ЕЛИН ПЕЛИН – „КОСАЧИ“
 (въпроси и отговори)

 

          1. Каква е ролята на природната картина в началото на разказа?
          Природните картини играят важна роля в разказите на Елин Пелин. Тяхната основна задача е да обогатят внушенията, да ни дадат по-ясна представа за състоянията и действията на героите. Те открояват и основния емоционален фон на творбата – радост, тъга, отчаяние, надежда...
          Така е и в този разказ. Тук природата не е неутрален фон, тя непрекъснато се променя в съответствие със състоянията на героите. В началото природната картина носи внушението за тишина, ведрина и спокойствие. Но тази ведра картина също е заредена с напрежение – водите на Марица са „пълни с удавници“. По-нататък „гласовете“ на природата стават все по-мрачни и заплашителни. В тъмнината се чува писък, който пада, удавя се и умира във водите на Марица.

          2. Съществува ли някаква връзка между природните картини и разговорите, водени от героите?
          Разговорът между героите има пряко отношение с цялостния емоционален фон, внушен от природната картина. Именно на този емоционален фон, зададен от дълбоката нощ и тайнствената река, Лазо взема решението си и тръгва към селото. Той е разбрал, че също може да стане „удавник“ – да удави в себе си пламъчето на нежността и любовта.

         3. За какво спорят Лазо и Благолажът? Какви са техните аргументи в спора?
          Двамата герои спорят за ролята на измислицата в човешкия живот. Според Лазо това са „бабини деветини“, приказки, които нямат никакво съществено значение. Благолажът обаче защитава измислицата с аргумента, че тя има способността да дава надежди на човека, да го пренася в един друг, по-добър свят. Чрез приказките и измислиците хората „забравят“ за действителността, която ги заобикаля. Измислиците са самата красота на живота, те събуждат емоциите на човека, правят възприятията силни и ярки. Прякорът на героя – Благолаж – носи тъкмо тези внушения. Той разправя на хората не користни, а „благи, сладки лъжи“, които стоплят сърцата и ги отнасят в далечните незнайни земи на мечтанията.

          4. Защо Благолажът не иска да разказва за „тая пуста истина“? Не е ли това бягство от реалността на живота?
          Благолажът не иска да разказва за „тая пуста истина“, защото нея всички я познават, тя е собственият им живот. Втората причина е, че това е истината на един беден, „дрипав“ живот. В него има малко радост и много мъка, както го показват редица други разкази на писателя. Това не е бягство от реалността, а е опит чрез силата на въображението да се внесе светлина и  красота в живота на хората.

          5. Какви прилики между приказката и песента, от една страна, и живота на Лазо, от друга, се разкриват в нощните разговори край огъня?
          Приказката и песента представят един свят на любов и страст, те подсказват опасностите, които дебнат човешките отношения. В разговорите край огъня Лазо има възможността да осъзнае, че и той до голяма степен прилича на героите от приказката и песента. Под въздействие на чутото той започва да се тревожи за изоставената си млада жена, да прави съпоставка между песента и собствения си живот.

          6. Защо Стамо твърди, че сърцето на Лазо е „мъртво“? Какво иска да му каже той с това?
          С твърдението за „мъртвото сърце“ Стамо не иска да обиди или нарани Лазо. Той цели да му подскаже, че най-голямата печалба на живота е човешката взаимност и съпричастие. Най-голямото богатство е любовта. В преследване на печалбата и в грижа за прехраната хората забравят именно простите, но велики уроци на съпричастието и любовта. Затова „мъртвото“ сърце трябва да бъде събудено, съживено от тежките, но справедливи думи.

          7. Само ревността ли е причината Лазо да тръгне към селото си през тъмната нощ?
           Не само ревността е причина за решението на героя. Чрез приказките и песента той получава подтик цялостно да преосмисли поведението и живота си. Героят си дава сметка за това, кое е по-важното – печалбата в чуждите земи или любовта. Неговото бягство от нощния стан показва, че сърцето му е застанало на страната на любовта.

          8. Можем ли да кажем, че „Косачи“ е разказ за любовта? Аргументирай мнението си.
          „Косачи“ безспорно е разказ за силата на любовта. Любовта е схваната като красотата на човешкия живот, магия, която те завладява и те прави щастлив. Лазо осъзнава, че може да изгуби не само своята изоставена Пенка, но и самия себе си, да „умъртви“ сърцето си.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave