Контролна работа – 5 клас. Местоимения

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)

Двадесет задачи, които обхождат почти цялата училищна граматика – от разбирането на прочетено до дяловете на езикознанието. Тестът е построен така, че всяка задача да проверява отделно правило, а заедно да дават цялостна картина на езиковата подготовка. Началото е работа с текст. Кратък откъс от популярно четиво за отношенията между родители и деца служи за основа на три задачи: определяне на темата, разчитане на преносния смисъл на израз от текста и откриване на противопоставяне, което не отговаря на замисъла. Това е типична задача за четене с разбиране, каквато се среща на всяко външно оценяване, и е добро начало, преди да започне същинската езикова проверка. Оттам започва правописната и граматичната част. Членуването е представено с два различни случая – при определение и при подлог, всеки със собствена задача. Пунктуацията се проверява при повторени разделителни съюзи и при отделена с запетаи част от изречението. Отделни задачи обхващат правописа на частиците за степенуване, променливото я, удвоеното н при прилагателните имена, употребата на главни букви при съставни географски имена и поставянето на кавички при собствени наименования. Морфологията заема също толкова място. Проверява се разграничаването на нелични глаголни форми от лична глаголна форма, бройната форма при съществителни от мъжки род, окончанията при спрежението, употребата на относителните местоимения и разпознаването на наклоненията. Отделна задача изисква да се отделят местоименните наречия сред други думи. Финалът излиза на по-общо равнище – определяне на стила на художествен откъс и назоваване на дяла от езикознанието, който изучава строежа на думите. Двете задачи затварят теста там, където той е започнал: при умението да се разчита текст. Отговорите са приложени накрая, като при част от задачите е изписан и правилният вариант на сгрешената форма, а не само буквата на верния избор. Това превръща проверката в кратък урок и спестява допълнителни обяснения. За учителя това е готов материал за обобщителна проверка или за подготовка преди изпит. Обхваща широк кръг явления в компактна форма, дава оценима картина по няколко направления наведнъж и позволява резултатът да се разчете по теми – четене с разбиране, правопис, пунктуация, морфология. За ученика е сигурен начин да открие пропуските си, докато има време да ги поправи. Задачите са съсредоточени точно върху онова, което се пита на изпит и в което най-често се греши, а изписаните верни форми в отговорите правят самопроверката пълноценна.

Кой е бил свидетел на действието и кой само го преразказва — тази разлика личи в самата глаголна форма. Върху нея е построен настоящият тест. Материалът съдържа 11 задачи по темата за съвместната употреба на глаголните времена и наклонения, като преобладават задачите за самостоятелно писане. Основата е откъс от разказ на Йордан Йовков, придружен от втори, речников текст с обяснение на две остарели и диалектни думи. Още първите задачи изискват работа с двата текста заедно: да се замести дума със синоним, без да се промени смисълът, и да се определи какво е отношението между художествения откъс и речниковата статия. Следващият блок е граматичен и работи изцяло върху същия откъс. Задачите изискват от подчертана част да се извадят глаголите и да им се направи морфологичен анализ — с посочване на лице, число, време, наклонение, изходна форма и спрежение. Отделно се търси изречение с преизказни форми, което трябва да бъде преписано, а самите форми — подчертани. Следва задача с довършване на твърдение, чрез която ученикът сам формулира какво се съобщава чрез преизказните форми. Тук е и задачата за откриване на формата за условно наклонение и нейния морфологичен анализ. Втората част се насочва към употребата на наклоненията в речта. Две задачи с избираем отговор изискват да се прецени с кое изречение се изразява най-настойчива покана и с кое се показва най-голяма убеденост, че действието ще се извърши — въпроси, при които всички варианти са граматически правилни и разликата е само в модалния оттенък. Следва задача, в която ученикът сам съставя изречения за изразяване на молба, препоръка и забрана. Отделен въпрос проверява разпознаването на неправилно употребена глаголна форма сред четири изречения. Заключителната задача е най-обемната и практически най-ценната: цял описателен текст трябва да бъде преписан, като действията в него се представят от позицията на несвидетел. Задачата изисква последователно преобразуване на всички глаголни форми в текста, включително в подчинените изречения, и е реална проверка на владеенето на преизказните форми, а не на разпознаването им. Съотношението между двата типа задачи заслужава внимание: само три от единадесетте са с избираем отговор, а всички останали изискват ученикът сам да напише, да извади, да преобразува или да състави. Това прави материала по-близък до реална писмена работа, отколкото до тест за бърза проверка. След задачите е даден разделът с верните отговори. Морфологичните анализи са изписани изцяло с всички граматични признаци, а към задачите за писане са дадени примерни решения, включително пълният преобразуван вариант на текста от последната задача. На учителя материалът предлага готово упражнение за час — за проверка след изучаването на темата, за домашна работа или за преговор преди класно. Задачите с писане позволяват реално оценяване, а не само отчитане на верни отговори. На ученика тестът служи за самостоятелна подготовка и самопроверка. Обхваща най-трудното в темата — образуването и употребата на преизказните форми и на условното наклонение — и е подходящ за преговор преди изпитване и за упражняване на морфологичен анализ.

Четиринадесет задачи, които вървят от най-простото понятие до работа с цял текст – и с приложени отговори за всички, включително за отворените. Началото е нестандартно и точно затова полезно. Първите две задачи изискват да се преброят връзките в изречение, при това в изречения, които на пръв поглед изглеждат прости. Този формат кара да се разгледа всяка дума поотделно и веднага показва дали понятията са усвоени, или само са чути. Следват задачите за разграничаване на главно от подчинено изречение. Дадени са примери с номерирани части и се търси вярното твърдение за тях – формат, при който всяка от четирите възможности трябва да бъде проверена отделно. Друга задача изисква същото разграничаване в конкретно изречение. Разпознаването на вида изречение е представено в двете възможни посоки: веднъж се търси сложното съставно сред четири изречения, друг път – единственото, което не е такова. Обръщането на въпроса не позволява отговорите да се дават по инерция. Пунктуацията е застъпена с две задачи – веднъж се търси редът с грешка, веднъж редът без грешка. Примерите са подбрани от най-често срещаните случаи, при които запетаята пред подчиненото изречение се пропуска. Особено ценна е деветата задача. Тя изисква два цели изречения да бъдат преписани и редактирани, като в тях са смесени няколко вида грешки едновременно – правописни, пунктуационни и при членуване. Това е работа, близка до реалната писмена задача, и развива внимание, каквото никой избираем отговор не може да развие. Втората половина е работа с текст. Кратък съвременен откъс за промяната в детските очаквания около празниците е следван от пет задачи с отворен отговор: какво чувство се долавя, какво се е променило днес, значението на дума в контекста, защо е използвана умалителна форма и защо в двата абзаца са употребени различни глаголни времена. Последните два въпроса са особено находчиви – проверяват усет към езиковия избор, а не към съдържанието. Отговорите са дадени за всички задачи. За редактирането са изписани поправените изречения, а за отворените въпроси – примерни формулировки, годни за критерий при оценяване. За учителя това е готова проверка след раздела, съчетана с упражнение по редактиране и с работа върху текст – три различни вида задачи в един лист. За ученика ползата е двойна. Тестът изяснява понятията, които се смесват най-често, и същевременно упражнява точно това, което се изисква на изпит – да се обясни със свои думи защо авторът е избрал определена форма. Подходящ е за преговор и за самостоятелна работа у дома.

Изходното равнище има една задача: да покаже какво остава след цялата учебна година. Този тест я изпълнява с широк обхват и с два различни типа проверка – двадесет и пет задачи с избор и пет, при които ученикът сам съставя отговора. Всички са с решения накрая. Началото е върху видовете текст и стилове. Проверява се кой текст е научен, кой е официално-делови, коя е обявата и какво отличава научното изложение от останалите. Тук е и задачата за разпознаване на теза сред няколко близки твърдения – умение, което после ще потрябва при всяко разсъждение. Най-обемният блок е за местоименията. Шест последователни задачи преминават през отделните видове, като за всеки е предвиден собствен въпрос. Такова систематично покритие е рядкост и позволява веднага да се види кой вид е усвоен и кой се бърка. Следват задачите за неличните глаголни форми – двете причастия и деепричастието, всяко в отделен въпрос и в контекст, който изисква разпознаване, а не наизустено правило. Към тях е добавена и задача за правописно явление, което често се проверява. Отделен кръг е посветен на глаголните времена. Обхванати са три от по-сложните за разграничаване форми, като вариантите за отговор са подбрани така, че да си приличат и да изискват вглеждане. Три поредни задачи проверяват неизменяемите части на речта – съюз, междуметие и частица, – а следващите преминават към синтаксиса: еднородни части, разпознаване на сложно съчинено изречение и негови характеристики. Подредбата на затворените задачи е логична и удобна за проверка: от текста и неговите видове, през частите на речта, до строежа на изречението. Всеки блок е обособен, така че резултатът се разчита по теми, а не като обща сума точки. Втората част на теста е продуктивна и това е най-ценното в него. Петте отворени задачи изискват ученикът да напише определение, да даде свой пример и да го употреби в изречение, да изброи и класифицира и да състави изречение по зададено условие. Тук вече не се избира между готови варианти, а се създава – проверка на съвсем различно ниво. Отговорите също заслужават внимание. При всяка от затворените задачи след верния вариант следва кратко обяснение защо той е верният, а към всяка от отворените е даден примерен отговор. Така последните страници се четат като сбит преговор на цялата година. Двете части могат да се дадат и поотделно – затворената за бърза проверка в час, а отворената като домашна работа или като допълнително оценяване. Неверните варианти са подбрани от близки понятия, а не произволно, така че всяка грешка сочи конкретен пропуск. За учителя: готово изходно ниво с осигурени отговори – с бърза част за оценяване и с продуктивна част, която показва реалните умения. Обясненията могат да се използват направо при разбора в час. За ученика: пълна самопроверка преди края на годината – става ясно кои понятия са се задържали, кои се бъркат и върху какво трябва да е насочен летният преговор.

Пълен изпитен вариант по формата на матурата – с четиридесет и една задачи, с приложен списък на верните отговори и с посочен брой точки за всяка от тях. Първата част проверява езиковите норми. Задачите обхващат правописа на отделни думи и на сложни съчетания, употребата на главна буква, бройната форма, членуването, съгласуването между определения, пунктуацията в различни по състав изречения и лексикалната съчетаемост. Отделна задача е върху фразеологични синоними. Втората част е върху литературата от учебното съдържание. Проверяват се разпознаване на творба по цитат, съотнасяне на цитат с произведение, познаване на сюжети и герои, художествени средства, теми и мотиви, както и оценка на верността на дадени твърдения – формат, който изисква точно знание, а не общо впечатление. Третата част е работа с два текста по обща тема – научен и интервю. Задачите изискват да се определи сферата на общуване, да се разчете значение на дума по контекст, да се отсеят фактите, които наистина присъстват в текстовете, и да се посочи какво ги свързва. Тук са и трите задачи със свободен отговор: формулиране на собствена теза, съставяне на резюме и извеждане на общото. Следват задачите за попълване на подходящи думи в текст, за правилни граматични форми, включително учтива форма, и за поставяне на липсващи препинателни знаци в готов откъс. Отделна група е върху стихотворение от учебната програма и изисква работа с цитати и посочване на смислови противопоставяния. Има и задача за съотнасяне на герои, жанрове и автори с творби. Последната задача е аргументативен текст по избор между интерпретативно съчинение с приложен откъс и есе по цитат от известен поет. Материалът е подходящ за пробен изпит в клас, за домашна подготовка и за самооценка преди матурата. Готов е за разпечатване и се решава в рамките на изпитното време. Преимуществото му е делът на задачите със свободен отговор. Освен избора между варианти, тук се пише резюме, формулира се теза, преписва се текст с поставена пунктуация и се посочват цитати – а именно тези задачи носят голяма част от точките и се подготвят най-трудно. Полезен е и подборът на литературните въпроси. Обхванати са творби от различни автори и епохи, а част от задачите изискват преценка на верността на цяло твърдение – формат, при който повърхностното знание веднага личи. Ценно е присъствието на точковата схема. След проверката резултатът се сумира и дава реална представа за нивото, а слабите места се откриват по раздели. За преподавателя вариантът е готов пробен изпит с приложени отговори, което съкращава проверката. За зрелостника е репетиция при условия, максимално близки до истинските.