КУРБАН БАЙРАМ
Курбан байрамът е мюсюлмански празник на жертвоприношението. С него се отбелязва приключването на годишното поклонение пред храма Кааба, който се намира в свещения за мюсюлманите град Мека.
Според мюсюлманите храмът е от времето на първия човек Адам, но е възстановен отново от пророка Ибрахим и сина му Исмаил. По-късно около него е изградена Свещената джамия – най-голямата и най-почитана от всички мюсюлмани.
Празникът е „подвижен“, тъй като датата му се определя по мюсюлманския лунен календар, но винаги е през есента, между септември и ноември. Основно за празника Курбан байрам е принасянето на жертва (курбан) – овен.
Как се поставило началото на празника?
Пророкът Ибрахим живеел праведно. Мислите и делата му били изцяло посветени на Аллах.
Веднъж Ибрахим сънувал, че Всевишният иска от него да докаже вярата си, като принесе в жертва сина си Исмаил. Ибрахим приел безпрекословно желанието на Аллах и се подготвил за жертвоприношението. В най-тежкия за бащата момент Аллах прекратил изпитанието, като изпратил овен, който Ибрахим да принесе в жертва вместо сина си Исмаил.
Аллах изпитал силата на вярата на Ибрахим чрез готовността му да жертва най-скъпото, което притежава. Така се поставило началото на религиозната традиция на мюсюлманите на този ден да се принася в жертва овен.
Курбан байрам е истински народен празник за мюсюлманите в България. С него те изразяват почитта си към Всевишния (Аллах) и уважението си към близки и далечни роднини. Мюсюлманите посрещат празника, като преди него почистват домовете си и приготвят различни видове сладкиши.
Сутринта на празника мъжете обличат празничните си дрехи и отиват в джамията на празнична молитва. В това време най-възрастната жена подготвя жертвеното животно, като къносва вълната му на нечетен брой места. Жертвеното животно трябва да бъде специално избрано, тъй като се дарява на Аллах. Съществува легенда сред мюсюлманите, която разказва защо животното трябва да бъде здраво:
Мюсюлманите вярват, че с жертвеното животно ще се намерят на „онзи свят“. Когато се срещнат, жертвеното животно ще се превърне в кон, който ще ги пренесе през моста Сърат – мостът, който свързва Рая и Ада.
Според легендата мостът е тънък като косъм от женска коса и по-остър от най-острата сабя. Като жертва не трябва да се принася животно с физически недъзи. То трябва да има рога, за които мъртвият човек да се хване, когато животното го пренася по моста. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста и пада в ада.
Курбан байрам продължава в дома на празнична трапеза. На нея освен месото на жертвеното животно се поднасят и много сладкиши. Една част от курбана се разделя на нечетен брой (3, 5, 7, 9) парчета и се раздава на бедните, на съседи и роднини.
Основен момент в празника е искането на прошка. По-младите искат прошка от по-възрастните. Първите, на които се иска прошка, са дядото и бабата. След това се иска прошка от родителите и от по-големите братя и сестри.
@bgmateriali.com
