Събитията от септември 1923 година са обект на спорове и преценки в нашата историческа наука и до днес. Те имат дълбоки последствия за националния и духовен живот на България.
Гео Милев, възприел идеите на модернизма, разглежда септемврийските събития като израз на нарасналата мощ и сила на колектива. Като има предвид вековната смиреност на угнетените народни маси, той се възхищава от невероятния изблик на народно недоволство, от уникалното в психологическата страна на историческия факт и го претворява с огромна творческа мощ.
Поемата „Септември“ е много динамична, емоционално наситена и многопластова. Художествената мисъл на поета е непоследователна и скокообразна, преминава от една в друга крайност, като обединява в едно минало, настояще и бъдеще, живот и смърт. Поетът се втурва в различни времена и събития от световната история, за да търси извора на онази тъмна енергия, която се напластява с векове в народната душа, избухва в сюблимни моменти с огромна мощ и кара човека да тръпне от възторг и ужас.
Лирически герой на поемата е самият поет. Той не създава сюжет и не изобразява характери, защото художествената му задача е да даде израз на психологическите си преживявания във връзка с бунта.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com