Александър Пушкин
    Към Чаадаев

    Любов, надежда, тиха слава,
    каква преходна суета,
    как бързо младостта минава,
    като мъгла във утринта.
    Но в нас желанието блика —
    под мрака на съдбовна власт,
    дочуваме в тревожен час
    отечеството как ни вика.
    И ние чакаме с надежда
    да грейне волността над нас,
    както младеж, обзет от страст,
    очаква влюбен и се вглежда.
    За волност докато горим,
    сърцата докато са живи,
    на бащин край да посветим
    дела и пориви красиви.
    Другарю, друга светлина
    над нас ще блесне обновена,
    Русия ще срази съня
    и над праха на власт сломена
    ще блеснат наште имена.

@bgmateriali.com