В повестта “Маминото детенце” Любен Каравелов изобразява живота на едно чорбаджийско семейство. Той проследява как паразитизмът, безцелното съществуване, експлоатирането на чуждия труд оформят у героите много отрицателни качества и довеждат до лоши последствия. Чорбаджиите непрекъснато мечтаят да увеличат богатството си, ограбват труда на работниците си, скъпернически пазят парите си, презират бедните хора, държат се високомерно с тях и не зачитат човешкото им достойнство. Така възпитават и сина си Николчо, когото глезят и приучват на лек живот. Средата, в която израства Николчо, оказва вредно въздействие за развитието му. Той постепенно пропада. Отговорността за падението на Николчо се носи от неговите родители.

Това се наблюдава в цялото произведение. Още в началото на повестта се срещаме с Нено и Неновица, които лежат под крушата и мързелуват. Те не могат да дадат правилно възпитание на своето дете, след като самите те не се трудят. А възпитанието на труд у децата е важна грижа за човешкото развитие. Николчо не работи, но знае цената на парите. Той слуша родителите си само когато има изгода от тях - когато му дадат “ново гроше” или му купят нещо ново. Знае, че бедните си изкарват хляба с робски труд, а чорбаджиите ги получават на готово.

        Децата подражават на родителите си. Николчо също, той не е изключение. Можем да го видим в епизода, когато иска да пие ракия, като баща си. Макар че, Нено се противопоставя, майка му разрешава. Тя го подкрепя, дори в кражбата на собствените си пари, като обвинява слугите. Заради едничкото си синче, тя е готова на всичко. Забранява на даскал Славе да бие детето й, защото е един на майка, а “чорбаджийските деца не се бият”.

        Чрез образа на Али ага, който съди и получава Нено виждаме, че отговорен за падението на Николчо е баща му, като глава на семейството. Освен своето падение синът помага за падението на цялото семейство. Баща му умира, от мисълта, че Николчо го е ограбил. Неновица болна ненужна никому, остава да оплаква “тишината и спокойствието”.

       Нено и Неновица се прекланят пред скъперничеството и парите, което убива хубавото у тях. А това се предава и на техния син. Именно те го тласкат към падение. Те са отговорни за неговата гибел.

       През битовите картини и през карикатурността на физически духовни портрет на героите изпъква голямата педагогическа идея  за лошото възпитание.Каравелов рисува оня “хубав” и “привлекателен” семеен рай на чорбаджиите, който унищожават човека. Неправилното възпитание и “веселите компании”, в който приятелството е изместено от страстта към гюловата ракия, довеждат Николчо до пловдивския затвор и до гюргевските покрайнини.

Според автора хората не се раждат лоши или добри, а стават такива под влияние на средата. Богатството и стремежът към житейско добруване сами по себе си не са пороци, но когато са подкрепени от липсата на културни интереси и родителска безотговорност, стават двигатели на пороците. Възпитанието е дълъг, съзнателен процес, израз на неизменната действена любов – и от родителите, и от страна на обществото.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave