Александър Пушкин
Към Чаадаев
Любов, надежда, тиха слава,
каква преходна суета,
как бързо младостта минава,
като мъгла във утринта.
Но в нас желанието блика —
под мрака на съдбовна власт,
дочуваме в тревожен час
отечеството как ни вика.
И ние чакаме с надежда
да грейне волността над нас,
както младеж, обзет от страст,
очаква влюбен и се вглежда.
За волност докато горим,
сърцата докато са живи,
на бащин край да посветим
дела и пориви красиви.
Другарю, друга светлина
над нас ще блесне обновена,
Русия ще срази съня
и над праха на власт сломена
ще блеснат наште имена.
@bgmateriali.com