МАРК ТВЕН
ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ
(Анализ)
■ АВТОРЪТ
Марк Твен (Mark Twain) е псевдонимът на Самюел Клеменс (Samuel Langhome Clemens, 1835 - 1910), известен американски писател. Роден във Флорида, щата Мисури, той прекарва детството си в град Ханибал на същия щат, където семейството му се премества. В ранните си години Марк Твен се заема с най-разнообразни професии, една от които – кърмчия на корабите, плаващи по реката Мисисипи, е вдъхновила книгата му „Животът по Мисисипи“ (1883).
Талантлив хуморист и сатирик, а също и блестящ журналист и лектор, Марк Твен е изключително популярен в Америка още приживе, харесван от читателите и ценен от критиците. Важна роля за популярността му изиграват многобройните му лекции, изпълнени с блестящия му и заразителен хумор, които той изнася в най-различни страни. Негови приятели са знаменити писатели и художници, президенти и водещи бизнесмени, както и короновани особи от Европа. Друг измежду най-големите американски писатели – Уилям Фокнър, определя Марк Твен като „бащата на американската литература“.
Най-известните произведения на Марк Твен са романите за юноши „Приключенията на Том Сойер“ (1876) и „Приключенията на Хъкълбери Фин“ (1884).
■ ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
„Раждането на принца и на просяка“, „Срещата на Том с принца“, са части от романа на Марк Твен „Принцът и просякът“. Създаден през 1882 г., този роман е една от най-популярните творби на писателя, редом с „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. С „Принцът и просякът“ Твен прави първия си опит да пише на историческа тема. Историята, разказана в романа, се отнася към събития в Англия от 1547 г. – времето, когато на престола е един от най-забележителните английски крале – Хенри VIII.
■ СЮЖЕТЪТ
Историята, представена в романа, започва с това как в един и същи ден се раждат две момчета. Едното е дългоочакваният престолонаследник принц Едуард, син на знаменития крал Хенри VIII. Другото е Том Канти, поредното дете в бедняшко семейство от най-бедните квартали на Лондон, за което новото бебе е сериозен проблем.
Романът продължава с описание на детството на двете момчета. Принцът живее в охолство и безгрижие. Единственото, което му липсва, е повече лична свобода, тъй като порядките в двореца са строги и го ограничават. Докато животът на Том Канти е изключително тежък. Баща му го принуждава да проси всеки ден и го бие жестоко, ако не донесе пари вкъщи. Единствената светлина в безрадостното съществуване на детето е свещеникът отец Андрю, който му разказва за достойни и благородни събития и хора, учи го на морал, а също така и да чете и пише на латински език. Вдъхновен от разказите на свещеника, Том живее с мечтата за по-хубав и щастлив живот.
Сюжетното действие в романа е резултат от срещата на Том Канти и Едуард Тюдор, когато двете момчета си разменят дрехите и се оказват и с разменени роли – Том остава в двореца и заживява като принц, докато принц Едуард е изгонен и попада в ръцете на бащата на Том Канти.
Двете момчета преминават през ред изпитания. Том отначало е толкова объркан, че го мислят за луд, но постепенно привиква към порядките на двореца и все по-уверено изпълнява новата си роля. Докато Едуард, непримирим към онова, което му се случва, бяга от бащата на Том, прави отчаяни безуспешни опити да се върне в двореца и дори попада в затвора. Накрая се сближава с един благородник на име Хендън, който, повярвал на невероятната му история, обещава да му помогне. По това време става ясно, че кралят е умрял. Едуард трябва да наследи престола.
Накрая момчетата успяват отново да разменят ролите си непосредствено преди коронацията. Хендън е възнаграден с титлата граф. Том е наречен Страж на краля и получава привилегировано положение, а на майка му и сестрите му са осигурени подслон и храна за цял живот. Спомняйки си за своите изпитания и получените в резултат от тях уроци, Едуард, който живее кратко, управлява страната си разумно и справедливо.
■ ЖАНРЪТ
„Принцът и просякът“ е роман. Като роман го определят относително големият му обем, сюжетът, в който е проследена съдбата на героите през продължителен период от време, и представянето на множество герои. В „Раждането на принца и на просяка“ е показан началният етап от живота на двете момчета, който до голяма степен предопределя тяхната съдба.
Героите и събитията в „Принцът и просякът“ се отнасят към историята на Англия от средата на XVI век и владичеството на крал Хенри VIII. Ето защо този роман е исторически. Характерно за историческия роман е, че в него присъствието на действителни исторически лица и събития се съчетава с такива, които може да са напълно измислени, както е в този случай, но трябва да притежават достатъчна правдоподобност и да съответстват на описаната епоха.
■ ГЕРОИТЕ
Главни герои на романа „Принцът и просякът“ са Едуард Тюдор, принцът, и Том Канти, просякът. Те са представени по принципа на съпоставката и противопоставянето, изведен дори в самото заглавие. Родени в един и същи ден, двете деца идват на този свят коренно различни. Едното момче е дългоочаквано и желано като първороден син, другото е нежелано, защото е поредното от много деца. Едното момче се ражда сред богатство, другото – в крайна мизерия. Едното е повито в коприна и атлаз, другото – в дрипи. За Едуард се знае, че ще наследи кралския престол, пред Том стои пълното с неизвестности бъдеще на бедняк и просяк.
Различни са и начините, по които те реагират на изпитанията си. Том, макар и в недоумение от това, което му се случва, когато остава в двореца и го смятат за принц, се приспособява успешно към новите условия. Това се дължи основно на добрия му характер - неслучайно Марк Твен е дал на героя си фамилното име Канти, което означава пъргав, весел.
В същото време Едуард, свикнал да получава винаги желаното, се съпротивлява на случващото се с него непрекъснато, при това с непримиримост, която заплашва да провали изцяло живота му. От двамата именно той получава най-същностен урок в резултат на преживените изпитания. Когато накрая заема кралския престол, управлява справедливо, защото е научил колко труден е животът на поданиците му.
На принципа на контраста между двете момчета е изграден целият роман. Първоначално те са противопоставени едно на друго само по облекло. Постепенно изпъква разликата в материалното им положение, в начина, по който говорят, и в маниерите им. От разговора между Том и Едуард стават ясни различията в живота на всеки от тях поотделно. Тези различия са толкова огромни, че за всяко от момчетата е трудно дори да разбере онова, за което другото говори. Например, когато принцът пита за това как сестрите на Том се отнасят с прислужниците си, той истински се затруднява да проумее как е възможно те да нямат прислужници. А когато се учудва кой тогава им помага да свалят дрехите си за през нощта, бедното момче решава, че се предполага сестрите му да спят голи. При обяснението на Едуард, че става дума просто за смяна на дрехите, Том се удивлява защо на човек му е необходимо да притежава повече от една дреха, особено след като има само едно тяло.
Контрастът се проявява и в по-общ смисъл – всяко от момчетата иска да бъде като другото. За Едуард всичко около Том – както облеклото му, така и онова, което той разказва за живота си, изглежда много привлекателно. В същото време Том вижда в обстановката на двореца и в самия принц оживелите си мечти.
И в останалата част на романа – когато с разменени роли се опитват да се справят с възникналите усложнения, двете момчета са представени последователно в действия и ситуации, които ги противопоставят един на друг.
■ ТЕМИ И МОТИВИ
Интригата в романа „Принцът и просякът“ произтича от размяната на дрехите между двете момчета. Мотивът за преобличането, при което човек става напълно различен или неузнаваем, е много разпространена както в литературата, така и във фолклора. В най-различни приказки смяната на дрехите води до промяна на личността и се оказва решаваща за съдбата на героя. Често преобличането е продиктувано от желанието, мечтата да бъдеш различен, да бъдеш като другия. И за двете момчета размяната на дрехите означава нов жизнен опит. По-решаваща е промяната на Едуард. Когато скита из страната, преоблечен като просяк, той вижда несправедливости, за които никога по-рано дори не е предполагал.
Водеща идея в романа е, че дрехите правят човека. Когато двете момчета, които си приличат, разменят дрехите си, просякът изведнъж се оказва принц, а принцът става просяк и въпреки усилията на Едуард да възстанови първоначалното положение, това се оказва изключително трудно. Марк Твен осмива и осъжда силното влияние, което външните и по-несъществени неща (каквото е облеклото) имат върху живота на хората. Въпреки важната роля, която преобличането изиграва за двете момчета, решаващи за съдбата на всеки от тях са преди всичко характерът и възпитанието им.
@bgmateriali.com
