Любов и дълг според героите на романа „Евгений Онегин“
/есе/
Александър Сергеевич Пушкин е поет, създал романа в стихове "Евгений Онигин", където любовта и дългът са основни проблеми. Героите от романа Татяна и Онегин изпитват любовта, но по различно време. Първа Татяна излива чувствата си в писмо към Онегин. Тя се стреми сама да реши своята съдба, сама да определи своя жизнен път. Мечтите й за щастие рухват. Любовта й донася само страдания. Трагедията на Татяна е в това, че тя среща човек, който е егоист, макар и "страдащ", един "печален чудак", който не може да разбере чувствата й и да внесе в нейния живот това, за което тя мечтае. Разочарованието завладява нейното съзнание.
В романа "Евгений Онегин" героят се показва във взаимодействие с обществото. Интересно е как промените във външния статус, които се случват в живота на Онегин, променят навиците и поведението му. Главният герой се държи различно в светска и селска среда. Например, в Санкт Петербург Онегин показва любезност и образование, докато в селото, напротив, той пренебрегва правилата на етикета. Като се започне от това, че главният герой не е чужд на лицемерие и лъжи.
А нима човек може да изгради щастието си върху нещастието на другия! Щастието е не само в насладата на любовта, а и във висшата хармония на духа. С какво ще успокоиш духа, щом подире ти остава нечестна, безжалостна, нечовешка постъпка? Да бяга само защото там е нейното щастие. Но какво щастие може да има, ако то е изградено върху чуждо нещастие! В този смисъл Татяна и Онегин са ненужни и излишни един на друг. Човек и свят не си принадлежат. Разделят се, перспектива и бъдеще няма. Татяна надмогва емоционалния неуют и чувствената ограбеност на душата си чрез понятието дълг, изпълнено с осъзнатата безнадеждност от общественото съзнание, но превърнато в средство за активен диалог между човек и действителност. Тя става значима като личностно присъствие в обществена среда с маскараден морал и нрави. Всеки скрива своята лична трагедия зад дълга. Татяна остава сред простора на дворянската провинциална глухота – искрена и неподправена в изповедта на своите настроения и чувства. Момичето поставя дълга над любовта и остава със съпруга си, към когото не изпитва чувства. По този начин възпитанието се отразява върху нея и героинята, жертва собственото си щастие в името на основите, които са били вдъхновени от детството.
В сцената на последната среща с Онегин още по-пълно се разкриват високите нравствени черти на Татяна - чистота, правдивост, вярност към дълга, решителност. Тя не може да приеме любовта на Онегин, защото чувството за дълг и отговорност пред другия човек, с когото вече е свързана, стои на първо място в нейния живот. Любовта им е невъзможна заради различията в техните възгледи и характери. В същото време ние усещаме, че съществува дълбока духовна връзка между тях. Затова няма читател, който да не изпитва силна тъга от това, че Онегин и Татяна са се разминали в живота, две обаятелни личности, които са много различни и в същото време много си приличат. Всеки скрива своята лична трагедия зад дълга. Татяна остава сред простора на дворянската провинциална глухота – искрена и неподправена в изповедта на своите настроения и чувства. Това са все черти на руския характер, на руската жена – дълбочина на чувствата, сериозно отношение към живота, саможертвеност, решителност.
Романът в стихове "Евгений Онегин" има за руските хора огромно историческо и обществено значение. Пушкин е създал първото национално-художествено произведение, сътворил е истинско народно произведение, в което е отразена цялостната картина на руския живот от началото на 19 век.
@bgmateriali.com
