Контролна работа по литература за 7. клас върху раздела „Човекът в обществото – норми, ценности, конфликти“ – 13 задачи с отговори

Проверка върху изучените произведения от раздела за човека в обществото, при която повечето задачи изискват не разпознаване, а изключване. Ученикът трябва да открие кой мотив липсва, кой цитат не принадлежи на творбата, кое твърдение не отговаря на истината – формат, който налага преглед на всички варианти, вместо спиране при първия познат. В обхвата на контролната влизат „По жицата“ на Йордан Йовков, „По жътва“ на Елин Пелин, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов. Първите задачи установяват основното – смисъла на едно от заглавията, авторството на творба и жанровата принадлежност на „Неразделни“. Към тях е добавена и задача, изискваща обосновка защо „Заточеници“ се отнася към елегията, тоест да се посочи признакът, а не впечатлението. Работата с цитати заема значително място. Проверява се кой герой от разказа на Йовков произнася определени думи, на кого принадлежи реплика от Алековата творба и кой цитат не е от разказа, в който се предполага, че се среща. Тъй като всички предложени варианти са автентични текстове от изучените произведения, отгатването е изключено. Отделни задачи засягат мотивите и строежа: кой мотив отсъства в разказа на Йовков и къде е неговата кулминация. Съпоставителна е задачата за жертвоготовността в името на отечеството, изискваща поглед през целия учебен материал и разпознаване на двете творби, в които този мотив действително присъства. Езиковата задача изисква сред четири цитата от „По жътва“ да бъде открит онзи без образност – при положение че останалите три съдържат метафори и олицетворения. Обобщаваща е задачата за преценка на твърдения, обхващаща жанра на пътеписа, смисъла на разказа на Йовков, определението за баладата и двойствения образ на природата у Елин Пелин. Завършва се с разгърнат отговор върху чувствата в „Неразделни“ и техния източник. Отговорите са изнесени накрая в кратък списък. За учителя това е бърза проверка с малък обем; за ученика – преговор, който показва къде познаването на текстовете е повърхностно.

Двадесет и пет задачи върху пет автора и техните творби – контролна работа, която обхваща цял тематичен раздел и слиза до подробности, каквито обикновено остават извън стандартните тестове. В обхвата влизат „Бай Ганьо пътува“ и „До Чикаго и назад“ на Алеко Константинов, баладата „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Проверката засяга както текстовете, така и биографичните сведения за авторите им. Началната част е посветена на писателите – задача за откриване на невярно биографично твърдение и въпрос за конкретен факт от живота на един от тях. Следват задачите върху Алековите творби: общи мотиви, отношението между герой и разказвач, местата на действието, жанровите особености на пътеписа, както и задача с разгърнат отговор за впечатлението от българското представяне на изложението. Частта върху „Неразделни“ разглежда жанровите характеристики на баладата, композиционните ѝ особености, оценъчните определения за края на героите и символиката на дърветата, за която е предвиден разгърнат отговор. Задачите върху „Заточеници“ проверяват жанровата определеност и основанието за нея, тълкуването на ключов образ от текста, както и съотнасянето на позицията на героите с тази на герои от други изучени творби – съпоставителна задача, която изисква поглед през целия учебен материал. „По жътва“ е разгледан през влиянието на фолклора, стилистичните особености на конкретно изречение и вярната преценка за героите. „По жицата“ – през типа повествование, композицията и липсващия ѝ елемент, ретроспекцията, характеристиката на централния герой и символните образи, като е включен и разгърнат отговор за обръщението към девойката. Финалните задачи са обобщаващи и съпоставителни: разграничение между литературните родове и изброяване на сходства между две произведения от различни автори и жанрове. Отговорите са изнесени след задачите, с разгърнати примерни формулировки за всички свободни отговори, включително подробен списък със сходствата в последната задача. На учителя материалът дава готова контролна работа върху цял раздел, с бърза проверка и възможност за диференциране – затворените задачи проверяват познаването на текста, отворените – умението за тълкуване и съпоставяне. На ученика служи за подготовка преди контролно или изпитване, а примерните отговори показват какво се очаква като обем и точност при разгърнатите задачи.

Дванадесет задачи, подредени така, че трудността да нараства – от разпознаване на стих до самостоятелно формулиране на теза по литературен въпрос. Вариантът е предназначен за края на седми клас и обхваща изучените през годината творби. В обхвата влизат „Опълченците на Шипка“ и „На прощаване в 1868 г.“, „Заточеници“, „Немили-недраги“, „Една българка“, „По жицата“, „По жътва“, „Неразделни“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“, заедно с авторите на тези произведения. Началните задачи проверяват познаването на самия текст. Първата изисква да се посочи стих, който не принадлежи на дадено стихотворение – формат, при който помага само реалният досег с творбата. Следват задачи за съответствие между произведение и автор и между произведение и жанр, при които неверните варианти са съставени от правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася реплика с героя, който я произнася, в конкретен разказ. Биографичната задача изисква разпознаване на писател по няколко характеристики – месторождение, семейна среда, образование и литературна принадлежност. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърдения за герой, жанрова определеност, композиция и смисъл на заглавие едновременно. Две задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретно произведение и откриване на мотив, общ за две творби. Следва задача за особеностите на баладата като литературен вид и задача, изискваща да се назове мотив за две посочени произведения. Задачата с разгърнат отговор стъпва върху кратък цитат от „Немили-недраги“ и изисква той да бъде разтълкуван – какво внушава и какво твърди за цената на свободата. Финалната задача изисква формулиране на теза по въпрос, свързан с образа на познат литературен герой. Тя проверява умение, а не памет – способността позицията да бъде сведена до ясно и защитимо твърдение, което стои в основата на всяко интерпретативно съчинение. Отговорите следват задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за тълкуването на цитата. На учителя тестът дава готова годишна проверка с бърза проверка и ясна представа за нивото на класа преди края на учебната година. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване: показва кои творби и понятия са останали неусвоени, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на съчинение.

Как се проверява цял срок по литература, без часът да свърши по средата на работата? Отговорът е в устройството на настоящата разработка: двадесет кратки въпроса с готови варианти и пет за писане – двадесет и пет задачи, които се решават в рамките на един час и се проверяват без усилие. Материалът е предназначен за седми клас и обхваща произведенията от втория срок: „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“ на Алеко Константинов, „Неразделни“ на Пенчо Славейков, „Заточеници“ на Пейо Яворов, „По жътва“ на Елин Пелин и „По жицата“ на Йордан Йовков. Шест текста, пет жанра, двама автори с по две творби – проверката покрива материала без пропуски, а разностилният подбор не позволява добра оценка само заради едно внимателно прочетено заглавие. Условията са кратки. Всеки въпрос се побира на ред-два, а възможностите за избор са от по няколко думи. Това е важно при обемна работа: ученикът не губи време в разчитане на дълги формулировки и стига до всичките двадесет и пет задачи. Въпреки краткостта проверката не е повърхностна. Половината въпроси се отнасят до смисъла – какво символизира един образ, какво внушава един финал, какъв е стилът на автора. Петте писмени въпроса са с указание за няколко изречения – формат, който приучва към точност и не допуска разводняване. Всеки от тях се отнася до отделно произведение, така че нито един автор не остава непроверен в писмената част. Готовите решения превръщат материала в нещо повече от проверка. Под всеки верен вариант стои обяснение от няколко изречения, а при писмените въпроси – подробни примерни отговори. Прочетени подред, тези пояснения образуват кратък преговор върху шестте текста. Учителят може да ги ползва при обсъждането след контролната, а ученикът – при самостоятелна подготовка. Има и въпроси, които поставят две творби една до друга и търсят общото между тях. Такива задачи се появяват на изпита, а рядко се упражняват в час – тук са включени естествено, без да утежняват работата. Разпределението по произведения е ясно и позволява контролната да се раздроби. Ако някое заглавие се изучава по-късно, съответните въпроси се отделят. Обемът се вмества в един учебен час: първата част минава бързо, а основното време остава за петте писмени отговора. Съотношението между двете части позволява и оценяване по тежест. Двадесетте кратки въпроса дават стабилна основа, а петте писмени разграничават работите по качеството на разсъждението. Формулировките са ясни, а възможностите за избор се различават по смисъл, така че материалът е посилен и за клас със средна подготовка. Оформлението е готово за размножаване – номерирани задачи, отделени варианти, място за писане накрая. Отваряте, разпечатвате, раздавате. Извън срочната проверка същият материал върши работа като преговор преди нея, като подготовка за външното оценяване или като домашна работа. На учителя разработката спестява най-неблагодарната част от работата – съставянето на въпроси и писането на отговори за шест текста наведнъж. На ученика дава точна представа какво се очаква от него в края на седми клас.

В края на седми клас проверката вече не се свежда до разпознаване на заглавие и автор. Този вариант за изходно равнище върви от цитата към творбата и от мотива към тезата – проверява какво остава от цялата година и дали ученикът е готов за следващия етап. Обхватът включва основните творби от учебното съдържание: „На прощаване в 1868 г.“ и „Опълченците на Шипка“, „Стани, стани, юнак балкански“ и „Вятър ечи, Балкан стене“, „Една българка“, „По жътва“, „По жицата“, „Неразделни“, „Немили-недраги“, „Българският език“, „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганьо пътува“. Проверката засяга и авторите на тези произведения. Задачите с избираем отговор са построени по различни модели. Първата изисква разпознаване на цитат, който не принадлежи на посочената творба – формат, който проверява реално познаване на текста, а не обща представа за него. Следват задачи за съответствие между творба и автор и между творба и жанр, като вариантите включват правдоподобни, но погрешни съчетания. Отделна задача съотнася цитат с името на героя, който го произнася – проверка, изискваща познаване на репликите в конкретно произведение. Включена е и биографична задача, при която по няколко характеристики трябва да бъде разпознат писателят. Задачата с отрицателна формулировка проверява точността на твърденията за герои, жанр и идея в няколко творби едновременно. Отделни задачи са посветени на мотивите – разпознаване на мотив в конкретен текст и откриване на мотив, общ за две произведения. Свободните отговори са с нарастваща трудност. Първо се изискват особености на одата като литературен вид, след това – посочване на мотив за две конкретни творби. Следва задача с разгърнат отговор върху цитат от „По жътва“, която изисква тълкуване на сравнение и на неговото въздействие. Финалната задача е най-важната: формулиране на теза по литературен въпрос. Тя не проверява запомнено съдържание, а умение, което стои в основата на интерпретативното съчинение – способността мисълта да бъде събрана в ясно и защитимо твърдение. Отговорите са изнесени след задачите, с примерни формулировки за свободните отговори, включително разгърнат образец за задачата с тълкуване на цитат. На учителя тестът дава готова проверка в края на учебната година – показва степента на усвояване и готовността за преминаване към следващия етап. На ученика служи за самопроверка преди годишното оценяване, а задачата за теза е добро упражнение преди писане на интерпретативно съчинение.

Тест по литература върху „Заточеници“ на Пейо Яворов с тринадесет задачи и с посочено точкуване при всяка от тях. Общият сбор позволява оценката да се формира по предварително известна скала, без допълнителни изчисления. Разпределението на точките показва каква тежест носи всеки вид задача. Въпросите с избираем отговор дават по една или по две точки според трудността си, задачите с кратък свободен отговор – по две, а последната, изискваща разгърнато изложение, носи десет точки. Така механичното решаване на затворената част не води до висока оценка без добре написан текст накрая. Затворената част започва с въпрос за авторството и продължава с разпознаване на стих, принадлежащ на творбата. Следват задачи за посвещението и за неговия адресат – рядко срещана проверка, която свързва творбата с историческите обстоятелства около нейното създаване. Обособена е линия за жанра. Един въпрос изисква да се определи жанровата принадлежност, а друг – да се посочи признак, който на този жанр не подхожда. Двете задачи заедно проверяват дали понятието е усвоено, а не запомнено като название. Отделни въпроси се отнасят до конфликта, който в творбата отсъства, и до преценка на твърдения – кое е вярно и кое не е. Тези задачи носят по две точки заради по-високата си трудност. Четири задачи изискват кратък свободен отговор с точно определен брой примери – два довода, два израза в преносно значение, два образа. Всеки от исканите елементи носи по една точка, което прави оценяването еднозначно. Задачата за образите, свързани с отдадеността на родината, е сред най-стойностните. Тя не пита за общото настроение, а изисква да се посочат конкретни изрази – проверка, която налага връщане към текста. Последната задача е същинската част на проверката. За нея е оставено обширно поле за писане, а формулировката ѝ насочва към миналото на героите, тоест към онова, което обяснява настоящето им състояние. Отговорите са изнесени накрая. При задачите с избор е посочена буквата, а при свободните са дадени примерни решения с изричното уточнение, че са възможни и други верни отговори. За последната задача примерен отговор не е даден, което оставя оценяването по преценка на преподавателя. Едно от твърденията в затворената част стъпва върху действителен исторически факт, свързан със заточаването на група революционери. Така тестът проверява и знания извън самия текст. Малкият брой задачи е предимство: проверката може да се проведе и в част от учебния час, а точкуването позволява резултатът да се превърне в оценка веднага. Формулировките са ясни, а вариантите – различими по смисъл. Тестът предполага, че творбата е разгледана в час, тъй като няколко от въпросите изискват познаване на конкретни стихове и на обстоятелствата около написването ѝ. Оформлението е готово за разпечатване – задачите са номерирани, точките са отбелязани вдясно, а под свободните въпроси е оставено съответното място за писане. Учителят получава кратка проверка с готова скала за оценяване. Ученикът – възможност да провери подготовката си преди изпитване и сам да прецени колко точки би събрал.