Контролна работа – 5 клас. Езикът и текстът. (Вариант 2)

1. Приказката е: А) художествен текст, в който се описва пътуване до определено място Б) художествено произведение, в което историята се разказва чрез думи и рисунки В) лирическа творба в стихотворна реч Г) художествен текст, в който се разказва за измислени случки и герои 2. Какви са по вид приказките според начина на създаването им? Въпросът съдържа 2 верни отговора. А) реални - създадени са по действителни случки Б) авторски - създадени са от автори, чиито имена се знаят В) фолклорни - създадени са от народа Г) фентъзи - създадени са от хора с богато въображение 3. Какво е характерно за приказките? Въпросът съдържа 3 верни отговора. А) В края на приказките задължително има поука. Б) Обикновено има сблъсък на две сили - доброто и злото. В) Обикновено

Материалът обединява две отделни класни работи за 5. клас – по български език и по литература – всяка с по 15 задачи с избираем отговор, оформени с място за оценка и подпис и придружени от ключ с верните отговори. Класната работа по български език започва с кратък научнопопулярен текст за видрата. Първите четири задачи стъпват върху него и проверяват уменията за четене с разбиране: определяне на предназначението на текста, откриване на информация, която липсва в него, преценка кое изречение не може да продължи изложението и разграничаване на вярно от невярно твърдение. Следващите задачи са насочени към лексиката – разграничаване на пароними, синоними и антоними, както и откриване на ред със сродни думи. Обособена група проверява разпознаването на частите на речта: редове само със съществителни и само с прилагателни имена. Отделни задачи са посветени на правилната употреба на местоименните форми, на членуването в рамките на цяло изречение и на разпознаването на представка в състава на думата. Класната работа по литература обхваща изучаваните фолклорни творби. Задачите проверяват разпознаването на фолклорния мотив, който стои в основата на дадена песен, разбирането на причините за постъпките на героите, характеристиката им чрез отграничаване на неподходящото определение, както и конкретни знания за приказките – произход, тема, място на действието и развръзка. Включени са и задачи върху юнашката песен за Марко, а заключителната задача е съпоставителна и изисква да се открият общите черти между герои от различни творби. Към двата теста са приложени пълните отговори. Материалът е подходящ за провеждане на класна работа, за преговор преди нея, за упражнение в учебния час и за самостоятелна подготовка.

Двадесет и пет задачи с обозначени точки при всяка – и обща сума, изведена накрая. Не просто тест, а класна работа, готова за оценяване без допълнителни пресмятания. Именно точкуването я отличава. То не е равномерно: повечето задачи носят по една точка, две носят по две, а една – цели осем. Така тежестта веднага показва кое се смята за най-важно. Материалът обхваща едновременно езика и литературата и е събран на пет страници. Накрая има готови полета за оценка, за подпис на преподавателя и на родителя. Началото е приведен исторически текст за основаването на държавата. Върху него са зададени три задачи – за кого е предназначен, каква е целта му и към какъв вид спада. Проверява се работа с текст, а не помнене на дати. Следват задачи за общуването. Тук са речевата ситуация в заведение, разграничаването на непрякото неофициално общуване, правилата в мрежите и накрая речевият етикет. При всяка сред възможностите стоят реплики, звучащи като чути в живота. Средището на езиковата част е задачата за осем точки. Тя изисква пълен граматичен разбор на четири думи – с вид, род, число и членуване за всяка. Единствената задача в цялата работа, при която не се избира, а се пише. Оттам следват въпросите за значението на думите: коя е употребена преносно, коя пряко, коя е многозначна и в какъв речник се проверява значението. Четири задачи, които заедно покриват цял раздел. Литературната половина започва с митологията. Тук са въпросът кое твърдение не се отнася до митовете, двете божества от старогръцкия разказ за началото и трите задачи върху библейското сътворение. Особено полезна е задачата за началото на народна приказка. Приведени са четири начални изречения от различни текстове и трябва да се разпознае онова, което принадлежи на приказката. Финалната част е за приказките. Проверяват се видовете, принадлежността на две конкретни творби и подробности от тях – включително цвят, който трябва да се помни точно. Отговорите са изведени накрая в компактен вид, а при задачата с разбора са изписани изцяло и четирите отговора. Преподавателят получава готова класна работа с разпределени точки и с обща сума – без нужда да измисля скала и без подготовка. Двете половини вършат работа и поединично, като кратки проверки в различни часове. Ученикът упражнява наведнъж работа с текст, речево общуване, лексика, граматика и литература от три различни раздела. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома преди самата класна работа.

Двадесет задачи, които следват приказката от първата ѝ сцена до последната. Тестът проверява дали текстът е прочетен внимателно – защото почти всеки въпрос се решава с конкретен детайл, а не с общата представа за „приказка за добро и зло“. Началото е при причината за тръгването и при подробността, която веднага издава отношението в дома – какво слага мащехата в торбата на завареничето. Следва въпросът кой прибира момичето в гората и с какви необичайни обитатели е населен новият му дом – детайл, който отличава тази приказка от десетки други със сходен сюжет. Средищният блок проследява изпитанието. Проверява се какво прави героинята за домашните на старицата, как реагират те при завръщането ѝ и какво следва оттам. Задачите тук вървят в строга последователност и показват как в приказката всяко действие има своята последица – нищо не е случайно и нищо не остава без отговор. Оттам нататък тестът върви по огледалния път на втората героиня. Същите ситуации се повтарят, но с обратен изход: как се държи тя в дома на старицата и какво получава накрая. Съпоставянето на двете линии е вградено в самата подредба на задачите – ученикът не просто отговаря, а вижда как приказката строи своята логика чрез повторение с обратен знак. Финалната част е върху развръзката: как мащехата се опитва да измами гостите, кой разкрива истината и каква е по-нататъшната съдба на двете момичета. Тези въпроси изискват точно познаване на епизода, а не досещане по логиката на приказката. Последните задачи излизат на равнище смисъл. Търси се какво символизира главната героиня, каква е ролята на старицата в приказката и коя е основната поука. Тук приказният сюжет се превръща в обобщение – точно преходът, който се очаква при изпитване и при писмен отговор. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение, а отговорите са приложени накрая в компактен вид, което прави проверката бърза и точкуването безспорно. За учителя това е готова проверка след прочитане на приказката: не изисква подготовка, обхваща целия сюжет и завършва с въпроси, които естествено преминават в беседа за доброто и злото. Може да се използва цял или на части. За ученика е удобен начин да провери дали помни подробностите. Задачите подреждат наум събитията по реда им, изясняват кой герой каква роля изпълнява и подготвят за най-често задавания въпрос – защо доброто е възнаградено, а злото наказано. Приложените отговори позволяват самопроверка у дома.

Класната работа за втория срок изисква едно: всичко изучено да бъде готово наведнъж. Настоящият вариант събира езиковата и литературната част в 25 задачи — с избираем отговор, с попълване и с два въпроса за свободен писмен отговор. Първата част е върху еднородните части в простото изречение. Задачите са изградени така, че четирите възможности да съдържат едни и същи думи, поставени в различна синтактична позиция: Рила, Пирин и Родопите; дърветата и цветята; зелето и морковите; сините и червените. Верният отговор не може да се разпознае по думите — трябва да се проследи каква служба изпълняват те във всяко изречение. Обхванати са еднородните подлози, преките и непреките допълнения и определенията, включително случаят, в който две прилагателни пред едно съществително не образуват еднородни определения. Има и обърнати формулировки, при които се търси изречението без еднородни части, както и двойка свързани задачи: първо да се преброят еднородните части, а после да се определи синтактичната им служба. Отделно място заема голяма задача за членуване. В десет изречения трябва да се поставят пропуснатите членни морфеми, като съществителните имена от мъжки род се появяват в различни позиции — като подлог, като допълнение, след предлог, в съчетание с определение. Задачата изисква преценка за всяко изречение поотделно и е една от най-съществените в целия вариант. Втората част е литературна и обхваща изучените приказки. Върху „Котаракът наставник, или котаракът в чизми“ задачите проверяват авторството, характеристиката на героя и начина, по който той печели доверието на царя. Върху „Грозното патенце“ са включени въпроси за автора, за причината патенцето да бъде отхвърлено, за смисъла, вложен в образите на котарака и кокошката, за принадлежността на позната реплика и за символиката на превръщането във финала. Следват задачи върху „Златното момиче“ — качествата на завареното момиче и начинът, по който тя доказва трудолюбието си, — и върху „Главатарят, който искал да плени месечината“: какво се опитва да направи главатарят, какъв е видът на приказката и каква роля изпълнява героят в нея. Последните две задачи са за свободен отговор с оставено място за писане на няколко реда. Първата изисква характеристика на герой от приказката, а втората поставя нравствен въпрос за размисъл — могат ли богатството и славата да променят човека — и носи отделна точкова стойност. След задачите е даден разделът с верните отговори и кратки пояснения. Към задачите с избираем отговор е обяснено защо посоченият вариант е верният, при членуването са изписани формите с уточнение за синтактичната им роля, а към свободните отговори са дадени примерни начала, които показват очакваната посока, без да ограничават личното мнение на ученика. На учителя материалът предлага готов втори вариант за класна работа през втория срок — удобен при разделяне на класа или при повторно изпитване. Езиковата и литературната част могат да се използват и поотделно, като упражнение по синтаксис и членуване или като преговор върху изучените приказки. На ученика вариантът служи за самостоятелна подготовка преди класно. Показва точно какъв тип задачи да очаква и къде стоят пропуските — в синтаксиса, в членуването или в познаването на текстовете.

1. Какви са подчертаните думи в изречението според речниковото им значение? Излязох от блока, но се сетих, че си забравих блока за рисуване. A) синоними Б) антоними B) омоними Г) сродни думи 2. На кой ред НЯМА дума с представка? A) достигам Б) разтапям B) приближавам Г) искам 3. На кой ред е посочено лично местоимение? A) той Б) мой B) свой Г) твой 4. В кое изречение думата високо е наречие? A) Васко е високо и слабо момче. Б) Тя отговори високо на поставения въпрос. B) Покатерих се на високо дърво.