Към едни от най-древните произведения на нашия фолклор се числят интересните и поетични песенни творби, в които се появяват най-различни митични същества - плод на примитивния мироглед и вярвания на българина. Това са митичните песни, повечето от които имат форма на лироепични поеми. В онези далечни времена предците ни са се покланяли на реки, нимфи и други божества. За тоя култ ние съдим по данни от народното творчество, историческите свидетелства и преживяванията, съдържащи се в народните суеверия, предразсъдъци и вярвания. Постепенно те изчезват с разпространението на масовата култура. Един от най-интересните извори в това отношение са именно тези песни, които запленяват въображението с поетическата прелест и привлекателност на своите образи. Самодиви, русалки, самовили, змейове и змеици, орисници, лами, вампири и таласъми, магьосници - ето част от тайнствените същества, които откриваме, когато четем песните. В тях се говори за отношението между хората и слънцето или луната, за превръщане на хора в животни и обратно, за вграждания, сбъдване на сънища и клетви, за необичайни явления като излизането на мъртви от гроба и т.н. Щом се потопим в света на възхитителните митични песни, виждаме, че тогавашният човек е бил обкръжен непрестанно и повсеместно от свръхестествени сили и същества. По тази причина той одушевява с разум и воля всички природни явления, представя си ги като живи същества. В човешкото съзнание природата не е мъртва, а живее и мисли, намесва се в неговия живот. Тя е благоприятно или враждебно настроена.
Хората се страхуват от могъществото на враждебните сили на природата, но в същото време проявяват дързост за борба срещу тях, даже вярват, че те могат да бъдат победени. Така в редица митически песни девойката надгрява слънцето и го побеждава по красота, момък го изпреварва по бързина; човекът преодолява свръхестествената сила на самодиви, русалки, юди, хали, змейове и др. Естествено борбата с тези митични същества винаги завършва успешно. Това засилва мрачната картина в живота на българина и довежда до фаталистичното примирение с нещастията в някои от песните.
В много случаи митът е и рамка, и форма, в която се изливат съкровените чувства и мечти на народния творец. Чрез мита се изживяват трепетни желания и непостигнати блянове. Това особено се отнася до песните, посветени на отношенията на хората със слънцето или с месеца и звездите. В тяхната основа лежи старият култ на някогашните славяни към слънцето. Друго потвърждение за митичността им е и обстоятелството, че някои от тях са били изпълнявани при коледни и други обреди.
В „Славки си рожба не трае” е отразен мотивът за бездетието, за умирането на децата в българското семейство. Славка губи рожбите си и затова живее в голяма мъка. След време си има момиченце, но много се страхува за него - да не би с хубостта си да привлече злите сили. Кръщава го Грозданка, като се надява грозното име да му помогне и опази. Девет години я пази да не излиза никъде. Но слънцето съглежда девойката в градината на бащиния двор и запленено от нейната външност три дни и три нощи трепти и не захожда, захласнато. Небесното светило се прибира за вечеря, очаквано от своята майка. Тя го пита защо се е забавило, та гозбата му е изстинала. То й се изповядва: видяло е толкова красива мома, че ако не я вземе, вече няма да изгрява така ясно, както досега. Моли я да отиде при Бога за разрешение да я вдигне от земята. Отговорът е положителен. Описанието на народния празник Гергьовден е най-поетичният момент. Мало и голямо се люлее за здраве. Люлее се и Грозданка с помощта на майка си. Поръчва й да говее (мълчи) 9 месеца пред свекър, свекърва и първо либе, но е чута погрешно. Грозданка е отвлечена заедно с люлката. Девет годишното й мълчание става причина слънцето да се жени за друга, а тя да е кумица. На сватбата тя проговаря и тогава слънцето и майка му връщат другата мома. Грозданка е венчана.
Такъв е митът, създаден от народния разказвач. Красотата на момата е над тази на слънцето! Не случайно българинът се гордее с изключителния външен вид на своите деца!
ТРОИЦА БРАТЯ ГРАДА ГРАДЯХА
Част от митичните песни са затрогващи балади за вграждане на невеста, извънредно популярни у нас. Те възникват въз основа на вярването, че във всяка по-голяма постройка, за да бъде здрава и трайна, трябва да се зазида човешко същество, обикновено жената на майстора-зидар. Вградената се превръща в дух-покровител на постройката. Вярването е дълбоко вкоренено в народното съзнание.
В баладата тримата братя строят град. Онова, което изграждат през деня, се рони през нощта. Те са принудени да дадат обет за вграждане.
Двамата братя споделят с жените си страшното решение. Единствено Струниният мъж запазва тайната. Това е извънредна случка! - мъж да зазида жена си. Последиците за семейството са тежки. Няма кой да се грижи за невръстното дете. Струна не може да го накърми. Мъжът й остава сам.
Моментите са трагични. Струна невяста идва рано на строежа. Успява да свърши всичко, за което я моли нейното либе. Когато я вижда, то заплаква и изпуска сребърния пръстен-залог за тяхната любов. Струна отива в Белия град да търси този пръстен. Тогава деверите с измама я вграждат в градските стени.
Странно е примирението на българската жена - да приеме своята участ без протест, само жалба за осиротялото дете. Молба да я вградят от дясната страна на Белия град, за да го храни.
Цели векове баладата за вградената невяста е вълнувала българския народ, тъй като е разкривала дълбоки, драматични преживявания и големи чувства, поставяла е на изпитание традиция и морал, дълг и любов, потрисала е с трагизма на човешката съдба.
Не можем да не се възхитим на образите на Струна и първото й либе, на драматичното напрежение, на тежкото изпитание на героите.
Тук дългът стои над любовта и семейството, саможертвата е над егоизма. Затова въздействието на тази прекрасна балада е несравнимо и днес!
@bgmateriali.com
