Конфликтът като сблъсък на ценности в „Евгений Онегин“
Всъщност конфликт в обичайния смисъл на думата отсъства от романа „Евгений Онегин“. Няма такива герои, чиито интереси да се сблъскват, а стремежът да се разреши противоречието да тласка действието напред. Дори дуелът между Онегин и Ленски, в който младият поет загива, е плод на нещастна поредица от случайности. Всъщност, ако се замислим, те съвсем не са случайности, както не е случайност и това, че Онегин не разбира любовта на Татяна. Не е случайност и женитбата на Татяна въпреки нейната любов към Онегин. Всичко е подчинено на желязна логика и си има обяснение в едно основно противоречие - сблъсъкът между истинските човешки ценности като любов, естествен живот, свобода, приятелство, разум, вярност и отговорност към другия, от една страна, и фалшивите ценности, на които се подчинява обществото: служебната йерархия, модата, репутацията, етикетът... И този конфликт не е външен, а вътрешен, откриваме го в самия характер на героите. Онегин не може да постъпи по друг начин, защото е формиран от светските правила. Очите, с които вижда света, са слепи за истинските чувства. Едва когато неговите действия довеждат до нещастие, е принуден да се замисли над това, какво управлява живота му, и да разбере, че се е заблуждавал.
Междувременно Татяна е станала жертва на същите обстоятелства - съгласила се е да отиде на „пазара на булките“, защото така трябва, такива са правилата на „нормалния“ живот. Но подчинявайки се на обстоятелствата, тя не се отрича от ценностите, в които вярва. Много жени едва ли биха се отказали от възможността да осъществят най-сетне своите стремежи и да постигнат дълго мечтаното сливане на две влюбени души. В края на краищата важна е любовта, а не фактът, че имаш съпруг. На съпруга може да се изневери, както правят много от „дамите“ наоколо, с него човек в края на краищата може и да се разведе, макар и да рискува общественото си положение. Но ако любовта е най-важното нещо на света, какво значение има общественото положение? Оказва се обаче, че и от любовта има нещо по-важно. И това е почтеността, верността на дадената дума, отговорността към другия. Татяна не би била това, което е, ако престъпи тези неща, макар и в името на една истинска любов. Защото в живота няма едно нещо, което да е най-важно само по себе си. Всичко трябва да е наред, за да може и любовта да е истинска и щастлива. Ето това е изводът, до който стига романът „Евгений Онегин“, представяйки конфликта между стремежите и желанията на героите и обстоятелствата, които ги обкръжават.
@bgmateriali.com
