Любен Каравелов - „Хубава си, моя горо“ (анализ)
■ АВТОРЪТ
Любен Каравелов (ок. 1834 - 1879) е писател и обществен деец от Българското възраждане - времето на освободителното движение на българите срещу Османската империя.
Роден е в Копривщица, където получава началното си образование, а после е изпратен от баща си в Пловдив, за да учи в гръцка гимназия. По онова време това е обичайният път човек да получи занаят или да изучи търговия. Такива са и плановете на Каравеловия баща.
Синът обаче самоволно се премества в гимназията на известния български поет и книжовник Найден Геров, където учи древна история и литература, проучва българското народно творчество. По-късно баща му го изпраща в Одрин, а после в Цариград отново с намерение да го насочи към търговските дела. Младият българин обаче се заема с политическа дейност, събира фолклорни текстове и учи езици.
През 1857 г. Каравелов заминава за Русия, за да се запише във военно училище. Вместо това става слушател в Московския университет, където посещава лекции по история, литература, фолклор и славянски езици. В средата на будни и родолюбиви българи той развива своя творчески талант - пише стихотворения, разкази, повести, статии, издава вестници и списания. Превежда произведения на световноизвестни писатели. Събира и публикува български народни песни и обичаи.
По-голямата част от живота си поетът живее далече от родината, в изгнание - в Русия, Сърбия, Румъния. Независимо обаче къде е, активно участва в живота на българите. Организира революционни и просветителски дружества, помага за подготовката на Априлското въстание (1876), оглавява Българския революционен централен комитет в Букурещ (БРЦК), където негов помощник е Христо Ботев. Издава вестници и списания, чрез които разпространява идеите на освободителното движение. Сред по-известните му творби са повестите „Българи от старо време“ и „Мамино детенце“, а най-популярно от стихотворенията му е „Хубава си, моя горо“.
Заради разностранните си познания и интереси съвременниците му го наричат енциклопедист.
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е публикувано за първи път през май 1875 г. в списание „Знание“, което Любен Каравелов издава в Букурещ. По същото време поетът преживява дълбока криза. Бавното напредване на освободителното движение го кара да изгуби вяра в успеха на делото. Близо двадесетгодишното изгнаничество пък го прави особено чувствителен към темата за дома.
■ СЮЖЕТЪТ
Лирическите творби обичайно нямат сюжет. Те са безсюжетни, защото в стихотворенията не се разказват случки и събития, а се изразяват емоции, мисли и впечатления. Внушават се идеи. Важно в лирическото произведение е възприемането на света чрез чувствата. „Хубава си, моя горо“ всъщност „разказва“ за чувства - тъгата по дома и болезненото страдание по родните пространства и отминалите времена.
■ ЖАНРЪТ
„Хубава си, моя горо“ е лирическо стихотворение. Преобладаващите чувства в него са болката, тъгата, страданието. То има характер на жална песен. Точното жанрово наименование на този тип произведения е елегия. Това е лирическо стихотворение, в което основни чувства са страданието и тъгата. Каравеловата творба изразява именно жалбата по родните земи и изгубената младост.
Повторението на първия и четвъртия куплет (строфа) придава на стихотворението песенно звучене и го сближава по жанр с фолклора. То напомня за припева, познат от народните песни.
■ ГЕРОИТЕ
Лирически герой в стихотворението е човекът, обхванат от мъка по родното. Това е вечно жалеещият по хубостта на отечеството. Той стои твърде близо до самия поет, Любен Каравелов, който е един от онези, принудени от обстоятелствата да напуснат дома си.
Обръщенията към гората я превръщат също в лирически герой. В стихотворението тя се явява освен със собствените си качества - хубост, уют, прохлада - и като обобщен образ на родното пространство. Интере¬сен е начинът на общуване на героя с неговия въображаем събеседник - гората. Лирическият герой се обръща към гората, но тя остава безмълвна и отдалечена.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Основна тема в стихотворението е темата за красотата на родната природа, чийто събирателен образ е гората. Зад тази централна тема обаче стои още една невидима в началото тема, а именно - жалбата и мъката по родния дом.
Последните два реда от стихотворението включват и проблема за вечния кръговрат в природния и в човешкия свят. Подобно на при¬родните цикли - смяната на зимата от пролетта - при хората едно по¬коление отстъпва на друго. Старостта отстъпва пред младостта, която носи живот.
Мотивът за спомена, който причинява страдание на лирическия герой, също има специфично присъствие в произведението. Никъде в текста не се говори конкретно за спомен, но отношението към гората, нейното ухание „на младост“ създават усещане у слушателя за пространствена и времева отдалеченост на героя от родната природа. За това впе¬чатление допринасят и глаголите „жалее“, „остави“, „изтлее“.
■ ЛУПА
Образът на гората има традиционно присъствие в българската литература. Той е познат още от народните песни, където е убежище, закрилница, приют за юнаци и хайдути. В народните приказки гората е място за изпитание, където героите мерят сили в битки със злите сили. В народните песни гората често е съпричастна със страданията на героите. В песните за хайдути войводите събират дружината си в гората (или на върха на планината, в Балкана). В поезията от Българското възраждане гората заедно с Балкана са едни от най-важните образи на българския свят. Чрез описанието на тяхната хубост се откроява красотата на род¬ната природа. В някои произведения гората е одушевена - тя разговаря с героя, а чувствата й са съзвучни с неговите преживявания. Понякога тя пази мълчание, както е в стихотворението „Хубава си, моя горо“. Съв¬ременници на Каравелов твърдят, че описаната природна картина в сти¬хотворението стои много близо до реалните красоти на копривщенските околности, известни с буковите и дъбовите си гори, със зелените поляни и с цветните си градини.
@bgmateriali.com
