Текстът на XXI глава е по-близък до приказката, тъй като времето и пространството не са определени точно, а и героите имат вълшебни качества – лисицата например говори. Разказвачът в тази глава много пестеливо изгражда ситуациите, в които протича диалогът между лисицата и малкия принц. И илюстрациите му също са пестеливи – показват диалога между двамата, един ловец и лисицата, която излиза от дупката. Събитията в тази глава са предадени основно под формата на диалог. Въпросите задава малкият принц, а лисицата отговаря. Важните неща той повтаря след лисицата. Подобна форма на обучение е много характерна за християнския свят, където във вярата се навлиза с въпроси и отговори.
Пейзажните елементи от своя страна – „житните нивя“, „шумоленето на вятъра в житата“, се свързват с образите на героите, защото им припомнят за съществуването на другия. Лисицата обяснява този факт така: "Другите шумове ме карат да се пъхам, под земята, шумът от твоите стъпки ще ме повиква като музика да изляза от дупката.“ С други думи, природните явления се превръщат в знаци на близост, на приятелство, на доверие между двамата.
Лисицата първо изрича новото понятие, което трябва да се обясни, после дава нагледен пример от реалния живот и накрая обобщава с поука. В процеса на обучение тя дава и практически задачи: кара например малкия принц да се върне отново при многото рози. Когато той се връща при тях, вече ги вижда с нови очи, защото е придобил ново знание. Той вече е разбрал каква е разликата между неговата роза и всички останали рози на света и затова им говори откровено, като им разяснява защо те не могат да заменят неговата роза. Новото знание е развило у него усет за качества, които са невидими за очите.
Фразата на лисицата „Печеля поради цвета на узрялото жито.“ се свързва по един детайл от образа на малкия принц, а именно, че има коса с цвят на злато, лисицата ще го свързва с други неща, които приличат на този детайл. Но това ще става само ако между лисицата и малкия принц има трайна връзка, плод на приятелски чувства. Ако се обичат и копнеят един за друг, тогава, дори и когато са разделени, лисицата ще си спомня за принца всеки път, щом види в природата около себе си знак, подобен на косите му – в случая житото, което е златисто.
Най-същественото не е това, което се вижда на пръв поглед (невидимо да очите). То е в духа на човека или на природата. А в човека духът се изгражда чрез уважение към околния свят, чрез любознателност и отвореност за ново познание (времето, което губиш да него), чрез изграждане на чувствени отношения с околните (най-хубавото се вижда със сърцето), чрез съзнателно вършене на всичко това (отговорност).