Разказът „Косачи“ започва с описание на прохладната лятна нощ, типичен Елин-Пелиновски пейзаж, отличаващ се с точност, експресивност и пластичност. Той е опоетизиран, одухотворен и поражда внушение за тайнственост, приказност, нежен лиризъм, усещане за вечното движение на природата, за нейната безкрайност. Чрез пейзажа авторът ни повежда към дълбините на човешката душа, разкрива ни драмата на петимата косачи. Съдбата е запратила тези отрудени мъже в чужд край, далеч от родния дом, и ние ги виждаме измъчвани от съмнения, терзания, лишени от миговете на оскъдното, човешко щастие-любовта. Те се унасят в мечти и прекрачват в един въображаем свят-светът на фантазията, под влияние на разказваните приказки от Благолажа.
Край догарящите главни на огъня, в мрачината на ноща, протича тихата и безмълвна драма на петимата мъже. Разказът на Благолажа е изграден върху контраста между измамната красота на приказно-фантастичното и суровата истина за живота. Според героя приказките и песните са създадени да те спасят от суровите истини на живота, които рушат самочувствието на човека, рушат опорите му. Тези възрастни мъже слушат с наслада, защото в един груб и несправедлив, материален свят, приказката и измислицата са единственото средство, което може да ги накара да се почувстват хора. В думите на Благолажа звучи истината за грубата реалност, проличава съзнанието за несретническата участ на прокудените от родните си места гурбетчии. Слушайки приказките му те излизат от суровата действителност - мизерията, нищетата всекидневните грижи и неволи, поради които са оставили дом и семейство, и са тръгнали по пътя на гурбетчийството. Те се пренасят в един друг свят на благоденствие и равноправие. Този контраст между действителността и приказките е опорна точка в разказа. Единствен Лазо проявява съмнение и трезвост. Според него приказките са измислици, небивалици, създаващи нереална картина за живота, която е самозалъгваща. Но чрез приказките, героите на Елин Пелин, макар и за кратко са изцяло изтръгнати от неволите на делника, от тегобите на бедността. Социалната несрета е забравена, удавена в копнежите на душата. Стремежът към света на мечтите, на фантазията не е романтично желание за бягство от действителността, а търсене на духовни и нравствени упори в нерадостния им живот, стремеж към осмисляне на човешкото им съществуване. Това е израз на съкровен копнеж за докосване до възвишеното и прекрасното, израз на спотаявания, но жив усет към красивото, стремеж към хармоничното и доказателство за опазеното и съхраненото богатство на селската душа. Народната песен изпята от Благолажа за невярната булка, за любовната изневяра, разпалва ревността, засилва съмненията и терзанията в душата на Лазо. Приказките на Благолажа го повеждат в мечтания свят и той вижда в мечтите си своята невеста. В душата му се засилва копнежа по радостите на живота, по чистите блянове на любовта, копнежа за пълноценен, човешки живот. Благолажа твърди, че приказките и песните са за това да те измъкнат от истината, да разбереш, че си човек, а в края на разказа именно приказката и песента довеждат Лазо до бягство от другарите.
Героят е гурбетчия, нищетата и немотията, сиромашията и бедността го тласкат към тежкия, изморителен труд, но приказките на Благолажа го повеждат към мечтания свят на човешкото щастие. Над сиромашията и нищетата у Лазо надделява човешкото, копнежът по пълноценен, човешки живот, стремежът към радостите на живота.
Авторът показва, че красотата и любовта населяват не само приказките, но и реалния свят. Мечтите тук стават реалност и Лазо поведен от мечтите и копнежите си напуска своите другари гурбетчии.
@bgmateriali.com
