МИТОВЕТЕ – ПЪРВОИЗВОР НА ПРИКАЗКИТЕ 

Думата мит е от гръцки произход и означава „предание“ („mythos"). Под мит би трябвало да се разбира разказ-легенда за божества или за божествени същества, в реалността на които човекът е вярвал.

Ако си припомним мита за Херакъл - един от героите в древногръцката митология, син на Зевс и на смъртната жена - Алкмена, ще установим, че разказите за него, превърнали се в символ на човешката мощ, са много близки до нашата народна приказка. Не трябва да забравяме, че Херакъл е бил полубог, издигнат в култ, а нашият герой, тръгнал като него да търси златни ябълки, е герой на художествено произведение.

Митът и приказката се различават не по форма, а по социална функция. Това, което в приказката е преосмислено, често пъти в митовете се запазва в първоначалния си вид. Затова митовете съдържат ключ за разбиране на приказката въобще.

Българските народни приказки отразяват влиянието на славянската митология, на древногръцката митология и на християнството. Многопластови по своята структура, те ни отвеждат в света на древния човек, който е вярвал в магическата сила на различни животни (това се е обяснявало с факта, че според него всичко в природата има душа).

За архаичния човек еленът е приятел на самодивите, а чудодейната му сила се крие в рогата. Поради това еленът има невероятна способност да прогонва зли духове, болести и магии. Мечката, издигната в култ от славяните, е човеколюбиво същество и предпазва от болести. Вълкът в митовете най-често е въплъщение на нечиста сила, творение на дявола, символ на злото. Съществува поверие, че вълкът може да предсказва бъдещето на хората. Култът към коня също води началото си от най-стари времена. Той е животно, което нашите предци най-много са почитали. То е вярно и предано на човека и не може да бъде докоснато от злите сили. Славяните, прабългарите и траките са го свързвали с върховните си божества Перун, Тангра и Бога-конник. Доказателство за това преклонение представляват жертвоприношенията на бял кон при погребенията на тракийските вождове, конните състезания, изображението на конник или конска глава по амулети, свещници, триножници за огнища. Конят, колесницата и колелото, символи на слънцето, са елемент при изработването на ритуални атрибути, обслужващи обредните действия: например Свети Георги убива ламята, възседнал кон. Орелът пък е символ на сила и величие. Владетел на небето, орелът често е свързван с боговете. Единствен той може да достигне горния свят. В приказките и в легендите той е изобразяван с четири криле, предизвиква ветрове или самият той е вятър.

Българската митология е съчетание на тракийско и общобалканско наследство, примесено с митологичните представи и вярвания на славяни и прабългари. Митологията служи като изходен материал за някои понятия във философията и литературата. Митът е непресъхващ извор, от който народният творец създава неповторимите български народни приказки и песни.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave