Контролна работа по литература – Българинът във възрожденския свят: 20 задачи с отговори, съотнасяне и таблица – сюжет и композиция, литературни родове, мотиви, тропи и фигури

Контролна работа по литература, обхващаща цял тематичен раздел от учебното съдържание за седми клас. Двадесет и петте задачи проследяват изучените творби в тяхната последователност – от възрожденската поезия до одите на Вазов. Първата част е посветена на Добри Чинтулов. Проверява се какво е характерно за неговата поезия и какво не ѝ е присъщо, кои изразни средства я определят, както и разбор на конкретна строфа с преценка на твърдения за нейния строеж и внушения. Тук се изисква точност: сред вариантите има твърдения, които звучат правдоподобно, но противоречат на действителния характер на творчеството му. Втората част разглежда „На прощаване в 1868 г.“ от Христо Ботев. Задачите засягат степента на разгърнатост на отделните образи, промяната в отношението на народа към делото на бунтовника, тълкуването на конкретен стих и обхвата на един повтарящ се епитет в творбата. Трета част е насочена към „Немили-недраги“ от Иван Вазов: преценка на твърдения за заглавието, мястото на действието и начина на изграждане на образите, прототипът на един от героите, смисълът на съпоставката между две фигури в определена глава, разпознаване на герой по изброени качества. Отделна задача изисква да се обясни какво се крие зад местоимение в даден цитат. Четвърта част обхваща „Една българка“ – кое определя изграждането на централния образ, кое качество не помага на героинята при преминаването на реката, кой момент е завръзка на разказа. Пета част е посветена на одите. Проверяват се жанровите характеристики, достоверността на изображението в „Опълченците на Шипка“, значенията на архаични думи от текста, както и особеностите на „Българският език“, включително ролята на преизказните форми. Няколко задачи изискват разгърнат отговор: посочване и обосноваване на най-драматичния момент в одата, разсъждение за ролята на инверсиите и обяснение на обета, който поетът дава пред езика. Отговорите са изнесени накрая, включително примерни формулировки за свободните задачи. На учителя материалът дава готова обобщителна контролна върху целия раздел. На ученика тестът служи за преговор преди изпитване.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с тридесет задачи. Материалът е обемен и обхваща изученото през деветата година по двата предмета. Отличителното при този вариант е началото. Тестът започва с приведен откъс от съвременен разказ, изпъстрен с диалектни и остарели думи, и четири задачи към него. Проверяват се разпознаването на експресивна дума, сферата на общуване, лексикалната група на дадена дума и – в отделна таблична задача – значението на шест остарели названия, които трябва да бъдат съотнесени с обясненията си. Тази последна задача е особено сполучлива. Ученикът не търси думите в речник, а ги разчита по контекста на самия откъс, което е точно умението, изисквано при четене на възрожденска и на диалектна проза. Езиковата част продължава с употребата на въпросителни местоимения, разпознаването на причастия в изречение, пунктуацията при подчинени изречения, глаголните форми за първо лице множествено число, правописа и членуването. Включени са и три лексикални задачи – значението на фразеологизъм, откриването на фразеологизъм, който не е синоним на останалите, и определянето на вида на грешката в изречение. Отделни задачи се отнасят до публицистичния текст и до употребата на двоеточие в различни случаи. Литературната част обхваща два дяла. Първият е западноевропейската литература – съотнасяне на творба с направление, характеристики на романтизма и сведения за творчеството на един от реалистите. Вторият дял е посветен на Възраждането. Проверяват се особеностите на епохата, образите и ценностите в първото историческо съчинение, конфликтът, връзката с фолклора и кулминацията в изучената поема, изразните средства и особеностите на няколко Ботеви стихотворения. Задачите за Ботевата поезия заслужават отделна дума. Те не се ограничават до едно стихотворение, а обхващат няколко наведнъж – кой образ е общ за две от тях, в кое има епиграф, кое послание ги свързва, коя особеност не е характерна за едно от тях. Така се проверява познаване на цялото творчество, а не на отделна творба. Обхватът на теста е сред най-широките за входно равнище: започва със съвременна проза, минава през езиковите норми и стига до Възраждането и европейските направления. Затова резултатът показва дали материалът е останал в цялост. Значителна част от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя особеност не се отнася, кой образ не присъства, кое изразно средство не е използвано. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки големия брой. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от табличната задача, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – приведеният откъс е ясно отделен от задачите, а самите те са номерирани с ясно разграничени варианти. Обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.

Първите пет задачи са само за запетаи – и то върху изречения, каквито се срещат в истински текстове, а не в учебник. С това тестът веднага заявява нивото си. Двадесет задачи с изборен отговор, поравно разпределени между езика и литературата, и отговори накрая. Пунктуационният блок е най-обемният и е подбран внимателно. Проверяват се обособените части, безсъюзното свързване между простите изречения, откриването на пропуснат знак в дълго изречение, както и употребата на скоби и тирета в текст от научен характер. Примерите са взети от художествена проза и от литературоведски статии, което прави задачите значително по-трудни от обичайното – препинателният знак трябва да се прецени в реален, а не в опростен контекст. Следва задача за оформянето на цитат в аналитичен текст – умение, което се търси при всяко съчинение и рядко се проверява целенасочено. Езиковата част продължава с избор на най-подходящата дума за празно място в изречение, с правопис на словосъчетания – главни букви при географски и исторически названия, полуслято и разделно писане – и с няколко граматични задачи. Те обхващат употребата на притежателни и неопределителни местоимения, съгласуването и членуването, като в една от тях грешката трябва да се открие сред подчертани думи в цял абзац. Подредбата е логична: първо препинателният знак, после думата и формата, накрая творбата и мястото ѝ в литературата. Литературната половина е също толкова взискателна и обхваща широк период. Задачите изискват преценка за начина, по който е изграден образът на историческа личност в позната ода, за художествените особености на поема, за мотивите в известна книга и в отделно стихотворение. Отделен въпрос проверява композиционната роля на първата глава от роман – понятие, което често се знае приблизително. Няколко задачи работят с текст. В една от тях е приведен откъс, по който трябва да се разпознае героят; в друга е цитирано критическо твърдение, а ученикът трябва да посочи за коя творба се отнася. Тези задачи изискват не памет за фабулата, а разбиране на характера и на мястото на творбата в литературния процес. Включени са и въпроси за авторството – на съвременен роман и на поредица статии манифести, свързани с определено литературно направление. Част от литературните задачи са формулирани обратно – търси се излишният ред или особеността, която не е характерна, което изключва отговор по интуиция. Отговорите на всичките двадесет задачи са изведени накрая в компактен вид. Неверните варианти навсякъде са изградени от близки понятия и от съседни творби, така че грешката винаги посочва конкретно недоразумение, а не случайно попадение. На учителя тестът дава готова входна диагностика с високо ниво на трудност – подходяща и като първи ориентир за подготовката за зрелостен изпит. На ученика материалът показва къде точно е слабото място: в пунктуацията на сложния текст, в оформянето на цитат, в граматичните форми или в познаването на творбите и на литературния процес.

Краят на седми клас изисква повече от преразказани сюжети. Този тест го проверява честно – двадесет и пет задачи, които обхождат цялата учебна година и изискват не просто спомен за прочетеното, а свързване между автор, творба, жанр, герой и идея. Обхватът включва изучаваното от Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков – „На прощаване“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българският език“, „Опълченците на Шипка“, „Една българка“, „Немили-недраги“, „Бай Ганьо пътува“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“. Нищо съществено не остава извън проверката. Силата на теста е в разнообразието на формите. Започва се с въпроси върху възрожденския свят и присъщите му ценности, продължава се със задачи за съответствие между жанр и характеристики, с таблици за попълване, в които липсва ту авторът, ту жанрът, ту заглавието, с познаване на биографични факти и с допълване на започнати твърдения. Отделен блок изисква творбите да бъдат разпознати по художествен образ или по историческо събитие, стоящо зад сюжета. Съществена част от задачите работят с героите. Персонажите се разпознават по цитирана портретна характеристика, по нравствени качества, по три подадени определения, а няколко от тях трябва да бъдат характеризирани самостоятелно. Търси се и общото между герои от различни творби – задача, която проверява способност за съпоставка, а не заучен отговор. Финалната част е аналитична. Проверява се разграничаването на композиционни и изразни особености, наличието на фолклорно влияние, изповедната форма, портретните характеристики, а последната задача изисква разгърнат собствен отговор върху ролята на конкретен изразен похват. Място за писане е предвидено. Отговорите са дадени накрая в подредена форма и са пълни – включително за задачите с таблици, за характеристиките и за отворените въпроси. Проверката е бърза и еднозначна дори при по-сложните задачи. За учителя това е готов инструмент за изходно ниво в края на годината, но и за обобщителен преговор преди годишна оценка. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в оценима форма и показва точно къде са пропуските – при фактологията, при жанровете или при работата с героите. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно, като кратки упражнения. За ученика е най-бързият начин да види какво е останало след цяла година. Дава реална представа за нивото преди приемния изпит, позволява самопроверка по приложените отговори и служи за целенасочен преговор – по автори, по творби или по типове задачи.

Тест за входно равнище по български език и литература за десети клас с двадесет и пет задачи. Материалът обхваща изученото през деветата година и позволява още в началото на новата учебна година да се установи с какви знания идва класът. Езиковата част заема първите десет задачи. Проверява се правописът на чужди по произход думи, удвояването на съгласни, изписването на думи с трудни съчетания, употребата на главни и малки букви при имена на литературни герои, членуването и бройната форма. Включени са и две лексикални задачи – за антоними и за синоними, при които сред вариантите е поставена дума, близка по звучене, но с различно значение. Пунктуационната част засяга подчинени изречения с различни съюзни връзки. Литературната част обхваща два големи дяла едновременно. Първият е западноевропейската литература: проверяват се авторството на изучени романи, творбата, останала незавършена, характеристиките на литературните направления, героите в романа в стихове и особеностите на сатиричното пътешествие. Отделна задача изисква да се разпознае направление по описание на неговите белези. Вторият дял обхваща българската литература – жанрът на едно от изучените стихотворения, сведенията за първото възрожденско историческо съчинение, мотивите в едно от Ботевите стихотворения, изразното средство в приведени стихове и творбата с изповеден характер. Две таблични задачи съотнасят културните движения с техните представители и авторите с произведенията им. Поставени в различни части на теста, те позволяват да се провери едновременно ориентирането в епохите и в конкретните заглавия. Задачата с описанието на направлението заслужава отделна дума. Вместо да пита за название, тя привежда цял абзац с белезите на епохата – времето на възникване, отношението към чувството и разума, типа герой – и изисква да се разпознае за кое движение става дума. Такъв формат е по-труден от обичайния, защото налага да се съпоставят няколко признака едновременно. Ценно е и съчетаването на двата литературни дяла в един тест. Обикновено те се проверяват поотделно, а тук стоят един до друг и позволяват да се види дали ученикът различава европейските направления от развитието на българската литература през същия период. Съотношението между двата предмета е приблизително равно, а всички задачи са с избираем отговор или със съотнасяне, което прави проверката бърза въпреки широкия обхват. Няколко от въпросите са с обърната формулировка – кое твърдение не е вярно, коя характеристика не се отнася до героинята, кой мотив не се среща, коя дума не е синоним. Този тип задачи налага проверка на всичките четири варианта. Отговорите са изнесени накрая, включително съответствията от двете таблични задачи, което позволява проверката да се направи за минути дори при цял клас. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с един учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище в началото на десети клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка преди началото на новия материал.