„Косачи” е сред най-известните разкази на Елин Пелин. Действието се развива лятна нощ на полето. Основен предмет на изображението е животът на бедните селяни, напуснали своя дом, за да осигурят прехрана за семействата си. Косачите са представени по време на отмора от дневния труд. Събрани около огъня, те разговарят, разказват приказки, пеят песни. Под въздействие на чутото поведението на един от тях се променя. Лазо прави равносметка на живота си и отношението му към света става друго.
„Косачи” е разказ и действието в него се развива в кратко време и включва малък брой участници. Основна тема в творбата е как човек може да се промени под въздействие на фантазията. Приказките и песните съграждат измислен свят, който е в контраст с ежедневните грижи и неволи на човека. Светът на фантазията носи мъдрост и знания, които обикновения живот трудно може да даде. Благодарение на въображението Лазо разбира как трябва да постъпи в реалността. Темата за силата на човешката фантазия е разгърната на фона на други-непосилния селски живот, темата за компромиса, темата за избора.
В разказа се открояват образите на Лазо, Благолажа и Стамо. Лазо е главният герой. Неговите чувства, мисли и преживявания са в центъра на повествованието. Представени са на фона на разговорите с останалите косачи, но и в съзвучие с природната картина. В хода на разказа Лазо се променя. В началото той не вярва на приказките. Под влияние на чутото от Благолажа, героят осъзнава, че в света има и други ценности, освен грижата за оцеляването и за прехраната. Те са много по-важни за човешкото съществуване. Такива са любовта, семейното щастие и разбирателството. Образът на Благолажа събира в себе си чертите на типичен фолклорен разказвач. Той познава силата на приказния и на народно-песенния свят. Вярва в мъдростта на фолклора, който променя човека към по-добро. Стамо е епизодичен герой, но неговата роля също е важна. Репликите му по време на разговора подтикват Лазо да се вслуша в приказните истории и накрая да вземе решението си. Елин-Пелиновият разказ отразява само един епизод от живота на селяните. Този момент обаче е решаващ за съдбата на главния герой-Лазо.
…..
1. Заглавие – въвежда персонажите, обвързва ги с трудовото ежедневие. В един по-дълбок, символен план заглавието насочва и към основната тема на текста, тъй като според Речника на символите косата, освен символ на смъртта, е и сечиво, осигуряващо достъп до областта на истинските и невидимите реалности. В този смисъл трябва да се търси връзката м/у заглавието и темата – водещата тема е пряко формулирана в репликите на Благолажа – способността на човека да се пренесе в друг свят, който да му открие висшите битийни истини, да му помогне да разбере, “че е човек”.
2. Началото на текста: – лиричен пейзаж, изграден в приказен стил; пластичност на картината – специфичното за Елин Пелин натрупване на епитети; олицетворения, метафори. Детайлите “чудна нощ”, “страстни гърди”, “тайнствени недра” внушават тайнственост, мистичност /насочват към една от повествователните линии – за чудесното, вълшебното/. Пейзажът е разгърнат и по вертикала /дълбокото звездно небе/, и по хоризонтала /земните недра/; създава се усещане за космичност. Постепенно в природното, в космическото е вписано и човешкото /чрез ясния мъжки глас/; човек и природа се сливат в едно общо състояние на отмора и наслада /особената функция на пейзажа у Елин Пелин – тайнството на природата – равнозначно на вълшебното, чудесното, от което ще бъде привлечен по-късно човекът/. – в началото светът е погълнат от мрака; впоследствие се осветява от огъня – задава се опозицията мрак-светлина. Със светлината на огъня вниманието се насочва към героите, с нея започва приказката на Благолажа, която ще освети човешките души. Огънят въвежда и темата за любовта, за светлата, изпепеляваща страст. – представянето на персонажите “приземява” повествованието чрез социалните им характеристики – “петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано”. Героите са гурбетчии, принудени да напуснат родните си места, опитващи се да се преборят с тежестта на битовия недоимък. Тази начална характеристика на персонажите въвежда и другия език в текста – на реалността, на ежедневието.
3. Приказката на Благолажа: С нея започва противоборството на двата свята и на двата езика – на реалното и чудесното. Прозвището на Благолажа го обвързва със словото – благо, омайващо, макар и лъжовно. Приказката му пренася героите в едно друго пространство – вълшебно, мистично. Царската дъщеря, чийто образ е сдвоен с огъня /”Тая царска дъщеря била, знаете, огън”/, олицетворява красотата, любовта, страстта; целувките й са “самодивски” – опасни, но и мамещи. Представата за нея /коса като злато, черни като нощта очи/ предизвиква у косачите “страстни възклицания”.
4. Единствен Лазо отказва да повярва, не чувства необходимост да се отдаде на вълшебството. Благолажа е този, който ще го посвети в тайното знание, ще му посочи пътя за самопознание. Неговите реплики очертават контраста между двата свята – на реалността и мечтата. Реалният свят – беден и грозен /”дрипавите гащи на дядо Тодор” и “смачканата калимявка на дядо поп”/. В този свят героите са “голи-голтаци”, бедни хора, лишени от уюта на дома. Това е “пустата истина”, в която протича ежедневието на малкия човек – нерадостно, непълно. Истината е самата видимост на социалното несретничество, на страданието. Единствено спасение за човека е да потърси алтернатива, да се насочи към други пространства. Затова и на въпроса на Лазо защо му са “чудноватите работи” от приказката, Благолажа отговаря: “Чудновати, но хубави!
Слушаш, слушаш и се забравяш…И току-виж, че чудноватото почва да ти се чини истина, потънеш в него и отидеш… И песните са затова…да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек”. Думите на Благолажа проясняват жизнената ситуация на Лазо. Чрез силата на словото младият човек постепенно започва по нов начин да вижда света. Репликите и реакциите му след края на приказката доказват разколебаването на първоначалната му позиция: “После? – пламенно настоя Лазо”, “Ей, Благолаж, приел бих такава смърт, казвам ти, приел бих”.
5. Преображението на Лазо: – важен момент от себепознанието при Лазо – съотнасянето на приказната хубавица с неговата невеста: “И твоята Пенка има златна коса”. Отключва се сърцето на героя; мислите и преживяванията се насочват към емоционалните потребности – те надделяват над суровите изисквания на бита. Силата на чувствата, пробудени от приказното, обобщава Благолажа, този път чрез езика на народната мъдрост: “Това, дето ми е в главата, мога да сваля, но това, дето ми е в сърцето, не мога да извадя”. – След приказката на Благолажа втори смислов център в разказа е песента на косачите за невярната Стоянова невеста. Словото, сега сдвоено с вълшебството на мелодията, продължава да ориентира погледа към духовното, към истинските стойности в битието. Думите, сравнени с “пъстри и миризливи цветя”, които се изплитат на венец, насочват към красотата на живота, към възрождащата човека надежда. – На границата между фикционалното и реалното Лазо е поставен в ситуация на избор. Той трябва да се ориентира, да избере своя път и да намери своето място. Лазо съпреживява ситуацията в изпятата песен, идентифицира се с героя и така постепенно се освобождава от тежестта на втвърдения език /на реалността/. Изборът, който прави, е изстрадан, резултат е от неизбежното вглъбяване – всички заспиват, а той остава буден; разговорът с другите, шеговитите закачки на косачите предизвикват вътрешен диалог, диалог със самия себе си. Въпросът: “Какво правя аз тука?” бележи крайната точка на колебанието и заявява решимостта на Лазо да преодолее отделеността от любимата си, наложена от принудата на суровия бит. Героят открива своята същност, осмисля верността към дома като екзистенциален дълг. Чрез избора си постига собственото хармонизиране с битието, ознаменувано чрез песента на щурците: “Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка…”. Лазо открива себе си, домогва се до непознатите измерения на истинския живот. Словото – приказката и песента – му помага да разбере, “че е човек”. Словото просветлява душата, то е път към мъдростта, че уютът на дома, красотата и любовта са единствените пътища за спасение в един свят, който непрекъснато подлага на изпитание силата на човешкото.
@bgmateriali.com
