Съществувал ли е „тоя исполин", тоя несравним юнак, стъпил на две планини, бдящ не само над южните славяни, но и над албанския народ?

Да, съществувал е, макар и не точно такъв, какъвто ни го представя нашият юнашки епос. И въпреки това, и Иван Вазов, и всички ние се гордеем с чутовния прилепски герой, необходим в някогашния - мрак.

Изключително тежка е тогавашната обстановка на Балканите. Народът търси онази изключителна личност, Която да го избави от злото, юнак, който да го спаси от завоевателите.

И в тая страшна епоха, до първия борец срещу турците - Момчил, народното творческо въображение с любов нарежда в песните си васала на завоевателите Марко.

Как нашият свободолюбив народ е избрал за главно действащо лице - герой на своя юнашки епос - васала от Прилеп?

Между песните и действителния живот на Марко е налице сериозно разминаване. Какво е накарало народа да надскочи историческото противоречие и да изпее обичта си в песенни легенди за юнака?

Вероятно, разочаровани от повечето борци и юнаци, хората издигат мечтата си в света на легендарно-героичното. Затова на многоликия прилепски герой са приписани невероятни подвизи. притежава нечувана сила. Фантазията на народа събира в този образ героизма на смелите и забележителни мъже от миналото и настоящето. Насища ги със самодивско очарование и страстна надежда за избавление.

Откъде идва чарът на прилепския юнак Марко?

Той е мъжествен и могъщ като баща си - прилепския владетел Вълкашин. Достойният му син не може да търпи по-големи юнаци от себе си. Често се бори и състезава с тях. В една народна песен дори се Казва:

Бог да слезе — и с бога се боря.
Бог да слезе - и бога надвивам.

Османските пълчища завладяват земите ни. Почернят народа. Славата на Вълкашин като борец против турците вдъхва доверие у хората и по отношение на юначния му син. Вълкашин загива в Чирменската битка през 1371 г., а синът му Марко става турски васал около 1380 г. През това време (1371-1380 г.) Марко има стълкновение с турците, но за съжаление се убеждава в силата им. Вместо саможертвата на Момчил, предпочита васалството.

Трудно е на народа да признае по-голямата сила на турците, затова поражението е предадено в песните Като „божия работа". Сам Свети Илия се явява на Марко и му съобщава, че Вече „турчин ще владее".

Прилепският наследник става турски васал. Помага, макар и без желание, на Баязид при разгромяването на християнските армии.

Но има нещо много важно, което народът ни не е оставил без следа в песните за невероятния юнак. Като васал, Крали Марко запазва земите си от нашественици. Наоколо пламтят пожари и царува смърт. Контрастът е огромен. Народът благодари на героя и народната фантазия го възвеличава Неслучайно Марко освобождава роби, спасява беззащитни.

И днес за него напомнят Марковите кули и Марковата пещера край Прилеп, бъчвите край Охрид, Марковите кули край Луковит, Марковото поле край Трявна, камъкът, на който е връзвал коня си в Стара планина, проломът Железни врата, разсечен от героя с удар на сабята.

В Края на живота си, въпреки васалството, което, разбира се, е по принуда, Крали Марко изпитва разкаяние. Появява се готовност за саможертва.

Народът прощава прегрешенията му.

Споменът за църковните градежи на героя също го възвеличава в песните. А през това време Сюлейман I забранява строителството на християнски сгради:

Така Марко име останало,
така нему слава останало
да се слави и да се прослави,
да се пее и да се казуе,
дека Марко юнак над юнаци,
дека Марку равен юнак нема.

Загива на 10.Х.1394 г при Ровине във войната с християнските войски на влашкия владетел Мирчо. С него загиват и васалите Стефан Лазаревич и Константин Драгаш.

Марко Казва на Драгаш:

„Аз призовавам и моля бога да бъде помощник на християните, па нека бъда пръв в жертвите на тая битка. " (според българския книжовник от XV век Константин Костенечки: „Житие на Стефан Лазаревич"). Ето цитат от народна песен, който най-вярно и най-трогателно е увековечил този момент:

Пусти, турци Марко уловили,
уловили Кралевики Марко.
Отвели го битка да им прави,
че не могли сами да надвият.
Ка фанали у бой да се бият,
зачуди се Марко Кралевик и,
ка ще трепе свои мили бракя.
Провикна се, що го глас държеше:

—Леле боже, какво сега стана,
брат на брата кръвта да изпие?
Стори, боже, язе пръв да падна,
па после какво сакаш прави.

Погребан е недалеч от Скопие, В манастира „СВ. Димитър", наречен от хората Марков манастир. На един от стенописите е изобразен Марко с Вълкашин. Носи корона, обкръжена с ореол, и напомня светец. На стенописа пише: „В Христа бога благоверен крал Марко". Същият надпис се среща и на монетите, сечени по Марково време в Прилеп. Известно е,
че много от подвизите на Вълкашин народните певци по-късно приписват на сина му.

Песните за Марко Кралевити не са обработвани от писатели. За малко хора различието между човека и литературния герой Марко остава неразбрано. Една „премълчана" тайна, оказала се жива и безсмъртна за поколенията.

Това е Марко - действителност и блян, Марко - мъката, надеждата и свободолюбието на нашия изстрадал и героичен народ.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave