КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ
„АЗБУЧНА МОЛИТВА“
(кратък анализ)

 


          Константин Преславски живее в периода от средата на IX до началото на X век. Смята се, че той е един от учениците на Кирил и Методий. Вероятно след смъртта на Методий през 885 г., когато учениците са изгонени от Великоморавия, той е продаден като роб във Венеция, а по-късно откупен от българския княз Борис.
          Константин е първият епископ на новата българска столица Преслав, оттам идва и презимето му. Подобно на другите ученици той също превежда богослужебни книги. Константин Преславски е основоположник на българската църковна поезия. Най-известното му стихотворение е „Азбучна молитва“. Творбата е стихотворен предговор към създаденото от него Учително евангелие (съдържа 51 слова, които са били четени в църквата в неделните дни от годината), тя обаче скоро започва свой самостоятелен живот. Запазена е в множество преписи, най-ранният от които е от XII век. Била е написана на създадената от Кирил и Методий азбука - глаголицата. По-късно е транслитерирана на кирилица.

          ПОЕЗИЯТА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

          Има съществена разлика между поезията днес и поезията преди 10 века. Съвременната поезия е изградена върху свободата и емоцията: поетът е свободен да избира за какво да говори и как да говори, да избира темите и поетическия език, а в основата на разбирането на съвременната поезия е отекването, породено от емоцията. Ако емоцията отекне у читателя, поетическите думи добиват значение, ако ли не – остават си пуст звук. Още в Античността поезията е израз на емоционално състояние, изява на личността, но тя се появява в условията на политеизма, когато делата могат да се обяснят с волята или капризите на отделно божество.
          Не можем да кажем, че през Средновековието хората не осъзнават своята индивидуалност, своето Аз, че са лишени от емоции, но знаем, че не е било прието земната човешка емоция да влезе в поезията. Ако има любов, тя ще е любов към Бог, Богородица, светците. Красивият стих на съвременния поет Г. Константинов: „Още преди да те срещна в живота си, теб съм обичал“, е абсолютно немислим през Средновековието.
          Поезията през Средновековието, както и изобщо изкуството, се описват с гръцката дума „техне“ – занаят, майсторство. Добрият „техник“ е знаел правилата, по които се изгражда доброто стихотворение. Част от тези правила са обяснявали как да се вплете скрит смисъл в поезията.

          АКРОСТИХ

          Един от разпространените начини да се построи скрит смисъл в поезията е акростихът. В „Азбучна молитва“, както и в доста други стихотворения от средновековните славянски литератури, акростихът е азбучен. Това означава, че всеки един стих от дадено стихотворение започва с поредната буква от азбуката. Ето как изглежда акростихът в поетичния превод на „Азбучна молитва“, направен от Емануил Попдимитров:

          Аз се Богу моля с тия думи:
          Боже-светотворче, що създаде
          Видим свят и дивен свят невидим!
          Господ-дух прати ми ти в сърцето
          Да ме лъхне с пламенното слово –
          Ето, в правий път да тръгнат всички
          Живи в твойта заповед пречиста!

          Ако в „Азбучна молитва“ акростихът е очевиден, в други творби на средновековната литература той е начин авторът да закодира определена фраза или пък своето име в текста. Средновековието обича мистичните неща и акростихът е едно от тях.

          КАКВО Е ЗАКОДИРАНО В „АЗБУЧНА МОЛИТВА“?

          Отговорът е очевиден: славянската азбука. Тя е толкова съвършено създадена, че е нея може да се прави всичко. Знаците, в това число и буквите, имат символно значение през Средновековието. Хармонията на буквите е белег на Божия благодат, а и както знаем от Пространното житие на св. Кирил, славянската азбука е създадена, защото Бог пожелава това.
          „Азбучна молитва“ обаче се състои от 40 стиха, а глаголицата има 38 букви. Това „несъответствие“ отново има символен характер: числото 40 се свързва с 40-те дни, които Мойсей чака на Синайската планина, за да приеме Закона; 40 дни продължава Потопът и Ной се носи със своя ковчег по водите; 40 години израилтяните вървят през пустинята, за да достигнат до Обетованата земя, 40 дни Христос е в пустинята, изкушаван от Сатаната.

          МОЛИТВАТА

          Първите запазени писмени молитви са от преди 5000 години, а устните вероятно са връстници на праисторическите времена, когато се е появил мислещият и говорещ човек. В молитвите хората искат да измолят нещо скъпо и съкровено от силите, които смятат за по-висши от себе си. Минали са хилядолетия, но същността на молитвата не се е променила много: и днес също се молим за важни за нас неща. Едновременно иронично и абсурдно би прозвучала молитва „Боже, нека си намеря 50 стотинки, че не ми достигат за кафе с кола!“
          За какво се моли Константин Преславски? Отговорът отново не е труден: за „изобилно слово“. Но словото е всичко: то, както помним от Евангелието на Йоан, е началото и е у Бога. „Азбучна молитва“ е поразително единна и логична: изобилното слово е за благото на всички, то е светлина и светилник; чрез евангелските слова хората ще получат Божиите дарове.
          Константин Преславски обаче поставя акцента върху славянското слово и славянската азбука. „Лети сега славянското племе“ е много характерен стих, който очертава насоката. Ако потърсим ключовите думи и стихове в „Азбучна молитва“, ще получим своеобразен „акростих“, в който ще са свързани летежът на славянското племе, първите стъпки на един нов народ нагоре, към светлината. Близо хиляда години след Константин Преславски един друг български поет, Стоян Михайловски, отново събира светлината, азбуката и българския народ в познатите на всички стихове:

          Върви, народе възродени,
          към светла бъднина върви,
          с книжовността, таз сила нова,
          съдбините си ти поднови!

          АМИН!
          „Азбучна молитва“ на Константин Преславски завършва, както завършват всички молитви в трите големи религии: юдаизъм, християнство и ислям – с амин. Думата е много древна, значението й се превежда като „наистина“, „да бъде“, „нека бъде извършено“. За силата на тази дума свидетелства вярата в исляма, че след произнасянето й на небето не би се намерил и един ангел, който да не иска да се опростят греховете на човека, който я произнася.
          Съдбата на нашата азбука доказва силата на думата „амин“. Константин Преславски и още хиляди като него са измолили нашите букви да бъдат и да водят напред народа ни през добри и лоши времена.

@bgmateriali.com