24 май е най-светлият, най-красивият ден, един от най-българските празници. Празник, който е дълбоко скътан в сърцето, в душата на всеки един от нас, независимо къде се намира – дали в Родината или някъде далеч в чужбина. Това е истински празник, който е влязъл в народния календар с въодушевлението на един пробуждащ се народ. Това е ден на всички: - на българските творци, на българският учител, но преди всичко е празник на българският дух и затова можем да кажем че е най-светлият ден.
24 май е празник, който ни изпълва с национална гордост. Всяко честване ни дава ново самочувствие за това, че сме българи, че и ние сме дали нещо на света. В такива моменти си даваме сметка, че българската държава е оцеляла и се е утвърдила, като важен фактор в тази част на континента, благодарение на словото.
Ако ги нямаше буквите, ние едва ли щяхме да бъдем заразени с пламенния романтизъм на Паисий, едва ли щяхме да можем да погледнем от върха на Христо Ботев, едва ли щяхме да оценим цялото това богатство на нашата многовековна история. Делото на Кирил и Методий има огромно национално значение, но в същото време това е дело с общославянски характер, това е едно от най-значимите събития в историята на славянската култура, в историята на цялата славянска общност.
Сътвореното от братята Кирил и Методий по един забележителен начин ни приобщава към тогавашна християнска Европа. Делото на Кирил и Методий не се състои само в буквите, а в това, че те положиха тези букви в темелите на една истинска народна книжнина и по този начин дадоха шанс на всеки народ за самобитно развитие.
Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви
с книжовността,таз сила нова,
съдбините си поднови!
Думи, които всеки българин знае от момента на пристъпването на училищния праг за първи път. Думи, които често пъти изговаряме наизуст без дори да се замислим за смисъла и гордостта, които носят.
24 май не е просто поредния официален празник - това е най-светлият ден, в който всеки българин може да изкрещи с пълно гърло, че е горд потомък на нация, заемаща стратегическо място в историята на Европа.
24 Май е символ на достойнство, традиция и духовност. Достойнство, защото на този ден честваме азбуката, която сме дали на света. Даваща самочувствие, образованост и културна независимост на "вси славяни".
Традиция, защото е най-дълго празнуваният ни празник в историята. Духовност, защото е празник на културата и науката, на хората градящи устоите на нацията, на хората даващи ни идентичност и на тези, които възпитават поколенията след нас.
И днес можеше да бъдем „слепи и глухи”, ако не бяха светите Кирил и Методий, които със своята азбука и писменост, накараха дъжда да пада и слънцето да грее над нас, както всички народи, и да дишаме еднакво въздуха с тях, без да се страхуваме, че сме българи. Трябва да сме горди, че имаме такива личности като Кирил и Методий, чиито послания озаряват най-чистия и светъл ден.
„Върви, народе възродени, към светли бъднини върви, …от длъжност, неизменна воден, и бог ще те благослови”. Трябва да помним е пеем тези думи не само на 24 май, защото празникът е целогодишен – за тези, които го обичат и почитат.
@bgmateriali.com
