Контролна работа по български език – 17 задачи с отговори: еднородни части, видове определения и пояснения, пунктуация и сложно съчинено изречение

Този тест пита два вида неща: какво знаеш и какво можеш. Едните задачи проверяват определения и твърдения, а другите изискват те да бъдат приложени върху конкретно изречение. Осемнадесет задачи с изборен отговор, следвани от отговорите към всяка. Първият кръг е за видовете сказуеми. Три задачи се въртят около съставното именно сказуемо и го подхождат от различни страни – веднъж се търси изречението, в което то присъства, друг път изречението, в което го няма, а трети път то трябва да бъде отличено сред други съставни конструкции, които външно му приличат. Това последователно връщане към едно и също понятие е добър начин то да се затвърди. Вторият кръг е за обособените части. Задачите обхващат кои части на изречението могат да бъдат обособени и кои не, с какви препинателни знаци се отделят и кое твърдение за тях не отговаря на истината. Към тях е добавена и практическа задача – да се открие изречението с пунктуационна грешка при обособяване. Третият кръг е върху видовете сложни изречения. Проверява се разпознаването на сложното съставно и на сложното смесено изречение, от колко прости изречения може да се състои то и какво свързване е възможно между частите му. Тук отново се редуват теоретични и практически задачи. Четвъртият кръг е пунктуационен и е сред най-трудните. В него се търси ту изречението с грешка, ту единственото безупречно, като случаите са подбрани така, че да покриват различни съюзи и различни позиции на подчиненото изречение. Задачите изискват внимателен прочит, защото грешката често е една запетая встрани. Подредбата върви от частта към цялото: първо сказуемото, после второстепенните обособени части, след това цялото сложно изречение и накрая начините, по които в него влиза чужд глас. Отделно място заемат двете задачи за връзката между думите в словосъчетанието – да се посочи изразът с подчинителна връзка и обратно, редът, в който такава връзка липсва. Тази проверка се пропуска често, а е основа за разбирането на строежа на изречението. Особено ценна е задачата за цитирането. В нея трябва да се открие грешно оформеният цитат сред четири примера, взети от познати литературни текстове. Тя свързва граматиката с реалното писане на съчинение и е от малкото места, където това умение се проверява целенасочено. Последните задачи са за чуждата реч – кои са начините за предаването ѝ в художествен текст и как пряката реч се отделя от авторовата. С тях темата се затваря. Отговорите на всичките осемнадесет задачи са изведени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза. На учителя тестът дава готова контролна работа върху темата – за текущо оценяване, за упражнение в час или за домашна работа, с осигурени отговори и с обхват, който покрива целия раздел. На ученика материалът е самопроверка преди контролно: показва дали различава видовете сказуеми и изречения, дали владее пунктуацията при обособяване и при сложно изречение и дали умее да оформи цитат правилно.

Кратък тест с една-единствена цел: да се види дали ученикът разпознава от какво е направено едно изречение. Девет задачи, нито една излишна, и всичките се въртят около две неща, които в шести клас обикновено се бъркат: еднородните части и сложното съчинено изречение. Решава се за двайсет минути, а показва повече от цяла контролна работа по същата тема. Първите три задачи стъпват върху кратък текст от енциклопедия. Началото е необичайно трудно за толкова кратък тест: иска се да се преброят сложните съчинени изречения в целия текст, което значи да се прегледа всяко изречение поотделно и да се реши какво е. Втората задача търси еднородните части в него, а третата отива още по-далеч и пита каква синтактична служба изпълняват те. Трите задачи заедно изчерпват синтаксиса на един кратък текст: първо какви са изреченията, после какво има вътре в тях и накрая каква работа върши то. Останалите шест задачи работят с отделни изречения и са построени на обръщане. Три от тях питат къде нещо НЕ присъства или кое НЕ е от търсения вид, а три търсят грешката. Това редуване не позволява на ученика да хване ритъм и да отговаря по инерция, а го кара да проверява всеки вариант. Подборът на изреченията е прецизен. В задачите за еднородните части подвеждащите варианти съдържат по две допълнения, които обаче не са еднородни, и това е най-честото затруднение по темата. В задачите за сложното съчинено изречение сред вариантите е сложено просто изречение с два еднородни члена, което прилича на сложно, и сложно съставно, което също прилича. Ученик, който помни само че „има запетая, значи е сложно“, няма да се справи, и точно това прави теста полезен. Пунктуационните задачи са две и се занимават с един и същи въпрос от две различни страни: кога се пише запетая при повтарящи се съюзи и кога пред противопоставителен съюз. Това са двете места, където се губят точки при всяка писмена работа. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката отнема минути, а ученикът може да се провери и сам веднага след решаването. Малкият обем прави теста удобен точно за онова, за което обикновено няма време: бърза проверка в средата на урока, писмено изпитване в началото на часа или контрол върху една конкретна тема, без да се разпилява вниманието към целия материал. Полза за учителя: получава кратка, точно прицелена проверка по тема, която иначе се проверява мимоходом в рамките на голяма контролна работа. Първите три задачи дават и готово упражнение за работа с текст в час, а останалите могат да се използват отделно за домашна работа или за упражнение на дъската. Полза за ученика: разбира разликата между еднородна част и отделно просто изречение, а това е точно мястото, където започват грешките със запетаите. Вижда и че един и същи съюз веднъж иска запетая, а друг път не я иска, и че решението зависи от строежа на изречението, а не от звученето му. Отговорите в края позволяват самопроверка и бърз преговор преди класна работа или преди изпитване по темата.

Обобщението на темата за изречението изисква ученикът да съчетае две различни умения — да разпознава частите на изречението и да ги пунктуира правилно. Точно на това е посветен настоящият тест: 25 задачи с избираем отговор, всяка с по четири възможности, подредени така, че трудността да нараства постепенно. Началото проверява познанията върху частите на изречението, но с по-аналитични формулировки от обичайните. Задачите изискват допълнението да бъде разпознато чрез възможността да се замести с кратка местоименна форма, обстоятелственото пояснение — по въпроса, на който отговаря, а определението — включително когато е изразено чрез словосъчетание с предлог. Отделен въпрос е посветен на разширения подлог, а друг проверява умението в едно изречение да се различат едновременно допълнение и обстоятелствено пояснение, без да се смесват с определенията. Средната част въвежда еднородните части. Тук задачите обхващат еднородни допълнения, еднородни обстоятелствени пояснения от един и същ вид, еднородни определения и еднородни подлози, както и по-фините случаи, в които две части след сказуемото само изглеждат еднородни, но отговарят на различни въпроси. Включена е и задача за определения, които не се разделят със запетая, макар и да поясняват едно и също съществително — един от най-често погрешно решаваните случаи. Проверяват се и двойките съюзи, свързващи еднородни части, и значенията, които те внасят: редуване, изключване, отрицание, съчетаване. Следващият смислов блок е пунктуационен. Задачите обхващат запетаята при еднородни части и при противопоставяне, случаите, в които запетая не се пише, употребата на двоеточие след обобщаваща дума пред изброяване и поставянето на точка и запетая между по-самостоятелни части. Няколко въпроса са с обърната формулировка — търси се изречението, в което няма допусната грешка, което изисква не разпознаване на правило, а реален контрол върху написаното. Финалната част на теста е върху сложното изречение. Проверяват се броенето на сказуемите като начин за отличаване на просто от сложно изречение, сложното съчинено изречение със съюз и безсъюзното сложно съчинено, отношението между действията в частите му, както и разграничаването на сложно съчинено от сложно съставно изречение. Включена е и задача върху смислово отношение между еднородни части — кога една дума е вид на другата и защо това променя изброяването. Материалът завършва с раздел с верни отговори и кратки обяснения. Към всеки от 25-те въпроса е добавено пояснение в едно-две изречения — не само кой е верният отговор, но и на какъв въпрос отговаря съответната част или кое правило определя пунктуацията. Погрешните възможности в задачите са построени върху типични ученически грешки, така че резултатът показва къде точно е пропускът. На учителя материалът предлага готов инструмент за обобщителен урок, за контролна работа, за упражнение в час или за домашна работа — без съставяне на задачи и без изготвяне на ключ за проверка. Задачите се разделят удобно на три групи: части на изречението, еднородни части и пунктуация, сложно изречение. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Решава се сравнително бързо, обясненията позволяват работа без чужда помощ, а обхватът му го прави подходящ за преговор преди класно, за подготовка за изпитване и за затвърждаване на пунктуационните правила при еднородни части и при сложно изречение.

Десет задачи, а зад тях стои цял раздел. Тест върху свързването в изречението – еднородни части, съчинителна връзка и пунктуацията, която неизбежно върви с тях. Кратък наглед, но покриващ темата докрай. Подредбата е логична и води от понятието към употребата му в реални изречения. Първите две задачи изясняват какво представляват еднородните части и кои са техните видове, при това веднъж чрез търсене на вярното твърдение и веднъж чрез търсене на невярното. Двойката работи като определение и като проверка едновременно. Третата задача слиза до конкретния вид и изисква да се разпознаят еднородни обстоятелствени пояснения сред четири изречения, всяко от които съдържа някакъв вид еднородност. Тоест не е достатъчно да се види, че еднородни части има – трябва да се определи кои точно са те и каква служба изпълняват. Средата на теста е върху пунктуацията. Две задачи изискват да се открие грешката или единственото изречение без грешка, при това в случаи, които затрудняват и възрастни: повтарящи се съюзи, противопоставяне, излишна запетая пред съюз. Изреченията звучат правдоподобно и грешката не се вижда отдалеч. Оттам проверката преминава към самата връзка между думите и изреченията. Отделни задачи изискват да се разпознае съчинителната връзка, да се преброят връзките в едно изречение и да се посочи изречението с безсъюзно свързване. Тази последната е особено ценна, защото безсъюзната връзка се разпознава трудно: липсва съюзът, който обикновено подсказва, и решението се взема само по смисъла и по пунктуацията. Предпоследната задача разширява темата към сложното съчинено изречение и изисква да се посочи единственото, което не е такова – преход от думите към изреченията. Финалът се връща към пунктуацията, но вече в по-разгърнати изречения с двойни съюзи – най-трудният случай в целия раздел. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са изведени накрая в кратък списък. Обемът е малък, но обхватът не е: десет задачи покриват и теорията, и разпознаването, и пунктуацията, и прехода към сложното изречение. Преподавателят получава проверка за края на час, която не изисква никаква подготовка и се оценява за минута. Задачите могат да се разделят на две – теоретични и пунктуационни. За ученика ползата е ясна. Пунктуацията при еднородни части и при съчинителна връзка е сред най-често санкционираните грешки при всяка писмена работа, а тук е упражнена точно в случаите, в които се греши. Приложените отговори позволяват самостоятелна проверка у дома.

Тест, който почти през цялото време пита обратното. Пет от деветте задачи търсят не къде нещо има, а къде го няма: в кой ред НЯМА еднородни части, в кое изречение те НЕ са еднородни, кое изречение НЕ е сложно съчинено, в кое НЕ е допусната грешка. Отговарянето по усет става невъзможно, защото всеки от четирите варианта трябва да се провери докрай, преди да бъде отхвърлен. Това отнема време, но пък нищо не остава ненаучено. Началото стъпва върху кратък текст от енциклопедия, който е подбран заради строежа си: в него има и изречения с много еднородни части наред, и такива с две самостоятелни части, свързани със съюз. Трите задачи към него вървят навътре: първо колко сложни съчинени изречения има в целия текст, после в кой от посочените откъси липсват еднородни части, и накрая каква синтактична служба изпълняват те, но вече само в един от двата абзаца. Последното стеснение е важно, защото принуждава ученика да работи с точно определено място от текста, а не с общо впечатление. Останалите шест задачи са с отделни изречения и покриват двата основни случая поотделно. Едната двойка се занимава с еднородните обстоятелствени пояснения и с еднородните подлози, тоест с частите, които най-трудно се разпознават, защото не стоят една до друга. Другата двойка проверява сложното съчинено изречение, като сред вариантите са сложени и просто изречение с еднородни определения, и изречение с причастен израз, които отвън изглеждат по същия начин. Двете пунктуационни задачи са поставени огледално на обичайното: не се търси грешката, а единственото изречение, в което грешка няма. Това е по-трудната постановка, защото изисква трите сгрешени изречения да бъдат разчетени и отхвърлени, а не просто едното да бъде забелязано. Събраните случаи са класически: запетая между нееднородни определения, повтарящи се съюзи, противопоставителен съюз и безсъюзно свързване на две прости изречения. Отговорите на всички задачи са приложени накрая в кратък списък, така че проверката отнема няколко минути и може да се направи заедно с класа веднага след решаването. Тестът е кратък и се решава за двайсетина минути, което го прави подходящ за писмено изпитване в началото на часа, за бърза проверка след урока или за преговор преди класна работа. Първите три задачи могат да се дадат и отделно като упражнение за работа с текст, а останалите шест като домашна работа. Полза за учителя: получава проверка, която отсява наистина усвоилите темата, защото обърнатата постановка на въпросите не прощава наизустяване. Кратката форма позволява тестът да се вмести в част от час, а първата му част върши работа и като упражнение върху непознат текст в часовете за работа с енциклопедична статия. Полза за ученика: научава се да проверява, а не да налучква, и вижда, че съюзът сам по себе си не решава дали се пише запетая. Разграничава еднородните части от простите изречения в състава на сложното, което е основата на цялата пунктуация в следващите класове. Отговорите в края позволяват самопроверка у дома, без да е нужна чужда помощ.

Тестът е предвиден за контролна работа и обхваща в 40 задачи двете големи теми – морфологичните особености на глагола и строежа на простото и сложното изречение заедно със съответната пунктуация. Приложени са верните отговори на всички задачи. Началната група задачи е посветена на залога и на вида на глагола: разпознаване на изречение, в което глаголното лице е вършител на действието, откриване на форми в страдателен и в деятелен залог, разграничаване на глаголите от свършен и от несвършен вид, включително чрез преброяване на формите в кратък текст. Отделна задача проверява правилното членуване в рамките на цяло изречение. Основната част е насочена към сложното изречение. Проверява се разграничаването на просто от сложно изречение, на сложно съчинено от сложно съставно, определянето на броя на простите изречения в състава на сложното, както и разпознаването на видовете подчинени изречения – определително, допълнително, подложно и обстоятелствено. Значителна част от тези задачи са формулирани с общо условие към няколко последователни въпроса, като вариантите във всяка задача са близки по смисъл и се различават единствено по строежа си. Обособена група задачи е свързана с позицията на подчиненото изречение спрямо главното и изисква да се открие примерът, който се отличава от останалите. Заключителната част е посветена изцяло на пунктуацията при сложното изречение. Задачите изискват откриване на изречението с допусната грешка или на единственото изречение без грешка, като са обхванати типични случаи: излишна запетая пред подчинителен съюз, липсваща запетая при подчинено изречение в различна позиция и разделяне на съставен съюз. Финалната задача изисква да се посочи коя от вече поставените запетаи в дълго изречение е излишна. Подходящ е за провеждане на контролна работа, за преговор преди нея, за подготовка за изпит и за самостоятелна проверка на знанията.