Личността на разказвача в "3аписки по българските въстания"

 

Захари Стоянов започва да пише епохалното си съчинение „Записки по българските въстания" през 1884 година, когато написва предисловието. В него очертава границите на бъдещия си труд, отношението си към историята, обективното отражение на миналото.личната си оценка на миналото, участниците в него.готовността си да приеме критиките от съвременниците и да ги поправи. "Записките" са първото мемоарно произведение в нашата литература.Тяхното подзаглавие („Разкази на очевидци") насочва към документалното четиво, но личното авторово присъствие .изразеното нееднократно лично отношение, чисто субективният избор на разказвача, критиките му - всичко това ги отнася към така наречената „висока литература", превръща ги в един от стълбовете, върху които се изгражда новата българска литература. Веднага след излизането на книгата се повдигат куп обвинения към автора. Първи го атакуват нароилите се след Освобождението „поборници", за които той или не е казал нито дума, или е разобличил като двуличници и лъжци. Срещу него се нахвърлят и някои историци, защото тезите на Захари Стоянов - субективно отражение на миналото, не отговарят на така превъзнасяните от някои учени обективност и документалност. Затова той откровено отхвърля тези хора като свои читатели и посочва кому са предназначени „ Записките “: “Най-после към вас, братя, прости сиромаси, се обръщам...". Авторът обаче не отрича учението и заслугите на учените хора за свободата на родината като цяло. Той признава подвизите на ред „учени" глави като Ангел Кънчев, Волов, Ботев, Раковски, подчертава заслугите им пред отечеството и ги противопоставя на кротките, улегнали вече просветници, които или се страхуват, или с нежелание вземат участие в голямото дело. Предисловието му завършва с искрено признание и тиха тъга: " Да не кажете, че учението е лошо нещо!..." . Записките са; разказ за един върхов момент в нашата история, но и разказ за живота на човека, революционера и писателя Захари Стоянов.

За рождената дата на писателя се спори. Когато постъпва на работа в русенското читалище през 1870 г., той заявява, че е на двадесет години. факт е , че е роден в Медвен и е наричан от съселяните си Джендо.Още младо момче е изпратен овчар в Добруджа.

Първите две глави на „Записките“ са посветени на биографията на младия овчар. Те са разказ за живота и на добруджанските ратаи, и на варненските и русенските граждани, и за постепенното израстване на революционера Джендо- Захари Стоянов. Овладял повърхностно четенето, младият овчар разбира, че книгата дава знания, дава възможност да опознаеш света, да напуснеш битието на слуга. Духовната мизерия е довела до ред суеверия, които авторът описва поучително, наблягайки на вината на свещеници, псевдописачи, господари. Сам той е бил готов да се покалугери под влиянието на такава литература. Лекуванията на болни с молитви, .заклинания, гонения на болестта, бедната храна, бедите и смъртта карат Джендо да потърси друг път за себе си , да напусне бащината и дядовата професия и да отиде в големия град. Две години той работи за единия хляб, единственото, което получава, са обиди и натяквания. Разбрал, че има и други книги; научил какво е учебник, Захари Стоянов успява да задели някоя пара и си, "'ги купува. На 5 март 1872 г. младежът става свидетел на самоубийството на Ангел Кънчев. Неговият покъртителен разказ за подвига на апостола и до днес вълнува сърцата на читателите. В краткия откъс той е употребил 14 епитета, няколко сравнения, метафори .пресъздавайки факта в литературен вид. Такива моменти, в които чисто художественото описание преобладава над историческото фактологизиране, са не едно и две. Те преобладават в „ Записките “и ги правят истински бисер на мемоарната литература. И всичко това е съчетано с прецизно описание на реалността. портретизиране на героите, употреба почти винаги на истинските имена, разкриване на народопсихологията и чрез изживяванията на автора. Типичен пример е събранието в Оборище, когато Бенковски обръща хода на действието. Захари Стоянов пресъздава огнените му думи, описва реакцията на околните. Самият той не крие податливостта си на словото на Бенковски. години след това не желае да коментира кой е прав и крив. Субективизмът е водещ навсякъде в разказа на автора, дори когато става дума за събития, чийто свидетел не е бил;когато става дума за нарушаване на класическия народен морал, когато описва предателства, зверства, лъжи и измами. Описвайки как са били предадени от български овчари не един и двама комити, Захари Стоянов възкликва горчиво и гневно: “Иди после всичко това и недей кла нерязаните турци! “. Той дори оправдава башибозуците, поставили засади навред из планината. Според него българите не само имат право, но са и длъжни да се борят за свободата, си . а турците - господарите - са в правото си да пазят своята власт. Обективистът Захари Стоянов дава ред примери на благородно отношение на турците към борците за свобода и ред примери за зверствата на башибозуци над мирното население - т. е. той обективно отразява историята, истината, колкото и субективна да е тя. Именно затова отронва мъчително: “Кървава картина се изправя напредя ви, щом отворите историята!" . Това е мъката на хуманиста, на твореца и човека. Обективно погледнато, революционерът Захари Стоянов сигурно е убивал, но това е част от революцията, част от историята. Писателят Захари Стоянов прави оценка на живота си и затова почти не споменава за подвизите си, за унищожаването на враговете, в което е взел участие. Това е война, а на война убийства не се извършват. Убийци са тези, които се гаврят с мирните жители, които унищожават човешкия живот за удоволствие или от корист. От тези позиции е и горчивата мъка на автора, когато описва гибелта на Батак, където още веднъж показва субективно отношение към събитията и героите. Той не дели хората на турци, гърци, българи, цигани, а ги оценява като личности, по постъпките и проявите им.

Основен образ в „ Записките ", разбира се е авторът. Той е център на почти всички разкази, случките и събитията са пресъздадени, пречупени през неговото съзнание, неговата субективна оценка въздейства, заклеймява, възпитава. Авторът е изключително искрен, на места дори бичува себе си, подчертава собствените си нелицеприятни постъпки и чувства. Захари Стоянов обаче не се изтъква на преден план. За своята революционна дейност той говори малко, подчертава, че е само помощник на Бенковски, разказва за комитетите по селата, за подготовката на въстанието и оставя читателите сами да видят какво лично той е извършил, да оценят заслугите и подвига му. В „ Записките “ние виждаме един борец за свободата, демократ, реалист, религиозен човек. Мемоарите са написани на разговорен народен език, богат, смислен, красив. Народотворческата традиция е напълно спазена - във формата на изразите, в речника, в начина на обрисуване на героите. Личното творчество се преплита с фолклора, на места читателите не биха могли да различат кое е водещото – разказвача или фолклорната традиция.

“Записки по българските въстания” е мемоарна литература от най-висш тип. Тя вплита в себе си и спомените, и художественото пресъздаване на времето и хората. Изключително богатият език, художествените средства, които писателят използва премерено и точно, правдоподобността, субективното авторово присъствие правят книгата основа на новата българска литература, основа на новия български мироглед, на новото време. И това се дължи най-вече на личността на писателя, хуманиста, революционера, човека Захари Стоянов.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave