ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ – „ХУБАВА СИ, МОЯ ГОРО“

 

          ■ КАКВО НИ КАЗВА СТИХОТВОРЕНИЕТО

          Стихотворението „Хубава си, моя горо“ е написано през 1875 г. и е публикувано в сп. „Знание“. Когато го пише, Любен Каравелов е прекарал почти двайсет години в емиграция и основното чувство в произведението е тъга по родината. Затова го определяме като елегия.
          Стихотворението започва с обръщение – „Хубава си, моя горо, / миришеш на младост“. Възхищението от красотата на родната природа бързо се сменя от настроение на тъга, въведено с противопоставителния съюз „но“„но вселяваш в сърцата ни / само скръб и жалост“. Докато в първия стих лирическият герой говори от първо лице, единствено число – „моя горо“, в третия стих говори от първо лице, множествено число – „в сърцата ни“. Така той се явява говорител на цяло поколение българи, прекарващи живота си прокудени от родината.
          Любен Каравелов е роден и израства в Копривщица, заобиколена от планини и вековни гори. В неговото съзнание образът на родината се припокрива с образа на родното място и с образа на гората. В спомените му българската природа живее с красотата си – „буки и дъбове“, „шуми гъсти“, „цветя“, „води“ и „прохлада“. Но споменът за красотата поражда само болка заради невъзможността да се потопи в нея.
          Повторението на първата строфа засилва усещането за тъга, изразява носталгията на поета по родината. Именно невъзможността лирическият герой да се завърне в родното си място, поражда силната му болка. Използвайки сравнението „като куршум пада“, лирическият герой внушава представата как споменът за красотата на родната природа наранява сърцето му.
          Вечният кръговрат и обновяването в природата – пролетта сменя зимата, животът побеждава смъртта – внушават идеята, че родината ще се възроди като гората. Дългата зима на робството ще бъде сменена от пролетта, младостта ще смени старото и замрялото.
          И въпреки че стихотворението е елегично, то завършва с оптимизъм и с очакване за промяна – „живот се захваща“.

          ■ ВРЕМЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО 

          Стихотворението отразява и времето на предосвобожденската епоха, когато хиляди българи са принудени да живеят извън пределите на родината си и изживяват болката от принудителната раздяла със своите близки. Невъзможността да се завърнат в родното си място поражда у тях непоносима носталгия, но не убива надеждата им.
          Младият композитор Георги Горанов от Кюстендил написва през 1905 г. музика към стихотворението на Любен Каравелов и то става една от най-популярните песни на българите.
          Песента „Хубава си, моя горо“ е своеобразен химн на българската емиграция и в наши дни, когато стотици хиляди българи живеят в чужбина.

          ■ ПРОСТРАНСТВОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО

          Пространството в стихотворението е българското пространство. Гората в съзнанието на народа е мястото на свободата и красотата, място, където човек се чувства истински свободен и защитен. И макар че Любен Каравелов пише стихотворението, тъгувайки по родната Копривщица, гората се възприема като символ на цялата българска земя.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave