милост и истина носеше той на езика си, върху който почиваше като херувим силата на утешителя Светия Дух, украсявайки чрез умението полезната насока на неговите слова. Чрез тях блаженият Климент, наред с Петър и Павел, утвърди в света духовната църква, като стана съобщник на техните страдания и на тяхната неизказана слава.

Затова той стана и наследник на престола на върховния апостол Петър — неговия учител в град Рим. Той изгря като слънце, защото Христовата благодат бликаше в него като пълноводна река и напояваше с Христовото учение цялата земя под слънцето. Н аис т ин а т акъ в пъ р в о с в е щ е н ик н и и т р я б в аш е: н е з л о б ив, с в я т , най-светло украсен с духовна красота и вяра. Той отхвърляше всички временни неща като тленни и подбуждаше със себе си всички към вечните обители и жилища, защото гореше от ревност чрез Светия Дух. С вяра и кротост той убеждаваше всички чрез усърден подвиг да се насладят богато от желаната храна и на Христовото царство. Разпалван от тази ревност и от вярата в Бога, блаженият Климент предпочете да бъде изпратен на заточение заради нашия Господ Бог, отколкото да получи житейска наслада и слава.

Летейки с духа си винаги нагоре като орел, блаженият Климент подтикваше всички към възвишеното, като казваше: “ Бр ат я, н аш е т о ж ил ищ е е н а н е б е с ат а, о т къ д е т о о чакв аме с пас ит е л я Г о с по д а И ис у с а Х р ис т а ”. Преди да измине една година от заточението му, поради неговото приятно учение и чрез неговия труд (бяха изградени) от вярващите люде седемдесет и пет църкви в пределите на Херсон. Наистина над него изгря благодатна сила, която го украсяваше със сладостни слова и с чудеса.

Дяволът, древният враг, противник и завистник на доброто, подучи един свой слуга, управителя Авфибиан, да съкрати бързо богоугодния живот на блажения Климент. Докарвайки го като невинно агне, принуждаваха го да принесе жертва на езическите богове. А като не можаха да го склонят към това, привързаха на пречестната му шия железни корабни тежести, наречени котва, откараха го с кораб далеч от брега и го хвърлиха в морето с желание да скрият неизследимото съкровище на божията премъдрост.

За това съкровище и сам Господе казал в светото Евангелие чрез притча: “Небесното царство прилича на съкровище, скрито в нива, което човек намери, и като отиде, продаде целия си имот и купи тая нива”. Ето блаженият Климент изостави цялото земно богатство и слава, и не само богатството, но и сродници, приятели, баща и майка, и братя, дори и своя живот. Всичко това той пренебрегна и остави, а купи тая нива, която съдържаше в себе си скрито небесното царство. И той получи двойна почит — на земята и на небето. Наистина, не една църква, не две, но целия свят, като се събира на днешния ден за негово възпоминание, всички

прославят Бога, както е казал Светият Дух чрез пророка: “Бог бива прославян в събранието на светиите. Господи, ти си силен и твоята истина е около тебе. Ти владееш над силата на морето. Ти укроти вълнението на вълните му, като раздели пред израилтяните непроходимата водна бездна и показа неизказаната своя сила срещу противниците им.” Също и сега Господ и Творецът, украсявайки с чудеса своя мъченик и проявявайки своята неизразима с думи слава, власт и сила, раздели морето на дължина три мили и показа път по сухо на своите нови люде, които, разпалвани от желание, влизайки с похвална песен, намериха пречестното тяло на мъченика в приготвен за него от Бога дом, положено в мраморен ковчег. Според пророческото слово Господ запазва костите на своите праведници. Както е казал и Соломон: “ П р ав е д н икъ т б е ш е с чит ан в о чит е н а н е че с т ив ит е з а у мр я л ”, но той си отиде във вечните жилища, където са безплътните ангели, където са всички светии, на които той стана равен по живот.

Като пресметнем всички добродетели на блажения Климент и живота му, стоящ по-високо от живота на човеците, няма с кого да го сравним и да изкажем подобни похвали, защото сам Господ го прослави, разделяйки морската бездна за него, както някога — пред Моисей, и направи непроходимото море проходимо за новите си люде. Вместо с уста Бог чрез вълните възвестяваше с прослава неговите чудеса. Не като тия на древния Мойсей, който удари (с тоягата си) в сухата скала в безводната пустиня и потекоха води, и речни корита се изпълниха с вода. Бог не изтърпя коравосърдечието на народа и стори това с гняв, а не с похвала, та по тоя начин изпълни обещанието си от по-рано. А на този блажен Климент сам аг н е ц ъ т, б о ж ия т С ин, ко й т о в з е ма в ъ р х у с е б е с и г р е х о в е т е н а ц е л ия с в я т , показа място отдясно и когато той удари в това място, изля се извор, който обилно течеше и напояваше жадните за благочестие.

Затова и ние, като прибягваме жадни при него, нека с желание изразим пълната си радост поради него и да възкликнем:

Радвай се ти, радостна похвала и любим наследник на първенствуващото служение на върховния апостол Петър!

Радвай се ти, богогласен език, изпълнил целия свят с чудеса!

Радвай се ти, многосладостна лоза, напълнила и напоила целия свят с благочестиво учение!

Радвай се ти, мощен орел, който прелетя цялата вселена!

Ти изгря на запад като незалязващо слънце; на изток поради подвиг на праведност ти беше увенчан наравно с Петър и Павел; на север ти беше облечен с пурпурни вълни. Ти изпълни земята с чудеса и раздвижи морето та отдаде хвала на своя Творец и Бог, който му даде вместо слънце твоето тяло.

Блаженият Климент осветляваше с лъчи водите и животните в тях, т.е. китовете и всички морски зверове и риби, които бяха озарени от неговия блясък, наслаждаваха се на благоухание и стояха като слуги около неговия храм. Те се насищаха от неговата светост и се учудваха на морето — как то се оттегля от своя бряг за седем дни в дълбочината, за да приготви път на благочестивите люде за празника на светеца.

Нека споменем и ние за предивното чудо, което стана в това море при излизането на събралия се благочестив народ от храма му. Когато се разотиваха, морето пак покриваше земята. Детето на една жена беше се отклонило по божия промисъл и остана в храма. Тя пък, предполагайки, че детето е между народа, излезе на брега, но не го намери там. На другата година в деня на празника на светеца, когато морето се отдръпна според обичая си, благочестивите люде пак дойдоха и намериха момчето разхубавено по ръст и със светло лице, и отхранено чрез светостта на мъченика и с нетленна храна. Такива са божиите чудеса и светостта на този блажен Климент.

Наистина мощите на всички светии, почиващи в ръкотворни храмове, привличат към себе си всички чрез пресветлите си чудеса. А на този светец морето по божия повеля съгради неръкотворен дом и го прие като светъл ангел, осветлявайки се с неговата светост от край до край, защото Христовата сила е всемогъща да прослави и да украсява мъчениците с чудеса и с благодат.

Днес, като празнуваме неговата памет, за поука на събралия се благочестив народ казваме:

Братя, нека се потрудим и ние в духовен подвиг, като очистваме душата си и тялото си с пост и молитви. В р е ме т о в е че с е пр иб л иж и , носейки, от една страна, старост, а от друга — смърт, след смъртта пък — страшния и пълен с угроза ден, когато ще дойде от небето нашият Господ Бог в славата на своята божественост и в един миг всички ще възкръснем и ще застанем пред него, за да дадем отговор за целия си живот — за нашите дела, мисли и думи. Тогава баща не ще помогне на син, нито майка на дъщеря, нито брат на брат, нито слуга на господар. Всеки ще започне да се тревожи за своите собствени дела — как ще му отговори Бог или каква присъда ще получи. Затова, братя, моля ви, нека си намерим помощници — странниците, жадните, бедните, голите, слепите и хромите, защото те са Христовите наследници, те са ключ за небесното царство. Оня, който направи добро на тези божии приятели, ще застане без грижа пред Бога и ще бъде наречен син на безсмъртния Цар. Наистина и светците не пощадиха нито своите домове, нито телата си, но с милосърдието си те повериха себе си на Бога и предадоха телата си на пост, на молитвено коленопреклонение и на бодърствуване. Затова и Бог ги почете и след смъртта им — дори и мощите им извършват много чудеса. Те изцеряват нашите болести и прогонват страданията ни, макар да бяха човеци като нас.

И така, моля ви, братя, нека усърдно се погрижим да отхвърлим всяко зло. От нас зависи — дали със злина, леност и сластолюбие да си заслужим мъка, или с чист живот, въздържание и милостиня да получим небесното царство и вечния живот чрез благодатта и човеколюбието на единородния божий Син, нашия Господ Иисус Христос, на когото подобава всяка слава, чест и поклонение заедно с безначалния му Отец и с Пресветия, благия и животворящия Дух, сега и всякога (и во веки). Амин!

 

Св. Климент Охридски  - Похвално слово за Свети Димитър

Братя,

Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.

Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия. С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост — като съкровище, което носи живот. Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се божие слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни, казвайки: “ Ще т е в ъ з л юб я, Г о с по д и, кр е по с т мо я ! Г о с по д е мо я т в ъ р д ин а и мо е пр иб е ж ищ е, мо й чюав ит е л . Н а н е г о с е у по в ав аш е с ъ р ц е т о ми, и т о й ми по мо г н а; и с ъ р ц е т о ми с е з ар ад в а; аз щ е г о пр о с л ав я с мо я т а пе с е н ”.

А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от обич, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му. Той пък с радост ги поучавате, казвайки: “Вие, мои възлюбени братя, не се съблазнявайте, гледайки тези омразни на Бога царе, които се помрачиха от бесовската измама, отстъпиха и се отвърнаха от Бога, който сътвори небето, земята и морето и създаде всичко от нищо. От него се отвърнаха и се прелъстиха, и се поробиха като обикновените човеци, и си направиха идоли. Вижте, прочее — (идолите) имат у с т а, н о н е г о в о р я т; имат о чи, н о н е в иж д ат; имат у ш и, н о н е чу в ат; н о з е имат, н о н е х о д я т. П о д о б н и н а т я х д а б ъ д ат о н ия, ко ит о г и пр ав я т, и в с ички, ко ит о с е н ад я в ат н а т я х . А вие, братя, познайте Бога, който не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце и е неизразим в своята божественост и сила. Той не можа да гледа как човешкият род се е поробил на бесовете и поради това, като сведе ниско небесата, слезе, приемайки плът от светата Дева, и обновявайки човешката природа, уподоби се на нас. Въплъщавайки се безсеменно, той стана едновременно и Бог, и човек, за да ни изтръгне незасегнати от сатанинската измама. Той благоволи да претърпи разпятие и смърт заради нас, като умъртви нашите прегрешения.

Но понеже той е безсмъртен по природа, възкръсна от мъртвите, възнесе се на небесата и седна отдясно на Отца. Той е установил и определил ден, в който ще дойде да съди живите и мъртвите, за да въздаде на всекиго според делата му.”

С такива поуки като наставляваше всички във вярата, свети Димитър ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си сила повече от слънцето. Такива са поуките на този богогласен език! Такава е и неизразимата му отзивчива душа! Затова и Господ сложи върху него привлекателна красота, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец. Той му каза: “ Д о б р и и в е р н и р аб е... н ад мн о г о щ е т е по с т ав я; в л е з в р ад о с т т а н а с в о я г о с по д ар ”.

Настъпи времето на пресветлото му венчание (с мъченически венец). Максимилиан Еркулий победи готите и савроматите и слезе при римляните в град Солун. Бидейки почитател на бесовете и богохулник, той започна да принуждава всички да принасят жертви на скверните бесове. Съобщиха му за блажения Димитър и му казаха: “Той не само хули нашите богове, но и постоянно бунтува целия град; почита друг Бог — Иисуса.” Идолопоклонникът Максимилиан се разгневи, заповяда да доведат Димитра и му рече: “Твоята красота и изразът на лицето ти ме карат да те обичам; ако принесеш заедно с мен жертва на моите богове, на които всички боляри служат, то ти ще бъдеш пръв в палата ми и ще получиш най-висок сан.” А блаженият Димитър му отговорил: “ Ц ар ю, пис ан о е — т е з и б о г о в е н е с а с ъ т в о р ил и н е б е т о и з е мя т а, д а по г ин ат ! Защото те са идоли, дело на човешки ръце. Имат очи, но не виждат; имат уши, но не чуват, те не издават глас с устата си; подобни на тях станаха ония, които ги почитат”. Като промени израза на лицето си, царят заповяда да затворят Димитра в тъмница. И там той бе увенчан с победния венец.

Като завърши доброто изповядане (на вярата) и подвига, той утвърди чрез победата на кръста Христовия воин и светлозарния свой спътник Нестор. Десницата на Всевишния увенча тях двамата със силата на Пресветия Дух, а с чудесата им духовно възвесели света.

Като се събрахме сега за тяхно възпоминание, нека радостно изречем едногласно похвала за тях, казвайки:

Радвай се, Димитре, светлозарно слънце, ти, който прогонваш греховния мрак от тия, които с топла обич те почитат!

Радвай се, незалязваща заря, ти, който просвещаваш всички с благочестието си!

Радвай се, пресветли мъчениче Димитре, ти, който с доброто изповядване (на вярата) извърши тоя пресветъл подвиг и се украси заслужено с нетленния венец!.

Радвай се, всечестни богоугодниче Христов Димитре, славен с изповеданието си (на вярата), ти, който поради пробождането в ребрата се уподоби на прободения заради целия свят Христос!

Радвай се ти, който си горещ застъпник на всички скръбни, прибягващи под твоя закрила!

Радвай се ти, вечно бликащ извор, разливащ струи на изцерения за всички, които са обхванати от душевни страдания!

Радвай се ти, твърда основа на твоето отечество, който като истински пастир полагаш (душата си) за Христовото стадо, казвайки: “Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!” Защото такова беше твоето пресвято желание — да спазиш Христовото слово, подвизавайкя се с любов, както е казал Господ: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте се по-вече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената; от него се бойте”.

И така, ти, пречестни страдалецо за Христа, Димитре, помоли се усърдно за нас, които чествуваме твоята смърт с вяра и любов, като измолиш милост и прощение за греховете ни. Защити ни от всички страдания и беди, та запазвани здрави чрез твоите молитви, да прославяме името на пречистата и светата, и животворяща Троица — Отца и Сина, и Светия Дух сега и всякога, и във всички векове. Амин!

 

Св. Климент Охридски ПОХВАЛНО СЛОВО за Свети Четиридесет Мъченици

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар, както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост”. И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но нали древният пророк провъзгласи и каза: “ Г о с по д н я ма д а о с т ав и ж е з ъ л а н а н е че с т ив ц ит е в ъ р х у ж р е б ия н а пр ав е д н ит е, з а д а н е пр о т я г ат пр ав е д н иц ит е р ъ ц е къ м б е з з ако н ие т о. Г о с по д и, пр ав и д о б р о н а д о б р ит е и н а пр ав е д н ит е по с ъ р ц е !”. С тая светлост се озариха те, като се подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един

друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме, вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите, понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да противостоят или да противоречат всички ваши противници. И не се бойте от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата; но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената”. С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да забрави вашия труд”.

Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята (устроена край платото) и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци — четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре. Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците и с висок глас извика: “Вярвам в божия син Иисус Христос, в когото и тези свети мъченици вярват; дано той ме удостои със същата слава, за да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а първите — последни”.

Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник на тъмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач, когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди.

Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци; направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За тях възвести в древност пророкът, казвайки: “ Т и н и из пит а, Бо ж е, пр е т о пи н и, какт о с е пр е т апя с р е б р о; по с т ав и чо в е ц и н ад г л ав ит е н и. П р е мин ах ме пр е з о г ъ н и в о д а и т и н и из в е д е н а с в о б о д а ”. Този вечен мир като желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки, сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според господнята заповед. Затова Господ е проявил чудно цялото си благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба, избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни вода, нито някакво друго страдание.

Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна дружина от пресветлото войнство!”

Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония, бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете, облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно — унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики поборници — мъченици за вярата.

И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз, възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога богопреданите юноши във Вавилон. Със златозарните си кости те осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата, а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят

пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги удостоява по чуден начин с неизказани чудеса.

Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как чеда слушат своята благородна майка.

Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след (колите, натоварени с телата на мъчениците), говореше му: “Подвизавай се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога.

Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка? Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от огъня, а само от животодателя Бога.

Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите души и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

 

св. Климент Охридски Пространно житие на св. Методий

М е с е ц апр ил н а ш е с т ия д е н. паме т и ж ит ие н а б л аж е н ия о т е ц н аш и у чит е л М е т о д ий, ар х ие пис ко п М о р ав с ки . Благият всемогъщ Бог, който е създал от небитие в битие всичко — и видимо, и невидимо, — го е украсил с всякаква красота, която човек, като съзерцава, размишлявайки постепенно, може донейде да проумее и да познае оногова, който е създал такива дивни и многобройни дела. Защото от величието и от красотата на творенията чрез размисъл се познава и техният Творец, когото възпяват ангелите с трисвети гласове и когото всички православни (люде) славим в Света Троица — сиреч в Отца, Сина и Светаго Духа, т.е. в три ипостаси, които можем да наречем три лица, но в едно божество. Защото преди всички времена и срокове, и години сам Отец, над всеки разум и над всяко ангелско разбиране, е родил Сина, както казва Премъдростта: “ П р е д и в с ички х ъ л мо в е ме р о д и ”. А и самото Слово божие, което в последните години се въплъти заради нашето спасение, казва с пречистите си уста в евангелието: “ Аз с ъ м в О т ц а и О т е ц е в ме н е ”. От същия този Отец произхожда и Светият Дух, както е казал сам Синът с божия си глас: “ Д у х ъ т н а ис т ин ат а, ко й т о о т О т ц а из х о ж д а ”. Този Бог е създал всяка твар, както казва Давид: “ Ч р е з с л о в о т о г о с по д н е с е у т в ъ р д их а н е б е с ат а и чр е з д их ан ие т о н а н е г о в ит е у с т а — ц я л о т о им в о й н с т в о; з ащ о т о т о й р е че и т е с т ан ах а; т о й з апо в я д а и т е с е с ъ з д ад о х а ”.

Преди всичко той създаде човека, като взе пръст от земята и с животворно дихание му вдъхна душа от себе си, и му вложи словесна дарба и свободна воля да влезе в рая, като му даде заповед за изпитание, та ако я спази, да пребъде безсмъртен; ако ли пък я престъпи, да умре по своя воля, а не по божие веление.

Но дяволът, като видя човека така зачетен и издигнат на онова място, от което той отпадна поради своята гордост, накара го да престъпи заповедта. И затова (Бог) изгони човека от рая и го осъди на смърт. И оттогава лукавият започна да подстрекава човешкия род и да го съблазнява с много козни.

Но Бог поради великата си милост и любов не изостави човека докрай, но по всяко време и по всяка година е издигал (избрани) мъже и е показвал на хората техните дела и подвизи, та като подражават на тях, всички да се стремят към добро. Такъв беше Енос, който пръв се осмели

да призовава името Господне. След него беше Енох, който, като угоди на Бога, бе преселен на небето. И Ной се оказа праведник сред своя род, и избягна потопа в ковчег, та земята отново да би се напълнила и украсила с божии творения. След разделението на племената, когато всички се бяха заблудили, Авраам позна Бога и се нарече негов приятел, и получи обещание: “Чрез твоето семе ще бъдат благословени всички племена”. Исаак, по подобие на Христа, бе въведен на планината за жертва. Иаков разсипа идолите на своя тъст и видя лествица, по която възлизаха и слизаха ангели божии, и при благославянето на своите синове пророчествува за Христа. Иосиф, изпратен от Бога, изхрани народа в Египет. Писанието разказва за Иов Авситидийски, праведен, истинолюбив и непорочен мъж, който, като получи изпитания, изтърпя и бе благословен от Бога. Моисей, с Арона, между свещениците божии бе наречен “бог на фараона” и наказа Египет. Той изведе божиите люде, (воден) денем от светъл облак, а нощем от огнен стълб, пресече морето и те минаха по сухо, а египтяните потопи, напои хората с вода в безводната пустиня и ги нахрани с ангелски хляб и с птици. И като говори с Бога лице срещу лице, както може човек да говори с Бога, даде на народа закон, написан с божия пръст. Иисус Навин, след като воюва с противниците, разпредели земята между божиите люде. Съдиите също тъй извършиха много победи. А Самуил, като получи милост от Бога, помаза и по с т ав и ц ар с по р е д г о с по д н о т о с л о в о . Давид с кротост пасе народа и го научи на божии песни. Соломон, като получи от Бога мъдрост повече от всички други хора, написа множество добри поучения и притчи, макар че сам той не ги изпълни. Илия изобличи с глад хорската злоба, възкреси мъртвия момък, свали със слово огън от небето и изби мнозина, запали жертвоприношенията с дивен огън и изби мерзките жреци, и се възнесе на небето с огнена колесница и коне, като даде на своя ученик (Елисей) двойна благодат. А Елисей, като взе милота (на Илия), извърши двойни чудеса.

Също и другите пророци, всеки на своето време, пророчествуваха за чудните събития, които имаше да станат. След тях (се яви) Иоан, великият посредник между Стария и Новия завет, който стана кръстител Христов и негов свидетел и проповедник сред живите и мъртвите.

Светите апостоли Петър и Павел с останалите ученици Христови, преминали по целия свят като мълния, цялата земя осветиха. Подир тях мъчениците измиха с кръвта си сквернотата, а приемниците на светите апостоли, като покръстиха царе с много трудове и подвизи, унищожиха

езичеството. Достойният за почит (папа) Силвестър, имайки за помощник великия цар Константин, свика с триста и осемнадесет отци първия събор в Никея и победи, и прокле Ария и неговата ерес, която той беше повдигнал против Светата Троица — също както едно време Авраам с триста и осемнадесет слуги изби (еламските) царе и получи благословение с хляб и вино от Мелхиседек, цар Салимски, който беше свещеник на Бога Всевишни. Дамас и Григорий Богослов със сто и петдесет отци и с великия цар Теодосий потвърдиха в Цариград светия Символ на вярата, т.е. “Вярвам в единаго Бога”, а Македоний отлъчиха, като осъдиха и него, и хулата му, която той говореше против Светия Дух. Целестин и Кирил с двеста отци и с другия цар (Теодосий) унищожиха в Ефес Нестория с всичкото му злословие, което той говореше срещу Христа. Лъв и Анатолий с правоверния цар Маркиан и с шестстотин и тридесет отци в Халкидон проклеха Евтихиевото безумие и сквернословие. Вигилий с богоугодния Юстин и със сто и шестдесет и пет отци свикаха петия събор и като издириха всяко скрито заблуждение, проклеха го. Апостолският папа Агатон с двеста и седемдесет отци и с достойния цар Константин на шестия събор смазаха много смутове, като изгониха и проклеха всички ония участници в смутовете, именно Теодор Фарански, Сергий и Пир, Кир Александрийски, Хонорий Римски, Макарий Антиохийски и другите им съмишленици, и утвърдиха християнската вяра, като я закрепиха върху истината.

След всички тези милостивият Бог, който желае, щото всеки човек да се спаси и да достигне до познание на истината, в наше време и за нашия народ, за който никой никога не се беше погрижил, подбуди към добър подвиг нашия учител, блажения Методий, чиито добродетели и подвизи, ако ги сравним с всеки един от гореказаните (божии угодници), не ще се посрамим. Защото на едни от тях той беше равен, от други беше малко помалък, а от трети беше по-голям, като надмина прославилите се със слово с дела, а прославилите се с дела — със слово. Уподобявайки се на всички, той проявяваше в себе си образа на всички: страх божий, съблюдаване на заповедите, прилежни молитви и святост с нравствена чистота, силно и кротко слово — силно към противниците, а кротко към ония, които възприемат поучението, — строгост и кротост, милост, любов и търпеливост в мъките. З а в с ички б е ш е в с ичко, з а д а с пе че л и в с ички .

И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид.

Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество — като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне.

Като прекара в това княжение много години и видя много смутове и престъпления в този живот, той замени стремежите си към мрачните земни дела с небесни мисли; защото не искаше да смущава благородната си душа с неща, които не пребивават вечно. Като намери сгоден случай, той се освободи от княжението и като отиде в Олимп, където живеят свети отци, подстрига се, облече черна дреха и се повинуваше покорно, като изпълняваше напълно цялото монашеско правило и се занимаваше усърдно с книгите.

Когато се появи някакъв случай, царят изпрати брата му (Константин) у хазарите и той го взе със себе си на помощ. Защото там имаше иудеи, които много хулеха християнската вяра. А той рече: “Готов съм да умра за християнската вяра”, и не прояви непослушание, а отиде и помагаше като слуга на по-малкия си брат, като му се подчиняваше. И така той с молитва, а Философът със слово обориха евреите и ги посрамиха.

Царят и патриархът, като видяха неговия добър подвиг в божието дело, убеждаваха го да го посветят за архиепископ на почетно място, където има нужда от такъв мъж. Но тъй като той не поиска, придумаха го, та го поставиха за игумен на манастира Полихрон, който има доходи до двадесет и четири мери злато и в който има повече от седемдесет души монаси.

Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Морава (пратеници) до цар Михаила, които казаха така: “Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от романците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме необразовани хора и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла (на Писанието). Затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда”.

Тогава царят каза на Константин Философ: “Чуваш ли, Философе, тези

думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски.”

Тогава те не посмяха да откажат нито на Бога, нито на царя — според думите на апостол Петра, който казва: “ Бо й т е с е о т Бо г а, по чит ай т е ц ар я ”, но като изслушаха височайшето слово, отдадоха се на молитва заедно с други, които бяха със същия дух като тях. И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави (евангелската) беседа, пое пътя към Морава, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Морава, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на (храма) “Свети апостол Петър”; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците — според надписа на Пилата, който той поставил над кръста господен. Но папата ги прокле, като ги нарече “пилатовци” и “триезичници”, и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци.

След много дни, когато Философът щеше вече да се представи пред (божия) съд, той рече на брата си Методий: “Ето, брате, ние бяхме една двойка, впрегната да тегли една бразда и аз, завършил своя ден, падам на нивата. Ти пък обичаш твърде много планината; но недей зарад планината да изоставиш своето учителство, защото чрез него можеш подобре да се спасиш.”

А Коцел, като проводи (пратеници) при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: “Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно”. И го изпрати, като написа следното послание:

“Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. С л ав а н а Бо г а в ъ в в ис ин ит е и н а з е мя т а мир, ме ж д у чо в е ц ит е б л аг о в о л е н ие . Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. (Виждаме), че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; з ащ о т о в я р ат а б е з д е л а е мъ р т в а и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме (от това) двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия (духовен) син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението — както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: “ Д а в ъ з х в ал я т Г о с по д а в с ички н ар о д и ”, и на друго място: “Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както Духът им даде да говорят”. Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език — такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюбени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен Отец с всички светии. Амин!”

Коцел прие Методия с големи почести и пак го изпрати при папата заедно с двадесет души почитани люде да му го ръкоположат за епископ на Панония — на престола на свети Андроник, апостол от седемдесетте, което и стана.

След това старият враг, завистник на доброто и противник на истината, повдигна против Методия сърцето на моравския неприятел, краля, заедно с всички епископи, които казваха: “Ти учиш в наша област”. А той отговори: “Ако знаех, че е ваша, бих се отстранил; но тя е на свети Петър. И наистина, ако вие от стръвност и от алчност прекрачвате, въпреки каноните, старите граници и забравяте божието учение (в тези области), пазете се да не би, като искате с костен череп да пробиете желязната планина, да си пръснете мозъка”. Рекоха му: “Щом говориш остро, зло има да патиш”. А той отговори: “Казвам истината пред царете и не се срамувам; а вие правете с мене каквото искате. Аз не съм по-добър от ония, които, като са говорили истината, чрез много мъки са се освободили от тоя живот.”

Като изприказваха много думи и не можаха да му възразят, кралят рече изпод вежди: “Не измъчвайте моя Методий, защото се е изпотил като при пещ”. А той рече: “Тъй е, господарю. Веднъж някои хора срещнали един философ изпотен и му рекли: “Защо си изпотен?” Той отговорил: “Препирах се с прости хора”.

След като се препираха по тия думи, те се разотидоха, а него го изпратиха в Швабско, където го държаха две години и половина.

Стигна (вест) до папата и той, като узна това, изпрати против тях църковно запрещение: всички кралски епископи да не служат меса, сиреч литургия, докато държат Методия (затворен). И така те го пуснаха, но казаха на Коцеля: “Ако го държиш при себе си, не ще се отървеш с добро от нас”. Но те не се отърваха от съда на свети Петра: защото четирима от тези епископи умряха.

Случи се по това време, че моравците, като разбраха, че немските духовници, които живеят у тях, не са им доброжелатели, а коват интриги срещу тях, изгониха ги всички и пратиха (писмо) до папата: “Понеже попреди нашите бащи са получили кръщение от свети Петър, дай ни (и сега) Методия за архиепископ и учител”. Папата веднага го изпрати. Княз Светополк заедно с всички моравци го прие и му повери всички църкви и

всички духовници по всички градове. И от тоя ден божието учение започна много да се разраства, духовниците започнаха да се умножават по всички градове и езичниците да вярват в истинския Бог, отказвайки се от своите заблуди. Още повече моравската държава започна да се разширява на всички страни и да побеждава със сигурност своите врагове, както и самите моравци постоянно разправят това.

У него имаше и пророческа благодат, тъй че много негови предсказания се сбъдваха. Ще разкажем едно или две от тях.

Един езически княз, много силен, който седеше във Висла, се подиграваше с християните и им правеше злини. (Методий) прати при него да му кажат: “Добре ще е за тебе, синко, да се покръстиш доброволно на своя земя, за да не бъдеш покръстен по принуда като пленник на чужда земя; тогава ще си спомниш за мене”. Така и стана.

Друг път, когато Светополк воюваше срещу езичниците и никак не успяваше, а само се бавеше, щом наближи месата, сиреч службата на свети Петър, Методий прати да му кажат: “Ако ми обещаеш, че на светия празник Петровден ще прекараш заедно с воините си при мене, вярвам в Бога, че той скоро ще предаде (твоите врагове) в ръцете ти”. И това се сбъдна.

Някой си дружинник, много богат и съветник (на княза), се беше оженил за своята купетра, сиреч етърва. Макар че (Методий) много ги съветва и увещава, не можа да ги раздели; защото други хора, които се преструваха на божии служители, тайно ги развращаваха, като ги ласкаеха зарад облаги, докато най-сетне ги отделиха от църквата. (Методий) им рече: “Ще дойде време, когато тези ласкатели няма да могат да ви помогнат; тогава ще си спомните за моите думи, но не ще може вече да се направи нищо”. Неочаквано след тяхното отстъпване от Бога напаст се струпва връз тях, и н е с е н аме р и мя с т о т о им , като че ли вихър отнесе и разсея праха им.

И много още други подобни случаи имаше, които той явно разкриваше чрез притчи.

Но старият враг, завистникът на човешкия род, не можейки да търпи всичко това, повдигна някои хора срещу него — като Датон и Авирон срещу Моисея, — едни явно, други тайно. Това бяха хора, заразени от

йопаторската ерес, които отбиваха слабите от правия път към себе си, като казваха: “Папата е дал властта на нас, а тогова заповядва да изгоним вън с неговото учение”. Като се събраха всички моравски люде, поискаха да се прочете пред тях (папското) писмо, за да чуят за неговото изгонване. И както е присъщо на човеците, хората тъгуваха и се окайваха, задето се лишават от такъв пастир и учител, освен слабоволните, които измамата люшкаше както вятърът люшка листата. Но като прочетоха папското писмо, видяха, че в него пише следното: “Нашият брат Методий е свят и правоверен и върши апостолско дело. В негови ръце са дадени от Бога и от апостолския престол всички славянски страни; и когото той прокълне, да бъде прокълнат, а когото той благослови, да бъде благословен”. И като бяха изобличени, със срам се разпръснаха като мъгла.

Но тяхната злоба не спря дотук. Те продължиха да говорят, казвайки: “Царят е разгневен срещу него и ако го намери, жив няма да го остави”. Но милостивият Бог, който и в този случай не поиска да посрами своя раб, вложи в сърцето на царя — защото с ъ р ц е т о н а ц ар я е в ин аг и в р ъ ц е т е н а Бо г а — и той изпрати до него писмо: “Честний отче, много желая да те видя; тъй че направи това добро и се потруди (да дойдеш) при нас, та да те видим, докато си още на тоя свят, и да приемем твоите молитви”. Той веднага отиде там и царят го посрещна с големи почести и с радост и, като похвали учението му, задържа от учениците му един свещеник и един дякон заедно с книгите. Той изпълни всичките желания на Методия, за които той го помоли, без да му откаже нищо; и като го прегърна и обдари богато, изпрати го отново тържествено на неговия престол. Същото стори и патриархът.

По всички пътища той изпадаше от дявола в много напасти: по пустите места — сред разбойници, по морето — в бурни вълнения, по реките — в ненадейни пясъчни плитчини, та да се изпълнят и с него апостолските думи: “Беди от разбойници, беди по море, беди по реки, беди от лъжебратя; в трудове и мъки, често в бдения, често в глад и жажда”, както и други неволи, които апостолът споменава.

След това, като остави настрана всичкия (житейски) шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките (библейски) книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца, започвайки от месец март до

двадесет и шестия ден на месец октомври. Като свърши, отдаде достойна хвала и слава на Бога, който дава такава благодат и такъв бърз успех. И като отслужи заедно с клира си светото тайно възношение, отпразнува паметта на свети Димитър. Защото преди това той беше превел заедно с Философа само Псалтира, Евангелието и Номоканона, сиреч църковните правила, и Отеческите книги.

Когато унгарският крал стигна до дунавските земи, пожела да го види. Макар че някои мислеха и казваха, че не ще се отърве без мъки, (Методий) отиде при него. А той, както подобава на господар, така го посрещна — почетно, тържествено и с радост. И като беседва с него, както подобава на такива мъже да беседват, прегърна го, почете го с големи дарове и го изпроводи, думайки: “Поменувай ме винаги, честний отче, в светите си молитви.”

И тъй, като пресече всички обвинения от вси страни и з ат в о р и у с т ат а н а мн о г о г л аг о л ив ит е , той завърши земния си път и опази вярата, очаквайки венеца на правдата. И по н е ж е б е ш е б л аг о у г о д ил н а Бо г а, т о й б е ш е о б икн ат .

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: “Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?” Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: “Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята.”

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и, макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: “Пазете ме, деца, до третия ден”. Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: “ В т в о ит е р ъ ц е, Г о с по д и, пр е д ав ам д у х а с и , и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от

безчислено множество хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави — всички (оплакаха) оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички.

А ти, света и пречестна главо, с молитвите си от висините поглеждай милостиво към нас, които копнеем за тебе. Избавяй от всяка напаст твоите ученици, разпространявай учението и прогонвай ересите, та и ние, като преживеем тук достойни за званието си, да застанем заедно с тебе като твое стадо от дясната страна на Христа Бога нашего, приемайки от него вечен живот. Нему се пада слава и чест во веки веков. Амин!

@bgmateriali.com