„КРАДЕЦЪТ НА ПРАСКОВИ“ КАТО ИНСТРУМЕНТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ЧУВСТВА, УБЕЖДЕНИЯ И НАГЛАСИ

 

          „Крадецът на праскови“ е може би най-обичаното произведение на Емилиян Станев. Сам авторът се учудва, че многобройните преводачи, посягащи към неговото творчество, за да го представят на чужд език, почти винаги избират точно тази повест. Това показва нейния универсален характер, несвързан с регионалните ограничения на националното и балканското, въпреки че точно националното и балканското заемат голяма част от съдържанието на изобразения в повестта свят. Показателен е и фактът, че дори социалистическата критика не посмя да прочете това произведение като илюстрация на класови сблъсъци и социални конфликти.

          Много голямо значение за въздействието на повестта има това, че в нея няма директно поучение и натрапен „морал“. Всичко, което читателят разбира и осмисля в нея, е плод на неговите собствени усилия да вникне в иносказателния смисъл на разказа, за да си отговори на тревожните въпроси, поставени от него. А тези въпроси и до днес все още не са получили категоричен отговор. Все още много хора са в плен на различни предразсъдъци и гледат на света и на другите било през призмата на националния егоизъм, било през съзнанието за собствените си унижения и чувство за малоценност, било през нежеланието да се разчупят установените правила и норми. Простата истина, че любовта означава живот, и то истински човешки живот, а омразата води само до хаос, разрушения и смърт се поражда естествено в читателското съзнание, а не се възприема като поредните „даскалски приказки“. И точно в това е изключителната художествена сила на повестта.

          Голям принос за разширяване обхвата на нейното въздействие има и филмът „Крадецът на праскови“, заснет през 1964 г. от режисьора Въло Радев.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave