ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ПРИРОДАТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „ГРАДУШКА“

 

          Когато се среща с „Градушка“, читателят обикновено има усещането, че вижда описана една конкретна случка от реалността – дотолкова разказът е жив и непосредствен. Историята на творбата обаче е съвсем различна. В анкетата си с проф. Михаил Арнаудов Яворов твърди, че конкретен повод за написването на творбата няма. Той по-скоро е искал да изрази една обща идея за трагичния сблъсък на човека с природните стихии, както и чувствата, които този сблъсък предизвиква у нас. От друга страна, тази съвършено изградена художествена структура на текста, която грабва вниманието на читателя и не го пуска до последния стих, също не е възникнала така лесно и спонтанно, както изглежда. Творбата е износвана от поета дълго време. Най-напред той си е правил кратки бележки в проза, после е оформял отделни фрагменти, имащи малко общо с познатото днес, след това е написал цялостен текст, който е редактирал няколко пъти, докато се стигне до крайната „излята“ форма. Така че нито замисълът, нито изпълнението говорят, че се описва едно конкретно събитие. Сътвореният от поета лирически разказ има по-скоро обобщаващ, философско-символен характер, представящ вечния проблем за това как хората, свикнали да оценяват живота си през понятията за добро и зло, преживяват сблъсъка си с безразличната към тези понятия природна стихия.

          Проблемът е поставен още във въведението. Началните стихове, изреждащи годините на нещастия, внушават, че става дума не за някакво конкретно време, а за една безкрайна повторяемост на живота, за едно циклично възвръщане, белязващо цялата човешка участ. Същата функция има и изреждането на различните природни стихии в края на въведението – градушка, порой, слана, суша... Но въведението поставя и още един проблем, който ще се разработва по-нататък в творбата – въпросът има ли тази поредица от нещастия някаква причина. Този въпрос е напълно естествен за формираното от християнството човешко съзнание, доколкото тази религия представя един пронизан с морални оценки образ на света – човек получава това, което е заслужил. Нещастието се възприема като наказание, изпратено от Бога, като следствие на някой грях. Но дали е така?

@bgmateriali.com

Изтеглиsave