В повестта „Немили-недраги” Иван Вазов смесва в стилово отношение мемоарно-документалното с художествената измислица, за да въведе читателя в атмосферата на трудния емигрантски живот на хъшовете. Творбата отразява тежката участ на прокудените в чуждата страна, доказва силата на българския дух - несломим в борбата срещу поробителя.
Изгнаническото ежедневие често кара хъшовете да правят нравствени компромиси. Сред тях е Македонски, колоритна личност, която съчетава в себе си авантюризма с неподкупния патриотизъм. Този Вазов герой е противоречив като човешка природа. Винаги изненадва с действията си, с което провокира читателския интерес. До Десета глава на повестта Македонски шумно и почти „театрално" говори за своята привързаност към родното. При преминаването на Дунава героят наистина доказва на дело всеотдайната си любов към отечеството.
Смелият хъш проявява изключителна находчивост при намиране на изход в трудни и почти невъзможни ситуации. Помагат му богатото въображение и умението му за пълна и цялостна психологична концентрация в мигове на екстремално напрежение. Приема рисковете с дълбока вътрешна убеденост в собствените си сили и възможности. Това е въпрос на чест за Македонски. Храбрият българин е готов на саможертва в името на патриотичната мисия, с която доказва, че „бяга от глада, но не бяга от смъртта". Той не се страхува за живота си. Плаши го единствено мисълта, че случайни обстоятелства биха могли да попречат при изпълнение на трудната куриерска мисия, с която се е заел. Тя е част от дълга му към родината. Предопределящи качества за успеха му са самообладанието и съобразителността. Художественото действие е с вътрешна психологична динамика, изразена чрез употребата на епитети, метафори, сравнения и натрупване на глаголи.
Повествованието в Десета глава на повестта „Немили-недраги” конкретизира времето и мястото на действието. По този начин белетристът придава по-голяма достоверност на разказа. Описанието на замръзналия Дунав и на преживяванията на Македонски изграждат образ с паралелни смислови внушения. Реката, с „дебел пласт лед", крие „черни, шумящи сърдити талази", а емигрантът, предрешен „на същ селянин", което говори за неговата съобразителност, изпитва силно противоречиви чувства - страх от неизвестността, любов към поробеното отечество, чувство за отговорност, за дълг. Сравнението на колибите с гробове придава зловещ вид на природния пейзаж, внушаващ усещане за опасност. Изграден е невидимият образ на смъртта, която дебне този странен пътник. А сравнението на Дунава с пустиня говори вече за самота. Македонски е сам и може да разчита единствено на собствените си сили и опит. Вазов го нарича „солдатин", което разкрива готовността на хъша да се бори за отечеството си дори с цената на собствения си живот. Героят смело приема рисковете, които го дебнат на всяка крачка. Градацията на епитетите: „по-страшно, по-тайнствено и по-зловещо", разкрива духовната и физическа сила на хъша. Той е целеустремен и влага всичките си усилия, за да изпълни дълга си към родината.
Когато се изправя пред неочакваното препятствие, смелият българин за момент се стъписва, но временното му колебание е всъщност само миг, в който активно търси изход от създалата се ситуация, на пръв поглед безнадеждна. Рискът за патриотичната мисия е голям. Нощният вятър брули лицето на решения да успее на всяка цена хъш, но той не усеща, защото е завладян от мисълта за революционното дело. Безизходицата, в която Македонски се намира, го принуждава да се върне „назад бързо, решително".
При срещата си с влаха емигрантът се обръща към него с желание да бъде разбран по човешки просто и естествено. Не срещнал разбиране, Македонски не се поколебава да извърши убийство, когато влахът започва да вика за помощ караула. Вазовият герой не може да позволи да бъде заловен от властите и революционното дело да бъде разкрито. Физическата разправа е неизбежна. Вазов внушава мисълта, че когато е застрашена освободителната мисия, отделната личност забравя за себе си. Личната му съдба е без значение. Единствено свободата на родината има смисъл. Това е висша цел за Македонски, който е готов да направи и невъзможното, но да изпълни патриотичния си дълг.
Описанието на импровизирания мост отново говори за голямата опасност, на която е изложен героят. Той осъзнава, че за да успее в начинанието си, му е необходима Божията помощ, затова „неволно" се прекръства.
„Необясними чувства" вълнуват душата на героя - удовлетворение от успешното преминаване на незамръзналата ивица вода, страх от неизвестността и радост, че се завръща в България. С приближаването й „премеждията, опасностите и ненадейностите" се увеличават. Хъшът е съобразителен - премества револвера и тоягата от едната в другата си ръка. Той върви „тихо, предпазливо из долчето", което говори за предаността му към революционното дело, за стремежа му да не подлага на риск патриотичната мисия. Той се ослушва, „неподвижен, с револвер, насочен нагоре". Македонски е решен да доведе докрай започнатото дело.
Преминал вече Дунава, героят се стреми да избере най-безопасния път към къщата на баба Тонка, което отново потвърждава неговата съобразителност: „...той хвана една стръмна пътека, която едвам личеше по урвата на високия бряг... мина през двора и предпазливо почука на вратичката." При срещата си с юначната жена Македонски нарича себе си неин син, защото и двамата копнеят да видят родината освободена. Син на голямата българка от Русчук е всеки, който помага на революционното дело. Баба Тонка и Македонски се разбират с малко думи. Те са хора на действието. Хъшът е готов да жертва живота си за отечеството, защото мечтата му е народът да бъде свободен. В Десета глава на повестта „Немили-недраги” Иван Вазов разкрива подвига на един всеотдаен патриот, достоен за преклонение и уважение българин, изпълнил своя дълг към отечеството.
@bgmateriali.com
