КОНФЛИКТЪТ КАТО СБЛЪСЪК НА ЦЕННОСТИ В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ“

 

          В стихотворението "До моето първо либе" няма междуличностен конфликт. Резкият тон, с който лирическият герой се обръща към своята любима, не означава противопоставяне, а по-скоро решителност. По този начин той сякаш показва на либето си, че думите, които изрича, са съдбовни, че нямат нищо общо с любовните игри и преструвки, че трябва да се възприемат крайно сериозно. Конфликтът, около който се строи идейното послание на творбата, е ценностен и се поражда от противопоставянето между робския и човешкия живот. Призивът на лирическия герой към либето да остави любовната песен, не означава, че той вече няма човешки чувства и стремежи. Напротив – той също би искал да обича и да бъде обичан, да живее пълноценен човешки живот. Но в условията на робството такъв живот е невъзможен и за него, и за любимата му. Впечатляващите описания на „теглилата“ – брат брата продава, гинат сили и младост, плаче сирота вдовица, теглят без дом дечица, земята гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни - трябва да обяснят на любимата защо нейният избраник вече не може да обича (в тез гърди веч любов не грее) и защо сърцето му е обвито в злоба. 

           В този контекст пеенето на любовни песни е израз на безразличие – то означава приемане на робския живот, нещо напълно недопустимо за героя. Да се примири с такова съществуване, за него би означавало безумие: роб бях то газ – вериги влачех / та за една твоя усмивка, / безумен аз светът презирах / и чувства си в калта увирах!

          От своя страна, постигането на достоен живот е свързано с осъществяването на две последователни действия. Най-напред човек трябва да осъзнае мизерията на своето съществувание. Това осъзнаване ще дойде, ако девойката запее нова песен – Запей и ти песен такава. Тогава тя ще е разбрала мотивите, движещи нейния избраник. Защото след осъзнаването идва второ действие – сърцето на героя ще го поведе към борбата, защото не може вече да търпи. Същият мотив, спомняме си, той изтъкваше и на майка си – Но кажи какво да правя, / кат ме си, майко, родила / със сърце мъжко, юнашко, / та сърце, майко, не трае / да гледа турчин че бесней... („На прощаване“). Трептенето на сърцето означава само едно – героят си възвръща достойнството, което е единственият белег, че принадлежи към човешкия род. И в името на това достойнство той е готов да приеме смъртта не просто като неизбежна цена, а като мила усмивка и сладка почивка след върховното напрежение на битката. Смъртта, възвръщаща човешкото достойнство, се превръща в желана.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave