МИТИЧЕСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ – „СЛАВКИ СИ РОЖБА НЕ ТРАЕ“
Митическите песни за отношенията между Слънцето и хората и най-вече песните за Слънчовата женитба са изградени в широк епичен план, с подробно описание на обстановката, на героите и събитията. Интересният мотив за женитбата на Слънцето със земна мома, за любовта му към нея и за деветгодишното й „говеене“ (мълчание) е широко разработен от много поколения певци, които внасят разнообразие в стила и в сюжета на разказа. Вариациите на тази тема са преплетени с мотивите за бездетството, с връзването на люлки по Великден (или Гергьовден), на които се люлеят млади девойки, за „говеенето“ пред свекър и свекърва през първите дни от брака, за магиите на майката и др.
В една от най-разпространените балади „Славки си рожба не трае“ е съхранен основният мит – женитбата на Слънцето със земно момиче. Красивата млада девойка, за която Слънцето иска да се жени, носи „предпазното“, смислово натоварено име Грозданка. Тя умишлено е наречена с „грозно“ име, за да бъде предпазена от зли сили. Най-вероятно те са попречили на майка й да опази другите си дечица. Името на девойката не е красиво, но затова пък хубостта й е ненадмината. Всъщност, в нито една песен на тази тема няма конкретно портретно описание на Грозданка и това може да бъде сметнато като знак, че красотата й е несравнима и надминава всички представи за земна хубост.
Когато Слънцето вижда прелестната девойка, то е така запленено от невижданата й хубост, че три дни „трепти“ над нейната къща, забравяйки дори да залезе. Накрая то търси съдействие и помощ от майка си:
Ако таз мома не зема,
не ща си ясно изгрявам,
както си ясно изгрявах!
Да идеш, мамо, да идеш,
да идеш, мамо, при Бога,
да идеш да го попиташ:
можим ли да я земеме,
тук жива да я дигнеме
за нея да се венчая?
Слънчовата майка отива при Бога за съвет, за да разбере дали е редно жива земна мома да се омъжи за сина й, тъй като те са обитатели на „горната земя“ и при тях до този момент отиват само душите на мъртвите. Господ дава своето съгласие, което е нещо твърде необичайно и нетрадиционно за народните представи. Двамата решават, че удобен случай
за Слънцето да си вземе за жена земна девойка предлага старинният обичай, според който на високо и разклонено дърво се връзват люлки за Гергьовден, за да се люлеят на тях младите за здраве:
На личен ден, на Гергьовден,
да върви мало и голямо
за здраве да се люлее...
В народните представи спускането на тези люлки и самото люлеене предпазват от похищение на змейове и самодиви, както и от тежки болести. За да бъде издигната Грозданка до горната земя, всеотдайно помагащият на Слънцето Господ спуска „златни люлки“:
Като седнала на люлки,
тъмни се мъгли спуснали
и люлки са се дигнали.
Майката на момата едва успява да й напомни за задължителното обредно мълчание, наречено „говеене“ – да не проговаря в новото си семейство цели девет месеца. Младата невеста влиза в дома на съпруга си, решена, че трябва да говее, за да се опази от демонични сили. Но в уплахата си Грозданка дочува погрешно думите на своята майка и вместо девет месеца спазва тази жестока забрана девет години! Мълчанието на невестата я поставя в изключително трудна ситуация и учудва всички в Слънчовото семейство. Самото Слънце също е смутено и разтревожено от дългото й говеене. Затова решава, че тя изобщо не може да говори и че сигурно е глухоняма:
Слънчу се жалба нажали,
че е Грозданка немица,
та се за друга загоди,
да не е няма-немица.
Слънчовата майка подготвя нова женитба на сина си с най-светлата звезда на небето – Деница. А Грозданка трябва да стане кумица (кума) на предишния си съпруг и новата булка.
Можем да направим интересна връзка между тази митическа песен и един много разпространен по българските земи обичай – „говеенето“ на Великден. Според него от Връбница до Възкресение Господне – т.е. една седмица, всяка мома трябвало да спазва мълчание. По време на обреда на самия ден Великден тя поднася т. нар. кумичин колач на предварително избрана кумица, като й целува ръка. От този момент, след като момата е поискала прошка от кумицата, на нея й е позволено да говори. Така е на земята, но отглас от този обичай намираме и в разигралата се на небето драма между Слънцето, Грозданка и Деница.
В деня на сватбата булото на новата невеста – звездата Деница, неочаквано пламва. Това е знак, че с нещо е нарушен божественият ред. Съвсем неочаквано за всички присъстващи, в този момент Грозданка проговаря, защото уреченото време за говеене – деветте години, току-що е изтекло:
Грозданка се е засмяла
и булки дума продума:
– Аз не ти було запалих
само е було пламнало
и не съм няма-немица,
нито съм сляпа-слепица!
Мене ме мама наръча,
девет съм годин сукала,
девет годин да говея
на свекър и на свекърва.
Сега й девета година,
сега ще аз да продумам!
Като чува гласа на Грозданка, Слънцето веднага прекратява венчавката си и се оженва за първата си изгора. Народното поверие разказва, че засрамената Деница пожелала да бъде превърната в лястовица.
Народните обичаи са създавани през вековете, за да бъдат спазвани, затова народът е бил безкомпромисен към тези, които са дръзвали да нарушат установените правила. И обратното – стриктното им изпълнение винаги се възнаграждавало и гарантирало щастлив живот.
@bgmateriali.com
