"Лудостта” е устойчива метафора във Вазовото творчество. Тя е безрезервно посвещаване на идеала, пълно себеотричане и готовност за саможертва в името на свободата. „Лудостта” означава отричане от сигурност и уют, от дом, семейство, от богатство и положение в обществото, от живота. Тя излъчва мисълта за силно щастие. Тя е безкористен патриотизъм и идеализъм, приемане на мисълта за смъртта, за свободното бъдеще.
Лудостта присъства реално в образа на Мунчо. Когато ужасът и страхът завладяват хората, а героизмът отново е заменен с робски страх, Мунчо е единственият, който протестира. Само лудият има дързостта да изрече мислите си, да остане верен на делото, заради което го обесват на касапницата. Тук се съдържа и моралната оценка на Вазов - когато духовната лудост е унищожена, тя се запазва единствено в болното съзнание на един наистина луд човек.
Към „лудите” се причисляват малцина от Бяла черква - Огнянов, Соколов, Кандов, Рада, кака Гинка, Дякон Викентий. Но когато духовната „лудост” е унищожена, се оказва, че е рано тя да вземе връх над трезвостта, практицизма и инстинкта за самосъхранение.
Стремежът за оцеляване е много по-силен от смелостта, решимостта и саможертвата.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com