Думите на литературата от А до Я: кратък литературен речник с термини, произход и примери

Какво точно означава „еналага“, с какво литотата се различава от хиперболата и къде минава границата между фабула и сюжет? Тази разработка е азбучен справочник, който събира на едно място понятията, необходими при анализ на литературна творба. Статиите са подредени по букви, от А до Х, а всяка от тях дава кратко и точно определение, като при по-сложните понятия се посочва и разграничението от близките до тях термини. Обхватът включва няколко големи групи. Първата са тропите и стилистичните фигури: алегория, алитерация, алюзия, анафора и епифора, антитеза, антономазия, градация, епитет, метафора, синекдоха, хипербола, литота и сродните им похвати. Втората обединява понятията за строежа на творбата: тема и тематика, фабула и сюжет, експозиция, епилог, детайл, диалог и монолог, непряка реч, единство. Отделно място заемат термините за литературния герой: антагонист и антигерой, литературен образ, литературен тип, епически, лирически и драматически герой, вечните образи. Представени са и естетическите категории възвишено и героично, жанровете белетристика, елегия, епопея, есе, сатира и сонет, както и направленията екзистенциализъм, експресионизъм, модернизъм и символизъм. Самостоятелен дял е посветен на стиха: силабическо, силаботоническо и тоническо стихосложение, свободен стих, видовете рима, асонанс и дисонанс. Включени са и понятия от езикознанието и теорията на литературата, които често се срещат в учебниците: семантика, семиотика, синтагма, слог, символ, мит, художествена измислица. Справочникът е удобен, когато при подготовка за час, контролно или матура трябва бързо да се провери значението на непознат термин, а също и когато в анализ или съчинение понятията трябва да се употребят точно.

Художественият текст рядко казва точно това, което пише, и точно този механизъм обяснява настоящият справочник. Материалът е подреден в два големи дяла. Първият е посветен на тропите, тоест на думите и изразите, употребени в преносен смисъл, и обхваща тринайсет понятия: епитет, сравнение с неговите разновидности, олицетворение, метафора, метонимия, оксиморон, синекдоха, алегория, символ, хипербола, литота, гротеска и парадокс. Вторият дял разглежда фигурите, тоест похватите, чрез които се подрежда и подчертава изказът, и включва четиринайсет понятия: инверсия, реторичен въпрос, паралелизъм, анафора, епифора, перифраза, плеоназъм, алюзия, апосиопеза, елипса, етимологична фигура, анжамбман, антитеза и градация. Всяко понятие е представено по един и същ начин: кратко и ясно определение, а веднага след него конкретен пример, който го илюстрира. Примерите не са измислени за случая, а са взети от текстове, които се изучават в училище, от народната песен и Ботев до Вазов, Яворов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев, Йовков и Блага Димитрова. Така всяко название веднага получава лице, което се запомня. Обяснени са и разграниченията, които обикновено затрудняват учениците: кога сравнението е отрицателно и кога разширено, кога е по-точно да се говори за одухотворяване вместо за олицетворение, по какво синекдохата се отличава от метонимията, а литотата от хиперболата, и как образният паралелизъм се различава от синтактичния. Материалът е съставен като справочник за бърза употреба. Подходящ е за подготовка на анализ и на литературно съчинение, за упражнения по разпознаване на изразните средства в текст, за преговор преди класна работа, изпит или матура, а също и като опора при самостоятелно четене.

Двадесет задачи, които превръщат стилистичния анализ от мъгляво понятие в проверимо умение. Готов материал с приложени отговори – разпечатва се и се работи веднага, без предварителна подготовка. Силата на теста е в конкретиката. Почти всяка задача подава реален пример – стих, израз или двойка изречения – и изисква той да бъде разпознат и назован. Понятията не се питат като определения, а се проверяват в действие, върху жив текст. Точно това е разликата между заучена терминология и истинско умение. Обхватът покрива всички равнища на анализа. Звуковото равнище е представено чрез повторението на гласни, чрез римите и чрез ритмичната стъпка. Лексикалното – чрез старинните думи, чрез епитетите и чрез настроението, което те създават. Синтактичното – чрез повторенията в началото и в края на стиховете, чрез вида на изреченията по цел и чрез повелителните форми. Отделна задача разглежда какво внушава ниската глаголна наситеност – наблюдение, което рядко се среща в учебните тестове. Отделна линия е посветена на по-редките похвати: изразяването чрез отрицание на противоположното, смисловата опозиция и стилизацията като подражание на чужд стил. Тези въпроси отсяват най-добре подготвените. Особено интересни са задачите с културен контекст. Едната се спира на японска поетична форма, другата – на прочут литературен експеримент, в който една история е разказана по деветдесет и девет начина, а трета – на начина, по който същата история изглежда в предаване от типа на анотация. Такива въпроси разширяват кръгозора и се запомнят дълго след теста. Всички задачи са с по четири възможности и еднозначно решение. Формулировките са разгърнати, всяка възможност съдържа и кратко пояснение, така че верният отговор изисква преценка, а не досещане. Отговорите правят материала двойно полезен. Всеки от тях е придружен с обяснение, което не само потвърждава избора, а изяснява и самото понятие с конкретния пример. Така проверката работи и като кратък справочник по стилистика. За учителя това е готова проверка след раздела и удобно упражнение по анализ на текст. Обхваща фонетика, лексика и синтаксис в един лист и показва по блокове къде е слабото място. Използва се цял или на части. За ученика ползата излиза далеч отвъд теста. Разпознаването на художествените средства е основата на всеки анализ, на всяко интерпретативно съчинение и на всеки отговор по литература. Материалът е подходящ за подготовка преди изпитване, за преговор и за самостоятелна работа у дома – без чужда помощ и без допълнителни източници.

Този вариант на класната работа обхваща целия материал от втория срок и е съобразен с формàта на изпитните тестове. Задачите са 40 – двайсет в езиковата и двайсет в литературната част, като във всяка от тях са включени и въпроси с разширен отговор. Езиковата част започва с разпознаване на функционалните стилове по конкретни примери, като е обърнато внимание на белезите, които ги отличават – терминология и страдателен залог при научния, достъпен изказ и любопитен факт при научнопопулярния, клишета, абревиатури и графични съкращения при официално-деловия, оценъчна лексика и внушение при публицистичния. Отделна група задачи проверява познаването на жанровете – кой текст е нормативен документ, кой е научна статия и кой е публицистичен. Следват задачи върху лексиката: историзми, архаизми, неологизми, пароними и евфемизми. Включени са и въпроси за успешно поведение при дискусия и за правилата на нетикета в онлайн общуването. Трите писмени задачи в тази част изискват съставяне на две изречения по една тема в различни стилове с обяснение на разликата, посочване на примери за архаизъм и неологизъм с обосновка защо принадлежат към пасивната лексика, както и определение за вулгаризъм и разсъждение кога евфемизмите служат за прикриване на неприятни факти. Литературната част обхваща „Сплин“ на Бодлер, „Есенна песен“ на Верлен, Предисловието на „История славянобългарска“, „Изворът на Белоногата“ и творбите на Ботев „Майце си“, „Моята молитва“, „Хаджи Димитър“, „Обесването на Васил Левски“ и „Странник“. Въпросите изискват разчитане на образи и символи, определяне на жанр и литературно направление, както и съпоставки между отделни творби. Трите разширени задачи са съпоставителни и обобщаващи. Приложен е ключ с обяснение към всеки отговор и примерни отговори на отворените задачи.

Тест, който изисква одата да бъде прочетена строфа по строфа и разгледана като изградена от конкретни художествени средства. Материалът съдържа 30 задачи върху „Българският език“ от Иван Вазов — 28 с избираем отговор и две със свободен кратък отговор. Отправна точка е откъс от статията на Вазов „Нашият поетичен език“. Първата задача изисква да се определи позицията на автора в нея — какъв е подходът му към достойнствата и слабостите на българския език. Оттук нататък твърденията от статията се проверяват върху самите стихове: как поетическият текст доказва онова, което публицистичният само заявява. Основната част следва одата строфа по строфа. Върху втора и трета строфа са построени задачи за римата, за звуковата организация, за играта на думи в подчертани лексеми и за откриване на тропите и фигурите, които в дадена строфа липсват. Тук е и задачата за специфичното повторение, чрез което се внушава гъвкавостта на езика, както и въпросът за обединяващото понятие, обхващащо няколко звукови изразни средства. Отделна линия следва римата в цялото стихотворение: изисква се да се провери краесловието на строфите и да се посочи неверният отговор за разпределението на мъжките и женските рими — задача, изискваща реална работа с текста. Следващият блок е върху композицията и жанра. Задачите проверяват тристепенната структура на творбата и съответствието ѝ със схемата на похвалното слово, границите на смисловите части, това, което одата не може да бъде, както и кой говори в текста — въпрос за разграничаването на лирическия говорител от автора. Значителна група задачи са лексикални и понятийни. Търсят се синоними на ключови епитети, неуместният синоним в даден ред и думата, която не е синоним на останалите. Отделен въпрос свързва два епитета с философска теза за същността на прекрасното. Три последователни задачи са посветени на инверсията — определение на понятието, функциите ѝ в одата и редът, в който тя липсва. По същия начин са разгледани и риторичните въпроси — какви функции изпълняват и кое твърдение за тях е невярно. Върху четвърта и пета строфа са построени задачи за начина, по който е представена позицията на лирическия говорител спрямо нападките, и за това кои не могат да бъдат „ругателите“ и „хулителите“. Заключителните строфи са проверени чрез въпроси за Аз-позицията и за средствата, с които е изградена мисията на твореца. Отделна задача съпоставя одата с „На прощаване“ от Христо Ботев, а друга свързва лирическия говорител с автора на статията. Последните две задачи са със свободен отговор: определяне на средството на стихосложението в дадена строфа и на тропа в конкретен стих, като за втората са приети няколко възможни верни отговора. Голяма част от задачите са с обърната формулировка — търси се грешният или неверният отговор, което изисква всяко от четирите твърдения да бъде преценено поотделно. Разделът с отговорите съдържа не само буквите, а и обяснения на понятията, включително разграничение между сходни фигури и уточнения за видовете рими. Материалът е подходящ за контролна работа, за упражнение в час, за подготовка за изпитване и за преговор преди писане на интерпретативно съчинение върху одата.

Рядко се среща тест, посветен почти изцяло на художествените средства в една-единствена творба. Този е точно такъв: двадесет и осем задачи, които разглобяват одата ред по ред и проследяват как е направено внушението. Отговорите са изведени накрая, а при няколко от задачите са придружени и с обяснения. Началото е понятийно. Първите задачи изясняват какво представлява метонимията и с какви разновидности се среща в текста – по каква връзка е изградена, кога преминава в синекдоха и кой израз с коя дума е свързан. Работата е върху конкретни стихове, приведени направо в условието. Следва блок върху синтактичния паралелизъм: какъв художествен ефект постига той в одата и в кой стих отсъства. Задачите изискват да се мисли за въздействието, а не само за разпознаването на фигурата. Обособена част е за хиперболата – какво представлява тя, какъв ефект създава и в кой стих не присъства. Тези три въпроса вървят заедно и покриват понятието изчерпателно. Отделен кръг задачи разглежда образността, чрез която са представени двете воюващи страни – природните и животинските образи, антитезата между тях и тропите, чрез които е внушена нравствената им характеристика. Тук се проверява умение за цялостно разчитане на един откъс, а не за посочване на едно средство. Няколко задачи се спират на повтарящи се думи, употребени с различен смисъл в различни части на творбата, и на асоциациите, които те пораждат. Това е сред най-тънките наблюдения в целия тест. Има и въпроси върху конкретни изрази – какво точно представлява един привидно противоречив израз и какъв е смисълът на определен епитет. Подредбата е логична: от определението на понятието към разпознаването му в текста и оттам към ефекта, който то постига. Втората част на теста излиза от отделния стих и минава към цялото. Разглеждат се композиционната роля на Балкана, последователността, в която върхът е назоваван в хода на творбата, преобразуването на художественото време във финала и метафоричният образ, с който завършва одата. Отделен въпрос поставя и по-философски проблем – защо в баталните сцени липсва изображение на умирането. Голяма част от задачите са формулирани обратно – търси се грешният отговор или грешното твърдение, което изисква всички варианти да бъдат прочетени и премислени. Отговорите на всичките двадесет и осем задачи са изведени накрая, като при по-сложните случаи е добавено и кратко обяснение защо посоченият вариант е верният. Всички разглеждани стихове са дадени в самите условия, така че тестът може да се решава и без текста под ръка – удобство и в час, и при самостоятелна подготовка. На учителя тестът дава готова проверочна работа с високо ниво – подходяща за обобщителен урок върху творбата и за подготовка за изпит. На ученика материалът е задълбочена самопроверка и същевременно справочник: показва как се назовават и как се тълкуват средствата, които после ще му трябват в съчинение.