ЛИРИЧЕСКИЯТ МОТИВ И ТЕМАТА ЗА ПРИРОДАТА В СТИХОТВОРЕНИЕТО „СПИ ЕЗЕРОТО“

 

          Основната тема на книгата, озаглавена „Сън за щастие“, едва ли може да бъде друга, освен мечтата за един съвършен живот, в който душата на човека да се слее с вечната световна хармония. В сравнение с тази мечта всичко, което заобикаля човека, се възприема или като нещо маловажно, или като израз на бленуваната хармония и успокоение. При това именно безметежното спокойствие, непомрачено от разнопосочните човешки усилия, е онова, което най-пълно изразява представата за съвършенство. Тази идея обаче се внушава по няколко различни начина в рамките на стихосбирката.

          При единия от тях човекът с неговите мечти и копнежи, с неговите душевни трепети и чувства присъства непосредствено в света на творбата, за да изрази пряко своите желания и надежди. Такава е например миниатюрата под № 20. – „Во стаичката пръска аромат“. В нея ароматът на оставената от любимата китка цвете е само повод, предизвикал лирическия герой да се обърне към своята възлюбена и да сподели мечтата си с нея. Като централният образ, въплътил мечтата му, е... нейното мечтание. Единственото, което има смисъл в този свят, е мечтата, сънят за щастие, а ароматът на цветята е само негов изразител.

          Другият основен начин за внушаване основната идея на книгата е чрез пряко изричане на извода, до който човекът е достигнал в процеса на своето мисловно търсене на пътя за реализиране на мечтите. Този извод е формулиран ясно и стегнато, под формата на мъдро изречение, сентенция или максима. Словесни прояви, които са пределно обобщени, предназначени да внушат някаква универсална истина. Този начин за изграждане е характерен за източната поезия, която, както вече знаем, ляга в основата на модерния литературен жанр лирическа миниатюра. Добър пример за подобно решение в книгата е миниатюра 84. – „Докле е младост“. И не е случаен фактът, че тя е една от малкото творби в „Сън за щастие“, която се е превърнала в популярна градска песен. Именно защото със своята пределна обобщеност подхожда на всяко отделно преживяване, издигайки се до универсален израз на едно общо убеждение.

          Съвсем различен обаче е случаят със „Спи езерото“. В него нямаме нито индивидуално преживяване на лирическия герой, нито пък формулиране на някаква универсална житейска мъдрост. Всъщност тук човешкото присъствие почти не се усеща. Гласът, който ни описва природната картина със заспалото езеро и белостволите буки над него, играе чисто служебна роля – все пак нечий глас трябва да съобщи това, което изниква пред очите на читателя. В света на творбата не се усеща и фигурата на заговорения – било на човека, към когото лирическият герой се обръща пряко (например свидно мое дете), било на онзи, който ще посегне към текста, за да го чете и размишлява над неговата мъдрост, както това се случва в сентенциозните изречения, които искат да кажат на всички, че смисълът на живота се състои в онова, което творбата иска да внуши. „Спи езерото“ е една чиста картина.

          Каква е задачата на тази картина обаче? Изкуството не познава случай, при който да се изгражда образ просто така. Образът винаги изразява нещо. Дори то да е само възхищението от красотата на нарисувания пейзаж. В нормалния случай обаче, и особено в словесното изкуство, това възхищение не е достатъчна причина за рисуване на визуалния образ. Зад него читателят трябва да види нещо друго, някаква идея, някакво душевно състояние, някакво преживяване, оставило отпечатъка си върху изобразявания обект. Кое от тези неща намираме в „Спи езерото“?

          Много често тълкувателите на „Сън за щастие“ са изразявали увереност, че нарисуваните в книгата природни картини са само метафори на душевни състояния, чувства и преживявания на лирическия герой или на някой човек въобще. Такава тенденция в модерната поезия наистина съществува. Но дали тя е характерна за Славейков? При него природата по-скоро е самостоятелен обект не само на изображение, но и на философски интерес. В нарисуваната природна картина е закодирана някаква мъдрост, постигната чрез съпоставки, противопоставяния и оприличавания между отделните смислови елементи, изграждащи структурата на цялото. Творбата се мъчи да открие дълбокия смисъл на природното битие, но не по пътя на мисловното разсъждение, а чрез внушенията на отделните образи, влизащи в сложно взаимодействие помежду си.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave