МИТЪТ – НАЧИН ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ В СВЕТА НА ДРЕВНИЯ ЧОВЕК. ОБРАЗИ И СИМВОЛИ

Ако се докоснем до духовния свят на древните обитатели на планетата Земя, ще разберем, че са ги вълнували безброй въпроси. В техните представи светът е хаотичен, безначален и безкраен. Свят, в който властват тайнствени сили, определящи живота на всеки един от тях. Стремежът на хората да преодолеят своя естествен страх от заобикалящия ги свят, изпълнен с чудеса, ги е тласкал да търсят обяснения на явленията от действителността, да създават конкретни образи. По този начин е възникнал митът, синоним на преданието и легендата.

Според големия митолог и културолог Мирча Елиаде: „Митът е всичко, което не отговаря на действителността.“ Това е създадената система от образи, чрез която всеки народ намира начин да обясни явленията в природата и в обществения живот. Митът изпълнява ролята на модел на човешко поведение. Чрез своите митове архаичният човек сякаш придобива ново самочувствие, изпълва се с увереност в своите възможности. В това отношение митът може да се разглежда като един начин за съществуване в света. 

Безспорно най-интересният въпрос за древния човек е бил този за произхода на света. Нагледен образ на живота древните откриват в растителния свят, сред многолетните дървета -дъб, явор, кедър, които надвишават продължителността на човешкия живот и са първообраз на така нареченото Дърво на живота. Според прабългарите, то свързва подземния (долния) с горния свят. Всяка обособена част на Дървото на живота изпълнява особена, неповторима функция. Корените осъществяват връзката с подземния свят, а короната се докосва до небето. Стволът - това е човешкият свят. В живота на почти всички древни народи символният образ на дървото се приема за свещен и се почита. Дървото на живота, като митологичен образ, разширява своето значение и в някои древни култури играе ролята на космическо дърво. Намира се в средата на Вселената и подобно на ос, поддържа трите свята.

По-задълбоченото вглеждане в митовете позволява да се разбере и осмисли народопсихологията на даден народ, формирана през хилядолетията. Според древните, небето заема особено важно място в стопанския и семейния живот на хората.

В народните песни има митове за брак между Небето и Земята, от който се ражда Луната. Небето и Земята са символи на мъжкото и женското начало, а слънчевите лъчи и дъждът осигуряват плодородието.

Слънцето често се изобразява като живо същество, което понякога се влюбва в земна девойка. Тяхната любов завършва с приказна сватба. Със Слънцето са свързани редица обреди и ритуали от бита на българите.

Луната в митическите представи често е същество от женски род и с нейната поява при пълнолуние са свързани редица ритуали: обреди за здраве и плодородие, гадаене за времето, замесване на прясна пита, започване на нова работа, сватба. Вярва се, че точно при пълнолуние всичко ще се изпълни и ще бъде успешно.

Ако по-често търсим нови източници за живота на древните, ще ги опознаем и ще вникнем в духовния им мир. Така ще се убедим, че техният свят е бил богат и безкраен, един свят, в който винаги побеждава доброто.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave