"Лудостта”  е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно  посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името  на свободата. „Лудостта” означава отричане от сигурност и уют, от дом, семейство, от богатство и положение в обществото, от живота. Тя излъчва мисълта за силно щастие. Тя е безкористен патриотизъм и идеализъм, приемане на мисълта за смъртта, за свободното бъдеще.

  Лудостта присъства реално в образа на Мунчо. Когато ужасът и страхът завладяват хората, а героизмът отново е заменен с робски страх, Мунчо е единственият, който протестира. Само лудият има дързостта да изрече мислите си, да остане верен на делото, заради което го обесват на касапницата.  Тук се съдържа и моралната оценка на Вазов - когато духовната лудост е унищожена, тя се запазва единствено в болното съзнание на един наистина луд човек.

   Към „лудите”  се причисляват  малцина от Бяла  черква - Огнянов,  Соколов, Кандов, Рада, кака Гинка, Дякон Викентий. Но когато духовната „лудост” е унищожена, се оказва, че е рано тя да вземе връх над трезвостта, практицизма и инстинкта за самосъхранение.

   Стремежът за оцеляване  е много по-силен  от смелостта,  решимостта и саможертвата.

Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.

Вход

@bgmateriali.com