ЛЮБОВТА Е ЖИВОТ, А ОМРАЗАТА – СМЪРТ

 

          Откакто се помнят, хората се опитват да победят смъртта. Защото осъзнават, че тя има символично значение. Смъртта не е еднаква за всички. По един начин се възприема тя, когато човекът си отива в съгласие с космическия ред. Съвсем друг е случаят, когато смъртта е следствие на хаос, омраза и междуособици. Хората искат да избегнат именно тази смърт. Ненапразно във всички религии основната ценност е любовта. В своето първо послание до коринтяните св. Апостол Павел казва: „Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместим – щом любов нямам, нищо не съм“ (I. Кор. 13:2)

          Да победим смъртта означава да приемем любовта и да забравим омразата и предразсъдъците. Това обаче не е лесно. Най-вече защото човекът е слабо и уязвимо същество и не може да преодолее лесно своя индивидуален или групов егоизъм. Затова войните, разрушенията, болката, страданията и смъртта от хилядолетия са неизменни спътници на човечеството. И все пак изход има. Първата стъпка към него е да разберем, че любовта е живот, а омразата – смърт. А тежката задача да открие на хората тази проста истина се пада на Словото. Певците, поетите, писателите непрекъснато се опитват да разберат причините за човешките нещастия и да покажат на хората до какво може да доведат те.

          С ясното съзнание за тази отговорна мисия писателят Емилиян Станев създава едно от най-вълнуващите произведения в българската литература – повестта „Крадецът на праскови“. Знаем вече, че повестта е такъв жанр, който чрез един ясен и красноречив житейски сюжет иска да убеди читателите във валидността на някой нравствен закон и да им покаже, че щастието или нещастието в нашия живот зависят преди всичко от това дали моралните ни избори са верни, или не. Малко са творбите на нашата литература, които с по-голям успех са изпълнили тази задача.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave