Според гръцката митология богът на любовта Ерос се е родил направо от изначалния Хаос заедно с Гея и Тартар – подземното царство. Тази представа отразява вярата на древните, че не друго, а именно любовта лежи в основата на живота. Любовта е вездесъща, непобедима, всемогъща, на нея се подчинява всяко живо същество, което, победено от нея, забравя всичко друго на света.
Тази представа за любовта като природна сила обаче противоречи на вярата, че хората с нещо са по-различни от другите живи същества, защото имат безсмъртна душа, приравняваща ги към боговете. Ето защо съвсем скоро философите започнали да виждат истинската любов само там, където духът успява да победи природата. Възникналото от нуждата за продължаване на човешкия род непреодолимо влечение, символизирано от Ерос, се превръща в успокоената нежна любов между майката и детето – Строге, а на базата на разбирането, че между хората трябва да съществуват взаимопомощ, уважение и духовна близост, се ражда идеята за Фѝлия – любовта дружба. Тя се поражда от социалните връзки и личните избори, насочена е към приятелите, но също и към идеални представи като истина, отечество, справедливост.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com
