АНТОАН ДЬО СЕНТ ЕКЗЮПЕРИ – „МАЛКИЯТ ПРИНЦ“
ОТГОВОРНОСТТА ПРИ ПРИЯТЕЛСТВОТО И ЛЮБОВТА
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Малкият принц“ (оригинално заглавие Le Petit prince, 1943) е най-известната и обичана творба на Сент Екзюпери. Писана е през годините, когато писателят живее в Ню Йорк, затова първата й публикация е в Америка, като издателят пуска едновременно две версии – на английски и на френски език. Две години по-късно книгата излиза от печат във Франция. Още при издаването си тя има невероятен успех и е преведена незабавно на голям брой езици, включително и на японски.
„Малкият принц“ е кратък роман, написан във формата на приказка, който представя по много убедителен и въздействащ начин основните идеи на писателя за човешкия живот, свързани с приятелството и любовта, с личните стремежи, с невинността и спасението.
Сент Екзюпери сам рисува илюстрациите към романа още за първо-то му издание и тези рисунки се превръщат във важна част от книгата, неотделимо свързана със съдържанието й.
■ СЮЖЕТЪТ
Историята е разказана от името на автора, който е претърпял самолетна катастрофа и попада сам в пустинята Сахара. Там той среща един малък извънземен принц, който напълно прилича на земно момче. Те водят дълги разговори, в които всеки от двамата разказва за своя опит и за представите си за света и хората. Пилотът твърди, че хората са странни и че пораствайки, те забравят простите и важни истини.
Малкият принц живее на един астероид, на който има три вулкана (два активни и един спящ) и една роза. Основната му работа е да изскубва баобабите, които постоянно растат на неговия астероид, за да не им позволи да го разрушат. Малкият принц е решил да види как изглежда останалият свят и така попада на Земята. По пътя си той има няколко интересни срещи – с краля, който иска да властва над всички и затова им заповядва да вършат онова, което те и без това правят; със суетния човек, който иска за бъде харесван от всички, но живее сам на планетата си; с бизнесмена, който непрекъснато брои звездите, защото си вярва, че ги притежава; с един фенерджия на астероид, който се върти все по-бързо и по-бързо, така че между свечеряването и утрото има само минута и той трябва непрестанно да пали и да гаси фенера; и с географа, който прави по цял ден карти, но никога не е напуснал нито планетата си, нито дори бюрото си, защото е убеден, че да си географ, не означава и да си изследовател. Тъкмо географът дава съвет на малкия принц да посети Земята.
Малкият принц е изненадан, когато установява, че на Земята има много рози, докато той е мислил, че неговата роза е единствена. От объркването му го спасява лисицата, която той среща и с която разговаря по различни важни въпроси.
Впоследствие малкият принц среща пилота и води разговори с него. Основна тема са рисунките. Принцът моли пилота да му нарисува овца, но пилотът, който не знае как, защото не е добър художник, му рисува боа с издут корем. Малкият принц настоява, че това е боа, глътнала слон. Тогава пилотът му рисува сандъче, като обяснява, че овцата е скрита в него. Момчето е доволно и приема тази рисунка.
Малкият принц среща и една змия. Единствено тя може да го върне на неговия астероид и затова, след като се сбогува с пилота, той позволява на змията да го ухапе. Когато на следващото утро пилотът го търси, принцът е изчезнал. Тъгувайки за него, пилотът отправя молба към всички – ако при някого се появи малко момче, което се смее, има златни коси и не отговаря, когато го разпитват, нека му се обади незабавно. Това ще означава, че малкият принц се е завърнал.
Романът „Малкият принц“ е написан като поредица от епизоди, един от които е срещата с лисицата. Този епизод е особено важен, тъй като в него се поставят на обсъждане важни проблеми като любовта, приятелството, отговорността в отношението към другите, саможертвата.
Важна съставка от „Малкият принц“ са нарисуваните от самия Екзюпери илюстрации. Те са неразделна част от текста. Без тях произведението не може да бъде пълноценно разбрано. Преди всичко защото чрез тези рисунки авторът показва своята собствена представа за героя си и за неговия свят. Но също и защото той вярва, че има неща, които не могат да бъдат изразени само с думи.
■ ЖАНРЪТ
„Малкият принц“ е роман приказка. Като роман това произведение се определя от характера на сюжета, в който е представен важен и значителен период от живота на главния герой. Близостта с приказката се проявява в образа на малкия принц, който е неземно същество, а също и в присъствието на говорещи животни и растения.
■ ГЕРОИТЕ
В епизода от XXI глава на романа участват само двама герои – малкият принц и лисицата. Те са показани в среща, при която всеки от двамата е едновременно и ученик, и учител на другия. Малкият принц се представя със своята чистота и невинност. Характерен момент в поведението му е непрекъснатото задаване на въпроси, което е присъщо на малките деца. Част от тези въпроси са ценни сами по себе си - не защото водят до определен отговор, а защото отразяват душевността на героя.
Лисицата, от друга страна, е по-предприемчивият и енергичен участник в срещата. Тя веднага се залавя да поучава малкия принц и му обяснява защо неговата роза е единствена. Тя му разяснява и ролята на ритуалите в любовта и приятелството.
От срещата си с лисицата малкият принц научава за смисъла на тези отношения, за дълбоката истина, скрита в тях. Макар и „опитомена“ от малкия принц по свое собствено желание, лисицата истински страда, когато трябва да се разделят, но въпреки това тя поощрява приятеля си да се върне при своята любима роза.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
В епизода с лисицата основна е темата за отговорността. В разговора между малкия принц и лисицата се изяснява, че в отношенията между отделните личности винаги става дума и за отговорност към другия. Особено голяма е отговорността при приятелството и любовта. Да създадеш близост, означава да поемеш отговорност, защото „опитомяването“ на другия го прави уязвим и зависим и е въпрос на дълг да му бъдеш верен.
Епизодът предлага и изключително дълбоко разбиране за любовта. Тя е не само красиво и благородно чувство, но и прави самия живот по-красив и смислен. Важен акцент във философията на любовта е идеята, че дори и с цената на страданието любовта има смисъл – така след отпътуването на малкия принц лисицата ще вижда по различен начин цвета на житото, защото той ще й напомня за неговата коса.
Друга важна тема в епизода, тясно свързана с тези за любовта и отговорността, е за себеотрицанието. Любовта към другия означава да приемеш и болката, която другият може да ти причини. Любовта на лисицата е себеотрицателна – когато малкият принц трябва да замине, тя страда, но не се опитва да го спре, защото за нея по-важно е той да бъде щастлив.
В този епизод са изразени някои от основните идеи на цялото произведение. Измежду тях от особено значение е „тайната на лисицата“: „Единствено със сърцето се вижда добре. Най-важното е невидимо за очите“. Тези думи, които Екзюпери е приписал на лисицата, се радват на изключителна популярност и се цитират често по най-различни поводи.
@bgmateriali.com
