Любен Каравелов е роден в гр. Копривщица през 1834 г. Първоначално учи в родния си град, а по-късно – в гръцко училище в Пловдив. През 1857 г., воден от желание да продължи своето образование, заминава за Русия и следващите 21 години от живота си прекарва в емиграция.
В Русия Каравелов иска да постъпи във военно училище, но не е приет. Записва се като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. В Москва попада под влиянието на руските революционери демократи и замисля да изгради тайна организация за подготовка на въстание в България. Пише и отпечатва първите си произведения, най-известното от които е „Българи от старо време“. Всички те са вдъхновени от спомените за родната му Копривщица.
През 1867 г. Любен Каравелов е принуден да напусне Русия и заминава за Сърбия. В Белград основава комитет, за да осъществи идеите на Раковски за освобождение на България с помощта на чети. Каравелов пише „Прокламация до българския народ“, в която го призовава да се включи в борбата за освобождението си. Започва да организира чета, която да премине в България, но сръбското правителство не допуска създаването й. В Белград Каравелов възприема идеите за южнославянска федерация между българи и сърби. В Сърбия пише и издава редица разкази и повести.
Притиснат от обстоятелствата, през 1869 г. Любен Каравелов заминава за Румъния. Установява се в Букурещ, където е съсредоточена българската революционна емиграция. Започва да издава вестник „Свобода“, в който активно сътрудничи и Христо Ботев. Около вестника се сформира БРЦК (Български революционен централен комитет). През май 1872 г. в Букурещ се провежда първото общо събрание на организацията и са приети програмата и уставът й, които утвърждават революцията като единствения път към свободата. Каравелов е избран за председател на БРЦК, а Левски – за главен апостол, който трябва да създаде мрежата от тайни революционни комитети по българските земи.
След обесването на Левски през февруари 1873 г. революционната организация в България е пред провал, а Каравелов изпада в криза. Той постепенно преосмисля революционните си идеи и през януари 1875 г. напълно се отказва от тях. Застава на позицията, че свободата може да се постигне чрез просветна и културна дейност. Започва да издава сп. „Знание“, в което се печатат само научни и литературни произведения. В сп. „Знание“ е публикувано и стихотворението „Хубава си, моя горо“.
През 1878 г. Любен Каравелов се връща в България и се установява в гр. Русе, където умира през януари 1879 г., само няколко месеца след Освобождението.