МИНАЛОТО И ПАМЕТТА В „ИСТОРИЯ“ ОТ НИКОЛА ВАПЦАРОВ

 

          1. ЕПОХАТА, АВТОРЪТ И ТВОРБАТА

          Никола Вапцаров и неговото време

          Историческият контекст
          Никола Вапцаров се развива и утвърждава като поет през 30-те и 40-те години на XX век. Този исторически период и в Европа, и в България протича под знака на бурни обществено-политически събития. След Първата световна война международните конфликти не секват. В края на 1939 г. Европа се изправя пред нова опустошителна война.
          В тази международна обстановка България не може да запази неутралитета, към който се стреми. През 1940 г. българската дипломация отклонява предложението на СССР за сключване на българо-съветски договор за приятелство и взаимопомощ, макар че левите сили в страната организират широкомащабна кампания, известна като Соболевата акция , за събиране на подписи в подкрепа на това предложение. През 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, сключен от Германия, Италия и Япония, но страната остава единствената от този военен съюз, която запазва дипломатически отношения със СССР.
          След нападението на Германия срещу Съветския съюз у нас се активизира антифашистката опозиция. Комунистическата партия започва организирането на партизански чети и градски бойни групи за терористични и саботажни акции.
          Никола Вапцаров е назначен за деловодител на едно от тези саботажни звена, организирани с помощта на СССР – „минноподривната комисия“, чиято цел е дестабилизирането на държавните институции и провеждането на акции срещу немските войски, разположени на територията на България.

          Литературният контекст
          През 30-те и 40-те години на XX век на литературната сцена присъстват едновременно поети от няколко литературни поколения. Редом със символистите Теодор Траянов и Николай Лилиев с творческите си изяви привличат вниманието на читателската публика Елисавета Багряна и Атанас Далчев. Същевременно се появява и нова група млади български поети с леви убеждения, сред които се открояват имената на Христо Радевски и Никола Вапцаров.
          През този период се наблюдава широк жанров диапазон на поетическите текстове. В тях си дават среща песимизмът и надеждата, че е възможно светът да бъде променен; индивидуалистичният и колективистичният дух; идеята за единството и идеята за раздвоението на света.
          Вапцаров се вписва в това художествено многообразие с оригиналните си възгледи за света, за човека, за историята, за изкуството, за родината, както и с активното си участие в диалога със своето динамично съвремие чрез поезията, която създава.

          Житейски и творчески път на Никола Вапцаров
               • Роден на 24 ноември (по нов стил 7 декември) 1909 г. в град Банско.
               • Родители: Йонко Вапцаров, член на ВМРО, участник в движението за освобождение на Македония, и Елена Везюва, възпитаничка на американския колеж в Самоков.
               • От 1924 до 1926 г. е ученик в разложката гимназия.
               • От 1926 до 1932 г. учи в Морското машинно училище във Варна.
               • В края на обучението си в Морското училище стажува на кораба „Дръзки“ и на кораба „Бургас“, с който през април и май 1932 г. посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид.
               • След завършването на Морското училище постъпва на работа като огняр, а след това като механик във фабриката на „Българска горска индустрия“ в село Кочериново, откъдето след авария е уволнен през 1936 г.
               • От 1936 до 1940 г. работи като техник в мелницата на братя Бугарчеви и като огняр в Българските държавни железници и в Софийския общински екарисаж в София.
               • През 1940 г. остава без работа. Участва активно в така наречената Соболева акция, като събира подписи в подкрепа на предложения на България от СССР пакт за приятелство и взаимопомощ. Заради това е осъден и интерниран в Годеч.
               • През 1940 г. е издадена единствената му стихосбирка „Моторни песни“.
               • През септември 1941 г., след завръщането си от Годеч, се занимава с организирането на саботажни групи.
               • През март 1942 г. е арестуван и му е повдигнато обвинение за организиране на дейност срещу установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите войски на Германия.
               • На 6 юли 1942 г. започва съдебен процес, в който сред подсъдимите е и Вапцаров.
               • На 23 юли заедно е още петима души Вапцаров е осъден на смърт и още същата вечер – разстрелян.
               • През 1952 г. бива посмъртно награден с почетна Международна награда за мир.
               • Основни теми в творчеството на Вапцаров:
                  – за историческата съдба на човека;
                  – за вярата, която придава смисъл на живота;
                  – за родината;
                  – за изкуството.

               • Най-популярни произведения:
                  – стихотворенията „Вяра“, „Песен за човека“, „Писмо“ („Ти помниш ли морето и машините...“), „История“, „Двубой“, „Завод“, „Кино“, „Сън“, „Пролет“ („Пролет моя, моя бяла пролет...“), „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.;
                  – драма: „Вълната, която бучи“.

          Литературното наследство на Вапцаров и стихотворението „История“
          През 1940 г. излиза от печат единствената книга, която Вапцаров издава приживе – стихосбирката „Моторни песни“. В нея стихотворението „История“ не е включено. По думите на съпругата му Бойка Вапцарова буквално минути преди смъртта си Вапцаров отправя към нея следната настоятелна молба: „Гледай тетрадките със стиховете да не пропаднат. Скрийте ги добре. И когато настъпи свободата, нека Христо Радевски ги редактира и да помогне за по-хубавото им отпечатване“.
          През 1946 г. е отпечатана книгата „Избрани стихотворения“, в която за първи път е поместено и стихотворението „История“. В третото преработено издание на тази книга след стихотворенията от „Моторни песни“ е обособен голям цикъл под наслов „Антология“. Тази нова подредба се основава на добре запазения литературен архив на Вапцаров, който включва пет тетрадки с ранно лирическо творчество и десет тетрадки от зрелия му период. Ръкописът на стихотворението „История“ се намира в Кафявата тетрадка.
          Важен документ за литературното наследство на Вапцаров са и шестте бележника. В един от тях са записани първите три строфи от стихотворението „История“ заедно с още две строфи, които впоследствие са редактирани от поета; първия куплет от „Борбата е безмилостно жестока“ и стихотворението „Прощално“.

          2. ТВОРБАТА И НЕЙНИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

                    ИСТОРИЯ

                    Какво ще ни дадеш, историйо,
                    от пожълтелите си страници? –
                    Ний бяхме неизвестни хора
                    от фабрики и канцеларии,

                    ний бяхме селяни, които
                    миришеха на лук и вкиснало,
                    и под мустаците увиснали
                    живота псувахме сърдито.

                    Ще бъдеш ли поне признателна,
                    че те нахранихме с събития
                    и те напоихме богато
                    с кръвта на хиляди убити.  

                    Ще хванеш контурите само,
                    а вътре, знам, ще бъде празно
                    и няма никой да разказва
                    за простата човешка драма.

                    Поетите ще са улисани
                    във темпове и във агитки
                    и нашта мъка ненаписана
                    сама в пространството ще скита.  

                    Живот ли бе – да го опишеш?
                    Живот ли бе – да го разровиш?
                    Разровиш ли го – ще мирише
                    и ще горчи като отрова.

                    По синорите сме се раждали,
                    на завет някъде до тръните,
                    а майките лежали влажни
                    и гризли сухите си бърни.  

                    Като мухи сме мрели есен,
                    жените вили по задушница,
                    изкарвали плача на песен,
                    но само бурена ги слушал.

                    Онез, които сме оставали,
                    се потехме и под езика,
                    работехме къде що хванем,
                    работехме като добитък.  

                    Мъдруваха бащите в къщи:
                    „Така било е и ще бъде...“
                    А ние плюехме намръщено
                    на оглупялата им мъдрост.

                    Зарязвахме софрите троснато
                    и търтвахме навън, където
                    една надежда ни докосваше
                    със нещо хубаво и светло.  

                    О, как сме чакали напрегнато
                    в задръстените кафенета
                    И късно през нощта си легахме
                    с последните комюникета.

                    О, как се люшкахме в надеждите!...
                    А тегнеше небето ниско,
                    свистеше въздуха нажежен...
                    Не мога повече! Не искам!...


                    Но в многотомните писания,
                    под буквите и редовете
                    ще вика нашето страдание
                    и ще се зъби неприветно –

                    защото би ни безпощадно
                    живота с тежките си лапи
                    направо по устата гладни,
                    затуй езика ни е грапав.  

                    И стиховете, дето пишем,
                    когато краднем от съня си,
                    парфюмен аромат не дишат,
                    а са навъсени и къси.

                    За мъката – не щем награди,
                    не ще дотегнем и с клишета
                    на томовете ти грамади,
                    натрупани през вековете.  

                    Но разкажи със думи прости
                    на тях – на бъдещите хора,
                    които ще поемат поста ни,
                    че ние храбро сме се борили.

          3. ТВОРБАТА И СМИСЪЛЪТ

          Съдържателни и художествени особености на стихотворението „История“ 
          Най-съществени особености на Вапцаровата поезия
          Отличителна особеност на Вапцаровия поетически изказ е майсторското използване на езикови средства, присъщи за различни стилове, в една и съща творба – от всекидневната реч („селяни, които/миришеха на лук и вкиснало“, „живота псувахме сърдито“, „плюехме намръщено“, „като мухи сме мрели есен“ и т.н.), а редом с тях – метафорични изрази, типични за поетическия изказ („нашта мъка ненаписана / сама в пространството ще скита“, „една надежда ни докосваше / със нещо хубаво и светло“ и т.н.).
               • Вапцаровите творби обикновено съдържат някакъв „разказ“, т.е. съчетават „сюжетното“ и лирическото начало. В стихотворението „История“ в общ контекст с размислите на лирическия говорител за историята е вложен и „разказ“ за драматичната участ на едно поколение, изправено пред зловещото лице на войната.
               • На Вапцаровите стихотворения е присъща диалогичността – лирическият говорител обикновено влиза в диалог с конкретен събеседник. В стихотворението „История“ това е самата история. Този комуникативен модел допринася да се скъси дистанцията между творбата и читателя, тъй като читателят се оказва „допуснат“ да чуе това, което лирическият Аз отправя като послание към историята. 
               • Поетът влага в творбите си своята оценка за лишения от хуманност свят. Най-често постига това чрез метафори, които насочват към представата за затворено пространство – „затвор“, „капан“, „клетка“. В стихотворението „История“ са противопоставени пространството „вътре“, където са „софрите“ и където животът протича под знака на „оглупялата“ мъдрост на бащите, и пространството „навън“, където мечтите докосват душата „със нещо хубаво и светло“ и животът добива нов смисъл чрез вярата, че утрешният ден ще донесе на хората свобода и братство.
               • В поетическия свят на Вапцаров времето „вчера“ и „днес“ е ценностно противопоставено на времето „утре“. Животът „вчера“ и „днес“ преминава под знака на злото, а мисълта за „утре“ е изпълнена с очакване на живота, който ще дойде „по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден“. „Утре“ ще е времето на „бъдещите хора“, които ще поемат поста от предшествениците си и ще служат на мисията да построят един нов, по-добър свят.

          Писаната история и ненаписаната човешка мъка в стихотворението „История“

          1. Историята като памет на човечеството и историята като житейска драма

          2. Заглавието, началото и краят на творбата 
          Заглавието „История“ и началното обръщение пряко насочват към тематичния център на творбата – историята. Обръщението към историята е директно, лишено от патетика.
          Началото (първите пет строфи) и краят (последните пет строфи) оформят композиционна рамка, която извежда два ключови образа – на историята и на поезията. Тези образи са пряко свързани с основната теза, вложена в цялата Вапцарова поезия – човекът трябва да е център и на историята, и на поезията, защото той е център на света, на живеенето. Следователно всяка история и всяка поезия, за да са истински, а не празни, следва да разказват „с думи прости“ именно за човека.

          3. Мотивите в творбата
               • Водещ е мотивът за историята, която трябва да бъде памет за изминатия от човечеството път и мост между поколенията от различни епохи.
               • Мотивът за историята пряко е свързан с мотива за поезията, която също има висока обществена мисия и трябва да отразява и съхранява истината за човека и неговата борба.
               • Мотивът за борбата е обвързан с разбирането на лирическия Аз, че именно в схватката с житейските изпитания човек открива смисъла на своя живот.
               • Мотивите за историята и за борбата в стихотворението са обвързани с мотива за конфликта между поколенията – младите носят бунтовния дух, който се опълчва срещу света на старите и чертае революционния път на прогреса.
               • В поетическия разказ за живота на съвременниците на лирическия Аз ключов е мотивът за страданието. В контекста на творбата то е социално страдание, породено от условията в един несправедливо устроен свят, в който човекът е обезправен и обречен на нищета.
               • В средищната част на творбата намира място и мотивът за войната като унищожително зло – заплаха за живота.

          4. Лирическият говорител и колективният герой – хората от неговото поколение
          Лирическият Аз в „История“ се изявява като говорител на цяло едно поколение – поколението от бурната епоха на 30-те и 40-те години на XX век, в която сред ужаса на войната и острите социални сблъсъци се раждат мечтата за един нов, хуманен свят и утопичната вяра, че той може да бъде постигнат. Обръщайки се към историята, лирическият говорител обвързва голямата тема за драматичната съдба на човека и света с темата за паметта, която трябва да бъде пазена и предавана обективно, честно. Според лирическия Аз именно писаното слово е призвано да пренесе през времето драматичните истини за човешкото битие.
          Това обяснява упрека му към историята и към творчеството на поетите, „улисани във темпове и във агитки“, които често преиначават или заличават истината за живота. Осъзнавайки това, лирическият герой от стихотворението „История“ приема за свой дълг да търси истината за себе си и своето жертвено поколение и да я опази чрез силата на собственото си слово, така че тя да не потъне „под буквите и редовете“ на „многотомните писания“.

           5. Конфликтите в творбата
               • Между манипулираната история и манипулативната поезия, от една страна, и драматичната истина за белязаното от трагизъм историческо битие на човечеството.
               • Между бащите, приели примиренчески участта си, и синовете, пожелали да последват мечтите си.
               • Между миналото, преминало под знака на установеното статукво и белязано от социална неправда, и утрешния ден, когато „бъдещите хора46, поели поста на борещите се свои предшественици, ще построят нов живот.

          6. Посланието
          Стихотворението утвърждава Вапцаровата идея за живата връзка между историята, живота и поезията. В първата смислова част на творбата е обоснована оценката, че историята и поезията може да се превърнат в заплаха за истината, ако премълчават „простата човешка драма“. Истинската поезия и история трябва да отразяват живота такъв, какъвто той действително е. Само тогава те се превръщат в пазителки на истината.

          АКЦЕНТИТЕ НАКРАТКО

          1. Смислови части. Писаната история и ненаписаната човешка мъка: Стихотворението „История“ е изградено от три композиционни части – първите пет и последните пет строфи, които изграждат съответно първата и третата смислова част, оформят художествената рамка на творбата и проблематизират отношението между реалния живот на човека, от една страна, и историята и поезията – от друга. Средищната втора част разказва онова, което историята и поезията са склонни да премълчават – „простата човешка драма“ на едно поколение, което има трагична съдба, но приема борбата като смисъл на своя живот
          2. Заглавието, началото и краят на творбата: Заглавието пряко назовава тематичния център на стихотворението – историята. В началото лирическият говорител се обръща към историята с ребром зададени реторични въпроси, които звучат като упрек заради необективността й, а в края отправя към нея своята повеля да бъде мост към бъдещето и да предаде на хората в него цялата истина за човешкия живот от миналото.
          3. Мотивите: за историята, за поезията, за социалното страдание, за конфликта между поколенията, за борбата, за войната.
          4. Лирическият говорител и колективният герой – хората от неговото поколение: Лирическият Аз се идентифицира като говорител на хората от своето време, който добре познава участта им и твърдо отстоява позицията, че и историята, и поезията са в дълг именно на множеството, което със своята борба движи напредъка.
          5. Основният конфликт: Между разказа на историята за отминалото време и драматичната истина за истинския живот на хората от това време.
          6. Посланието: Истински стойностната поезия и историята трябва да отразяват живота такъв, какъвто той е, за да бъде съхранен и предаден на бъдещите хора опитът на човечеството.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave