В разказа “Ангелинка” мечтата е свързана с представата на човека към по-добър свят, за стремежа му към идеал и съвършенство. В мечтите светът винаги е по-справедлив, по-вълнуващ и по-добър. Мечтите са израз на духовното богатство и на надеждата, че доброто и красивото ще победят в реалния живот. Особено привлекателни са мечтите във възрастта на юношеството, когато човек опознава действителността и изгражда характера си. В тази възраст е героят на разказа “Ангелинка”. Той носи у себе си невинността и непосредствеността на изживяванията, пълноценността на възприятията и дарбата да мечтае за възвишени и стойностни неща, които обогатяват сирашката му душа.
Главният герой на разказа притежава буен ум, впечатлителност и любопитство към света, които го правят различен. Душата му жадува за необикновени и непознати земи, за обич и разбирателство с хората, за тайнствени и романтични подвизи. Тази жажда се свързва с представите и мечтите за две необикновени същества – леля Дъмша и Ангелинка, за които добрата леля Станка непрекъснато говори.За героя те са част от един друг свят, който неудържимо го привлича; свят, който за него е мечта. Постепенно леля Дъмша става идеал за всички деца в семейството и мяра за нравственост. Възпитавани с фолклора и християнските легенди нейният образ е “прекрасен и усмихнат, обкръжен от светъл ореол”. Тя е в “оня лазурен мир”, където живеят “дядо Господ и света Богородица”. Леля Дъмша със сигурност е част от мечтите. Затова само споменаването на името й води до послушание и стремеж към доброто: ”ние ставахме кротки и тихи, а нашите добродетели се тълпяха под светлото знаме на тая незрима леля Дъмша като смирено стадо агнета”. Привлекателният свят на мечтите се свързва в съзнанието на момчето с християнската добродетелност и нравствена чистота.
Мисълта за приказното и необикновеното се свързва и с мечтата за Ангелинка – дъщеричката на леля Дъмша. Тя е на “същото небе… кротко и добро, русокосо като звездица”. За юношата момичето е олицетворение на неземна красота и доброта, каквато имат само ангелчетата. Образът на непознатата Ангелинка запълва въображението на героя през двете “чудни планински нощи под самите звезди”, които прекарва всяка седмица. Героят заживява с мечтата за по-добър свят, със стремежа си към недостижимото и прекрасното. Именно в пространството на планината малкият герой търси своята мечта. Планината е средищна точка на света. Тя свързва божественото и земното, романтичното и делничното. Не “долу” – в селото, а “горе” - “под самите звезди”, момчето може да бленува и търси своя възвишен идеал. Мечтаният образ на момичето събужда за първи път любовта в юношеското му сърце. Любовта събужда доброто и благородното в душата на героя – той спасява любимата си от подземното царство. Ангелинка е част от онзи мечтан свят, където героят би бил щастлив. Душата му се стреми към света на доброто и прекрасното, в който е Ангелинка: ”И колко, колко желаех аз да видя с очите си царицата на моята фантазия, с която неотлъчно живеех.”
Мечтата на момчето става реалност. На Възнесение героят се среща със своя идеал и достига духовно извисяване. Авторът детайлно описва неговото състояние, за да предаде възбудата му: ”Краката и ръцете ми трепереха, а лицето ми трябва да е било по-бледо от игликата, която носех.” В този съдбовен миг реалност и мечта се приближават една до друга и се смесват, а реалността се оказва по-силна и по-красива от мечтата.Това е най-големият дар,който момчето – сираче е получавало в живота си. Нищо не е в състояние да помрачи срещата с идеала. Съзнателно търсеният контраст между въображаемата и реалната леля Дъмша внушава мисълта, че духовната красота е много по-завладяваща от физическата привлекателност. То изживява пълно щастие в мига, когато вижда своята мечтана любов в образа на Ангелинка. Блян, въображение и реалност се сливат и създават усещането за неизмерно щастие и сбъдната мечта: ”В нея нямаше нищо земно.”
Мечтите и стремежът за осъществяването им правят хората по-добри и благородни, а действителността - по-привлекателна. Споменът за детската мечта изпълва разказвача с радост и тъга, с носталгия по един неповторим миг от живота му и с благодарност от съприкосновението с истинското щастие.
@bgmateriali.com
