ЛЕГЕНДА ЗА РОМА – ЩАСТИЕТО И НЕЩАСТИЕТО В СЪДБАТА НА РОМИТЕ
Легендата за Ром насочва вниманието към далечното минало („може би преди хиляди години“), към началото на времената, когато се е подреждал светът. Мястото на събитието също не е уточнено, но пространството е разделено. Високите планини горе се обитават от боговете, а долу, в ниското, живеят „щастливи и безгрижни хора“.
Героите на легендата са необикновени – цар Баба и царица Дай с трите им прекрасни дъщери и малкия им син Ром. Те са избраниците на боговете и живеят в чуден кристален замък на най-високата планина. Задачата им е да орисват новородените и така да предначертават съдбата на всеки човек. Конфликтът се поражда от завистта на братчето. Докато трите момичета имат възможността да опознаят разнообразния и интересен свят на хората, орисвайки децата им, над малкото момче тегне тежка забрана. При среща с обикновените хора то щяло да им донесе само нещастие. Тази забрана, наложена от боговете, обрича братчето на самота и то е нещастно. Въпреки родовите ценности, според които волята на боговете, почитта към родителите и колективното благо са над личното щастие, желанието на Ром се оказва по-силно от тях. Мечтата му да опознае света надделява над забраната. Героят пренебрегва гласа на разума и следва порива на сърцето си. Когато слиза долу, сред хората, малкият брат среща голямата си любов.
Наказанието обаче не закъснява. Ром трябва да плати цената за нарушените правила, за пренебрегнатата воля на боговете и незачитането на бащата. Заклинанията на разгневения цар Баба застигат непокорния син. Тези заклинания определят оттук нататък съдбата на ромите – да се скитат по света без дом и подслон, неразбрани и прогонвани отвсякъде. Но, от друга страна, благословиите на любящата майка смекчават донякъде бащините клетви и откриват пред ромите богатството на любовта, щастието, промяната, пророческата дарба, веселието, песента и танца. Така съдбата на ромите става сложна и противоречива. По прашните пътища на света те срещат доброто и злото, щастието и нещастието, силата на бащиния гняв и закрилата на майчината любов. Над всичко обаче е техният оптимизъм, който не допуска тъга и отчаяние дори и в най-тежките условия на живот.
Както предполага името им, за родина на ромите (Gypsies) се е считал Египет. Всъщност истинските прадеди на ромите са група хора, напуснали Индия в X или XI век след Христа. В България масовото заселване на роми става през XIII – XIV век. Те пристигат с османската армия по време на превземането на Балканите.
Някои от тях се установяват на едно място и започват да водят уседнал начин на живот, а други продължават да скитат. „Животът на колела“ за по-голяма част от ромите в миналото и сега е начин на живот. Той оживява в разказите и песните на възрастните хора. Каруцата с коня, пътят и огънят са образите, около които се гради този общ спомен за миналото. Пътуването на ромите с цел препитаване винаги е бил предпочитан начин на съществуване. Затова те се прекланят пред свободния дух и волния живот. Тези ценности са разкрити в ромските фолклорни приказки, легенди и песни.
@bgmateriali.com
