Контролна работа по литература "Човекът в обществото" – 20 задачи с отговори върху „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“

Двадесет задачи, четири различни формата и една таблица за попълване накрая – контролната обхваща целия раздел, без да се задържа върху една творба. Началото е теоретично и поставя основата: елементите на сюжета и композицията, литературните родове и жанровете, които всеки от тях обединява. Тези два въпроса са рамката, в която после се вписва всичко останало. Оттам нататък проверката минава през произведенията от раздела. В задачите се появяват „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“ на Добри Чинтулов, „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев, а също „Немили-недраги“, „Една българка“, „Опълченците на Шипка“ и „Българският език“ на Иван Вазов. Нито едно от тях не е подминато. Разпределението е премерено. Върху по-кратките творби има по един-два въпроса, а прозаичните получават по няколко, като въпросите обхващат както съдържанието, така и строежа – кой елемент на композицията къде попада и какво изпълнява дадена част. Форматите се редуват през целия тест и не позволяват решаване по инерция. Част от задачите търсят вярното твърдение, други – невярното, трети изискват да се посочи изразът, който не се отнася до определен образ. Отделна група работи с цитирани стихове и изисква разпознаване на употребения похват сред четири близки понятия. Особено полезни са трите задачи за съотнасяне, разположени една след друга. При тях се свързват произведения с жанровата им принадлежност, части от една творба с ролята им в нея и литературоведски термини с определенията им. Форматът е по-труден от избора между четири отговора, защото всяка от четирите двойки трябва да е вярна. Финалът е най-стойностната част. Дадена е таблица с пет колони, в която срещу няколко кратки детайла или реплики трябва да се впишат името на героя, заглавието на творбата, жанрът и авторът. Тук наведнъж се проверява всичко изучено през раздела, а налучкването е изключено – всяка клетка се попълва самостоятелно. Отговорите са приложени за всички задачи, включително попълнената таблица в готов вид. На преподавателя контролната спестява подготовката изцяло: обхваща целия раздел в няколко страници, оценява се бързо, а задачите за съотнасяне и таблицата вършат работа и поединично като кратки упражнения. За ученика това е преговор, който подрежда цялата тема – авторите, творбите и понятията. Подходящ е за подготовка преди класна работа и за самостоятелна проверка, тъй като приложените отговори показват веднага къде е пропускът.

Контролна работа по литература, обхващаща произведенията от раздела за човека в обществото – разказите „По жицата“ на Йордан Йовков и „По жътва“ на Елин Пелин, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, стихотворението „Заточеници“ на Пейо Яворов, както и „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Тринадесетте задачи са компактни, но покриват целия изучен материал. Началото проверява основни сведения: с какво не е свързано заглавието „Бай Ганьо пътува“, кой от изброените текстове принадлежи на Йордан Йовков, към кой жанр спада „Заточеници“ и защо „Неразделни“ се определя като балада. Последната задача изисква да се посочи именно жанровият признак, а не общото впечатление от съдържанието. Значителна част от задачите са построени върху цитати. В една трябва да се разпознае кой герой от „По жицата“ произнася известна реплика, в друга – на кого принадлежат думи от „Бай Ганьо пътува“, в трета – кой цитат не е от „По жътва“. Този формат проверява реалния досег с текстовете, тъй като всички варианти звучат правдоподобно. Отделна линия засяга мотивите и композицията. Проверява се кой мотив не присъства в „Заточеници“ и кой момент е кулминационен в „По жътва“. Съпоставителна е задачата за мотива за състраданието, при която трябва да се определи в кои две творби от целия раздел той се среща – въпрос, изискващ поглед през всички изучени произведения наведнъж. Задачата за прякото и преносното значение изисква сред четири цитата от „Заточеници“ да се открие онзи, в който липсва образност – съчетание на литературно и езиково умение. Включена е и задача за преценка на твърдения, обхващаща поводите за създаване на няколко творби – прототипа на Алековия герой, съобщението в пресата, послужило за начало на разказа на Йовков, историческото събитие зад стихотворението на Яворов и действителния случай, свързан с разказа на Елин Пелин. Финалната задача е с разгърнат отговор и оставено място за писане – основните чувства в „Заточеници“ и причината за тях. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък. На учителя контролната дава готова проверка с малък обем. На ученика служи за преговор преди изпитване.

Проверка върху изучените произведения от раздела за човека в обществото, при която повечето задачи изискват не разпознаване, а изключване. Ученикът трябва да открие кой мотив липсва, кой цитат не принадлежи на творбата, кое твърдение не отговаря на истината – формат, който налага преглед на всички варианти, вместо спиране при първия познат. В обхвата на контролната влизат „По жицата“ на Йордан Йовков, „По жътва“ на Елин Пелин, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Първите задачи установяват основното – смисъла на едно от заглавията, авторството на творба и жанровата принадлежност на „Неразделни“. Към тях е добавена и задача, изискваща обосновка защо „Заточеници“ се отнася към елегията, тоест да се посочи признакът, а не впечатлението. Работата с цитати заема значително място. Проверява се кой герой от разказа на Йовков произнася определени думи, на кого принадлежи реплика от Алековата творба и кой цитат не е от разказа, в който се предполага, че се среща. Тъй като всички предложени варианти са автентични текстове от изучените произведения, отгатването е изключено. Отделни задачи засягат мотивите и строежа: кой мотив отсъства в разказа на Йовков и къде е неговата кулминация. Съпоставителна е задачата за жертвоготовността в името на отечеството, изискваща поглед през целия учебен материал и разпознаване на двете творби, в които този мотив действително присъства. Езиковата задача изисква сред четири цитата от „По жътва“ да бъде открит онзи без образност – при положение че останалите три съдържат метафори и олицетворения. Обобщаваща е задачата за преценка на твърдения, обхващаща жанра на пътеписа, смисъла на разказа на Йовков, определението за баладата и двойствения образ на природата у Елин Пелин. Завършва се с разгърнат отговор върху чувствата в „Неразделни“ и техния източник. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък. За учителя това е бърза проверка с малък обем; за ученика – преговор, който показва къде познаването на текстовете е повърхностно.

Входното равнище по литература за 12. клас е разработено като цялостна диагностична проверка на знанията, натрупани в предходните етапи на обучение, и обхваща широк кръг от произведения, автори, жанрове, образи, конфликти и литературни понятия. Тестът съдържа 22 задачи, чрез които може бързо и ясно да се установи доколко учениците разпознават изучавани творби, свързват правилно автор и произведение, определят жанрове, откриват художествени средства и се ориентират в основни теми, мотиви и проблеми. Първата част е изградена предимно от задачи с избираем отговор. В тях са включени произведения на Иван Вазов, Христо Ботев, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Димитър Талев, Йордан Радичков и Станислав Стратиев. Сред текстовете, върху които се проверяват знанията, са „Железният светилник“, „Паисий“, „История“, „Ноев ковчег“, „Бай Ганьо журналист“, „Балкански синдром“, „Андрешко“, „Борба“, „Приказка за стълбата“, „До моето първо либе“, „Новото гробище над Сливница“, „Спи езерото“, „Крадецът на праскови“ и „Градушка“. Задачите са разнообразни по тип и насоченост. Част от тях проверяват жанровата принадлежност на творбите, други изискват разпознаване на автор, герой или произведение, а трети поставят акцент върху характерни опозиции, конфликти, мотиви, творческа история, библейски образи и фантастични елементи. Включени са и въпроси за правилно и неправилно формулирани твърдения, което позволява да се проследи не само паметта за факти, но и точността на литературното четене. Самостоятелен акцент е поставен върху художествените средства и върху способността на ученика да разпознава конкретен изразен похват в цитат. Последната задача изисква кратък свободен отговор върху финала на „Градушка“ от Пейо Яворов и проверява умението да се тълкува художествен образ и да се формулира смислово обобщение в няколко изречения. Към всички задачи е приложен ключ с верните отговори, а за последната задача е предложен примерен разширен отговор. Това превръща разработката в удобен инструмент както за бърза проверка и оценяване, така и за самостоятелна работа и самооценка. За учителя тестът може да послужи като готов вариант за входно равнище в началото на 12. клас, за установяване на пропуски, планиране на преговор и насочване на последващата работа. За ученика той е практична възможност да провери кои знания са устойчиви и кои теми изискват допълнително припомняне. Подходящ е и за самостоятелна подготовка, преговор преди изпитване и систематизиране на знанията по литература чрез съчетание от кратки тестови задачи и задача за интерпретация.

Краят на седми клас изисква повече от преразказани сюжети. Този тест го проверява честно – двадесет и пет задачи, които обхождат цялата учебна година и изискват не просто спомен за прочетеното, а свързване между автор, творба, жанр, герой и идея. Обхватът включва изучаваното от Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков – „На прощаване“, „Вятър ечи, Балкан стене“, „Стани, стани, юнак балкански“, „Българският език“, „Опълченците на Шипка“, „Една българка“, „Немили-недраги“, „Бай Ганьо пътува“, „До Чикаго и назад“, „Неразделни“, „Заточеници“, „По жътва“ и „По жицата“. Нищо съществено не остава извън проверката. Силата на теста е в разнообразието на формите. Започва се с въпроси върху възрожденския свят и присъщите му ценности, продължава се със задачи за съответствие между жанр и характеристики, с таблици за попълване, в които липсва ту авторът, ту жанрът, ту заглавието, с познаване на биографични факти и с допълване на започнати твърдения. Отделен блок изисква творбите да бъдат разпознати по художествен образ или по историческо събитие, стоящо зад сюжета. Съществена част от задачите работят с героите. Персонажите се разпознават по цитирана портретна характеристика, по нравствени качества, по три подадени определения, а няколко от тях трябва да бъдат характеризирани самостоятелно. Търси се и общото между герои от различни творби – задача, която проверява способност за съпоставка, а не заучен отговор. Финалната част е аналитична. Проверява се разграничаването на композиционни и изразни особености, наличието на фолклорно влияние, изповедната форма, портретните характеристики, а последната задача изисква разгърнат собствен отговор върху ролята на конкретен изразен похват. Място за писане е предвидено. Отговорите са дадени накрая в подредена форма и са пълни – включително за задачите с таблици, за характеристиките и за отворените въпроси. Проверката е бърза и еднозначна дори при по-сложните задачи. За учителя това е готов инструмент за изходно ниво в края на годината, но и за обобщителен преговор преди годишна оценка. Не изисква подготовка, обхваща целия материал в оценима форма и показва точно къде са пропуските – при фактологията, при жанровете или при работата с героите. Отделните блокове могат да се използват и самостоятелно, като кратки упражнения. За ученика е най-бързият начин да види какво е останало след цяла година. Дава реална представа за нивото преди приемния изпит, позволява самопроверка по приложените отговори и служи за целенасочен преговор – по автори, по творби или по типове задачи.

Тест за входно равнище по литература за осми клас с двадесет и шест задачи с избираем отговор. Материалът обхваща изучените през предходната година творби и позволява още в първите седмици да се установи доколко те са усвоени. Проверката е изцяло литературна, без езикова част. Това е предимство при диагностика: резултатът показва точно кои произведения са останали непознати, без да се смесва с езиковата подготовка. Задачите са групирани по творби, което позволява проверката да се използва и на части. При стихотворението за раздялата с майката се разглеждат ролята на песента, значението на образа на пътя, съотношението между смъртта и безсмъртието, подбудите за избора на героя и изразните средства в приведен откъс. При повестта за хъшовете проверката обхваща смисъла на заглавието, портретна подробност, чрез която е изграден един от образите, елементите, изпълняващи ролята на забавяне на действието, противопоставянето, което в творбата не присъства, и подбудата на един от героите да остане при умиращия. При разказа за жената, помогнала на преследвания, се разглеждат вярността на твърдения за нейното поведение и художествените елементи, които придават достоверност на историята. При одата за защитниците на прохода се проверяват изразното средство в приведен цитат и качеството, което не подхожда на героите. При одата за езика – основанието тя да бъде определена като ода и противопоставянията в нея. Отделни задачи засягат сатиричната книга, стихотворението за изгнаниците и разказа за жътвата – включително разпознаване на цитат сред четири приведени. Заключителните пет задачи са съпоставителни и обхващат по две творби наведнъж: обща тема, общо противопоставяне, различие в един и същи образ. Финалната задача проверява познаването на литературен жанр по неговото описание. Съпоставителните задачи са и най-стойствената част от материала. Те не проверяват отделна творба, а умението произведенията да се съотнасят помежду си – кои две разработват темата за състраданието, кои две засягат живота далеч от родината, в какво образът на пътя се различава при две от тях. Такива въпроси се задават и при по-обемно изпитване, а тук подготвят за тях. Почти всички задачи са с обърната формулировка – кое твърдение не може да продължи изречението, как образът не може да бъде тълкуван, кой мотив не е подбуда, кое качество не се отнася до героите, коя опозиция не е обща. Този тип въпрос налага проверка на всичките четири варианта и не позволява отговор по усет, но и прави теста по-труден от обичайното. Формулировките са на езика на литературознанието и предполагат, че творбите са разглеждани подробно. Затова материалът е подходящ за клас с добра подготовка. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък с буквите, което прави проверката бърза въпреки големия брой задачи. Форматът е готов за разпечатване – номерирани задачи с ясно отделени варианти, а обемът е съобразен с цял учебен час. На учителя тестът дава готов инструмент за входно равнище по литература в началото на осми клас, с възможност да се използва и на части. На ученика служи за самопроверка и показва кои творби са останали само като заглавия.