Контролна работа – 5 клас. Текст и общуване

Прочетете текстовете и решете задачите. ВЪЛКЪТ И СВРАКАТА Един ден вълкът спрял свраката и й рекъл: — Сврако, хайде да бягаме! Не може да се живее вече в тази гора! Свраката попитала: — Е, та що не й харесваш на гората? Я, каква е хубава! Пълна е с храна! — А бе, гората е хубава, ама нали виждаш, че всичко е ревнало против мене! Където и да стане пакост, все аз съм виновен. А от хората и от кучетата нямам мира! Свраката попитала пак: А къде ще идеш? Вълкът рекъл: — Ще ида в друга гора, дето никой

Изпитен вариант за края на първия срок, оформен с точкуване на всяка задача и с приложени критерии за оценяване. Шестдесет точки са разпределени между четене с разбиране, лексика, глаголни наклонения, редактиране и литературен блок. Началото стъпва върху откъс от „Зеленото дърво“ на Йордан Радичков – текст, който сам по себе си е предизвикателство заради образността си. Седемте задачи към него проверяват определянето на сферата на общуване и вида на текста, разпознаването на основното му предназначение, тълкуването на подчертан израз, откриването на израз без преносно значение, извличането на информация за времето на действието и стилистичната характеристика на думи от откъса. Езиковата част обхваща няколко области. Лексиката е застъпена с въпроси за експресивната лексика, за чужда дума с посочено значение, за названието на речниковия състав, за уместната употреба на остаряла дума и за особеностите на информационната бележка. Отделна задача изисква собствени примери за думи с подвижно „ъ“. Наклоненията на глагола заемат значително място: разпознаване на повелително наклонение в изречение, преобразуване на изречение с условно наклонение, определяне на време и наклонение при съставна глаголна форма и таблична задача за образуване на проста, сложна и отрицателна форма на повелително наклонение от два глагола с различно спрежение. Редакционната задача носи дванадесет точки – най-много сред езиковите. Текстът за поправка е с разговорен характер и съдържа натрупани правописни, граматични и пунктуационни грешки, включително членуване, слято и полуслято писане и окончания за множествено число. Литературният блок обхваща творби на Христо Ботев и Добри Чинтулов. Проверяват се биографични данни, символният образ на въстанието, разграничаването на мотиви между две стихотворения, определянето на характера на едно от произведенията, разпознаването на говорещия в текста. Табличната задача съотнася цитати с литературни термини – анафора, метафора, етимологична фигура, епитет. Финалната задача носи най-много точки и изисква разгърнат отговор върху цитат с призивен характер. Отговорите следват задачите, с разгърнати примерни формулировки, поправения текст и попълнената таблица с глаголните форми. Приложена е и подробна скала с критериите за всяка оценка. На учителя материалът дава изцяло готова класна работа – с точкуване, отговори и критерии, без нужда от подготовка. На ученика служи за подготовка при реални условия и показва къде подготовката е недостатъчна.

1. Кой е авторът на „Грозното патенце“? A) Братя Грим Б) Андерсен B) Шаря Перо Г) Ангел Каралийчев 2. На кои героите са думите: „Ние и целият свят“? A) на дивите патици Б) на двата гъсока B) на лебедите Г) на котарака и кокошката 3. Посочете две доказателства, че „Грозното патенце“ е приказка. Първо: Второ: 4. Как читателят се отнася към патенцето? A) Присмива му се, защото е грозно. Б) Презира доверчивостта и наивността му. B) Съчувства му, защото е добро, но е нещастно. Г) Мисли, че е страхливо и глупаво. 5. На

Петнадесет задачи върху един-единствен цикъл – и точно тази съсредоточеност позволява „Зимни вечери“ на Христо Смирненски да бъде обходена от всички страни в рамките на един учебен час. Тестът е съставен от три части, всяка с различно изискване към решаващия. Първата е най-обширна и обхваща дванадесет задачи с избираем отговор. Подредбата им следва пътя, по който обикновено се анализира лирическа творба: от най-широкото към най-конкретното. Началните въпроси поставят автора в литературен контекст и очертават общата характеристика на цикъла. Следват задачи върху художественото пространство, върху основния конфликт и върху символиката. По-нататък вниманието се насочва към лирическия говорител, към водещия похват при изграждането на картината и към характера на персонажите. Отделен въпрос е с обърната формулировка и търси невярното твърдение, а последните две засягат авторовото отношение и един от образите във финалната част. Втората част е цитиран откъс от самия цикъл. Приведени са няколко фрагмента, разделени с многоточия, така че се получава представа за целостта на творбата, а не за отделен неин момент. Това е и предимството на подредбата: анализът предхожда четенето, а после текстът потвърждава наученото. Третата част са трите отворени задачи, разположени след откъса. Първите две изискват по два самостоятелно подбрани примера от текста – всяка задача е насочена към различна тема. Третата излиза извън творбата и изисква формулиране на теза за есе в рамките на три-четири изречения по зададена тема. Под всяка от трите е оставено щедро място за писане на ръка. Този завършек е и най-стойностното в теста. Затворените задачи проверяват разбирането, а отворените изискват то да бъде доказано с текста и после пренесено в собствено разсъждение – трите стъпки, които се очакват и на изпит. Отговорите към затворените задачи не са само букви. Всеки е придружен с кратко обяснение защо е верен, така че проверката се превръща в преговор, а не само в оценяване. На преподавателя тестът дава готова проверка след изучаването на творбата, а обясненията към отговорите могат да се четат направо пред класа. Отворената задача с тезата върши работа и самостоятелно – като въвеждане към писането на есе. За ученика това е подреден прочит на цикъла: понятията, образите и авторовото отношение, а накрая – упражнение по подбор на цитати и по формулиране на теза. Подходящ е за преговор преди изпитване и за подготовка за писмена работа.

1. Кой е авторът на „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“? A) Братя Грим Б) Шарл Перо B) Ханс Кристиан Андерсен Г) Ангел Каралийчев 2. „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“ е: A) мит Б) легенда B) вълшебна приказка Г) приказка за животни 3. Посочете две доказателства към отговора си на задача 2. Първо: Второ: 4. Кога се случва историята, за която се разказва в „Котаракът Наставник, или Котаракът в чизми“? A) преди няколко години Б) когато се е създавал светът B) в настоящето Г) преди

Прочетете текста и изпълнете задачите от 1. до 7. включително. Помня, че много се изплаших, размахах ужасно криле и се залових на първата клонка. Дълго време ми тупаше сърцето на клонката, докато се успокоя. А баща ми пет пари не даваше, че ни е страх, ами хващаше едно по едно врабчетата и ги хвърляше от гнездото. Те пищяха и хвърчаха и нито едно не се уби, макар и всички да изпопадаха на земята. Й. Радичков, „Ние, врабчетата“ 1. Видът на текста е: А) описание Б) повествование В)