НЯКОГА, може би преди хиляди години, когато по върховете на големите планини живеели боговете, а по полята и горите щастливи и безгрижни хора, когато всички деца се раждали в мир и свободни, на върха на най-високата планина в един голям и много красив стьклено-кристален замък, откъдето можело да се види всяко земно кътче, живеели цар Баба и царица Дай.
Най-голямото щастие на цар Баба и царица Дай били трите им красиви като звездици дъщери и един малък син на име Ром. Призванието, което им било отредило небето и боговете, не било никак леко. Те трябвало при раждане на дете, където и да било по земята, до четиридесетия му ден да го орисат и предначертаят живота му. По света се раждали много деца, но момичетата успявали да идат при всички. Не им оставало време да починат и да се видят с малкото си братче, което толкова много им завиждало, че били винаги заедно и все на път, че се срещали с толкова много хора. Момчето чувало толкова много разкази за хората, че тайно мечтаело да се срещне някога с тях. Да, но съдбата на Ром, отредена от боговете, била такава, че не бивало да се среща с хората, защото щял да им донесе нещастие.
Не минало много време и Ром подготвил таен план за напускане на замъка. В една лятна гореща нощ той взел най-бързия кон на баща си и препуснал към земния рай – към хората. Пътувал дълго, минал през много гори и поля, пресякъл дори Средиземно море и стигнал величествения град Александрия. Там той срещнал едно много красиво момиче, в което се влюбил и му предложил сърцето си. Любовта им била толкова голяма, че дори и не разбрали заклинанията, които се изсипали в една съдбовна за тях нощ.
Цар Баба бил разярен, разбирайки за бягството на сина си Ром, и в тази нощ от небето се изсипали поройни дъждове и гръмотевици и заедно с тях се носели заклинанията. Майчиното сърце на царица Дай било съкрушено. Обляна в сълзи, след всяко заклинание на цар Баба изпращала по едно добро заклинание за сина си.
Цар Баба: – И никога да няма място под слънцето за тях и поколенията им напред.
Царица Дай: – И да бъдат много щастливи.
Цар Баба: – И никой да не разбира езика им по света.
Царица Дай: – И с пророчество хляба да си изкарат.
Цар Баба: – И по прашни пътища да ходят и покрив над главата си да нямат.
Царица Дай: – И хубаво да пеят и най-хубавите танци да са техни.
Цар Баба: – Гонени отвсякъде да бъдат и хляба си да крадат.
Царица Дай: – Най-весели по нрав да бъдат.
Цар Баба: – Голи и боси да се скитат и нищо по света да не познаят. Орисах ви аз, Царят на орисниците, и това да е съдбата ви, защото, сине мой, ти не послуша волята на боговете.
Царица Дай: – Орисах ви аз, Царицата на орисниците, знайте, че моята любов ще ви закриля по пътищата тежки, че всеки дъжд са моите сълзи, че слънцето е моята усмивка, навсякъде ще бъда с вас.
И тръгнал Ром със своята любима по дългите и прашни пътища. Вървейки един ден, на пътя намерил една китара. Взел я и засвирил. В звуците той чувал гласа на майка си. И в този миг заръмял ситен дъждец.
Откъде дошла китарата, така и никой не разбрал. Останала песента на Ром, която посветил на своята любима:
|
Drom kergyom pirimnastar |
Пътища направих, за да те намеря, |
Яшко въздъхна тежко, погледна към небето и каза:
– Хей, цар Баба, ако си все още там, на най-високия връх на планината, в стъклено-кристалния замък, искам да ти кажа, че ние сме щастливи! Махна с глава и заби поглед в земята и през зъби каза:
– И малко нещастни...
Кали го гледаше странно учудено. Попита страхливо:
– Яшко, чуваш ли ме, Яшко? Откъде знаеш всичко това?
– Разказа ми го старата китара на дядо – отговори през сълзи Яшко.
Чуваха се само щурците и звън на китара. Огньовете отдавна бяха изгаснали. Пазачите на коне бяха заспали. Из въздуха се носеше мирис на идваща буря.
|
Kale droma, chore roma |
Черни пътища, бедни роми |
@bgmateriali.com
