МИХАИЛ ГЕОРГИЕВ – „ЛЕГЕНДА ЗА РОМА“
ПЛЕНИТЕЛЕН РАЗКАЗ ЗА НЕСРЕТНИЧЕСКАТА СЪДБА НА РОМИТЕ
Ромите, с които съжителстваме от векове, са една жизнена и оптимистична народност, разпространена не само по нашите земи, но и в целия свят – Европа, Северна и Южна Америка и някои страни от Азия. Според някои представи те водят произхода си от Индия, където понастоящем живеят 18 милиона от общо 36 милиона роми по света. По официални сведения на Европейския съюз Румъния е страната с най-голямо ромско население в Европа. Следват я България и Испания – с около 800 хиляди всяка от тях. Въпреки че се приобщават към религията на страната, в която живеят, скитащите роми запазват самобитната си култура, гадателското си изкуство и умението да предсказват човешката съдба. Те притежават вродена способност за музикално творчество и танци. Занаятите, които практикуват мъжете, задължително са свързани с огъня – обединяващ племенните родове на скитниците.
„Легенда за рома“ е пленителен разказ за ромите, обречени да бродят по земята без покрив над главата си. Подобно на другите народи, и ромите имат легенда за своето потекло, олицетворена в образа на легендарния Ром. Тя представлява народен разказ с фантастично съдържание, в основата на който стои събитие, без да е посочено конкретно време и място. В „Легенда за рома“ обаче разказаната история е наситена с приказни елементи. В нея има цар и царица, дъщери с магически дарби, а в центъра й е съдбата на непослушен и свободолюбив син. По този начин основателят на ромите се свързва със знатно потекло и благороднически произход.
В творбата на Михаил Георгиев легендата е разказана от един от потомците на главния герой в нея – Яшко. Така произведението получава любопитна постройка, изградена на принципа „разказ в разказа“ – типичен похват за устната реч. Легендарното време е изведено въз основа на връзката „настояще – минало – настояще“. Основният разказ създава повествователната рамка на творбата, в която се открояват мястото и времето на действието – вечер, край разпънатите шатри и запалените огньове на катуна; представата за героя разказвач – странния и различен от другите Яшко, и за слушателя – певицата Калие, запленена от разказаната история хубавица.
Първата част на основния разказ – рамката на творбата, изпълнява роля на въведение, в което е представено настоящето на ромите с техния бит и съдба на несретници, обречени да се скитат бездомни по света. Основни елементи в нея са песента и огънят. Чрез техните олицетворени образи се осъществява връзка между небето и земята. Красиви природни картини се преплитат в тези вълнуващи образи: „Многогласието и китареният звън сякаш излизаха от недрата на земята. Огънят ставаше все по-силен и като че се опитваше да докосне небето. Песента се носеше из въздуха. Вечерният полъх я поемаше и отнасяше към залеза, който сякаш се беше спрял, за да чуе песента на несретниците, щастливи с нея.“ Ромските племена поетично са сравнени със звездите, пръснати по небето. Подобно на тях ромските огньове всяка вечер осветяват земята, но винаги на различни места. Повод за легендарния разказ е молбата на Калие към Яшко в тази приказна нощ той да разкаже за първия ром, за самото начало на нейния род и за съдбата на ромите. И става ясно на героинята слушателка и на читателите, че над потомците на Ром тежи непреодолимо проклятие, поради което поколението му преди хиляди години е обречено да има несретническа съдба.
Легендата разгръща красив приказен план. Светът на началото е очарователен – по върховете на красиви планини живеят боговете, а в полята – волни и свободни хора. Замъкът на цар Баба и царица Дай – голям и много красив стъклено-кристален, се намира на най-високата планина и оттам се вижда цялата земя, с която те общуват чрез чудната си дарба. Типичните за ромите гадателски и пророчески умения са заложени в характеристиките на членовете на семейството на Ром. Майката е царица на орисниците, трите сестри са орисници, които бродят по земята, за да предсказват съдбата на всяко новородено дете и да предначертават пътя и бъдещето му. Сравнението „като звездици“ създава представа за възвишеност на образите. Но за разлика от тях, на момчето, което ще създаде потомство, е забранено да се среща с хората, за да не им донесе нещастие. Такова е предсказанието на боговете.
Ром трябва да избира – да се примири и да остане цял живот затворен в замъка или да наруши забраната и да отиде при хората. „Завист“ е чувството, което вълнува момчето и е повод да се освободи волната му и жадна за приключения душа. Пък и подобна несправедлива участ – да живееш изолиран от всички, да не си част от хората, може да събуди само съчувствие към съдбата на Ром. Светът на хората за момчето има притегателната сила на земния рай. И то яхва най-бързия кон на баща си, избягва от родния дом, за да се превърне във вечен несретник и бездомник, прокълнат от своите и неприет от чуждите. Ром пътува много – преминава през Средиземно море, стига до античния град Александрия, докато накрая среща любовта в лицето на красиво момиче.
В центъра на легендата стои наказанието на своеволния син, незачитащ повелите на боговете. Според законите на общността той е престъпил забраната и трябва да бъде осъден. С много майсторство са предадени ритуалите „клетва“ и „прошка“, изпълнени от родителите на Ром. Знае се, че в народните обичаи навред по света клетвеното слово е магическо. Произнесено от създателите на живота, то има силата д а пребъде. Бог вярва на родителското заклинание и винаги го изпълнява. И сякаш, за да бъде потвърдено това, в нощта на проклятието небето изсипва порои дъждове и гръмотевици, които се преплитат с проклятията на бащата. Поражда се представа, че и боговете са недоволни от поведението на сина. На принципа на везните на съдбата, клетвите на бащата се уравновесяват от благословиите на майката. Цар Баба изрича проклятия, които застигат Ром и потомците му: да няма място под слънцето за тях, никой да не разбира езика им, да нямат покрив над главата си, да бъдат гонени и да крадат хляба си, да се скитат боси и голи. Но тези проклятия са смекчени от благословиите, изречени от майката — царица Дай: потомците й да пророкуват, да пеят и танцуват, да се веселят и да бъдат много щастливи. Милостта и благородството на майката контрастират на коравосърдечието на бащата. Земята-майка се превръща в покровителка на несретния син, понесла дъждовете-сълзи на царица Дай и нейната усмивка-слънце. Така легендата обяснява противоречивата съдба на ромите, предначертана от проклятието и благословията като постоянна борба между отрицателното и положителното, лошото и доброто, недостатъците и дарбите им.
Песента на китарата е най-красивото преживяване в легендата. С нея започва текстът на творбата и с нея завършва. На нея се дължи пленителната атмосфера на легендарния разказ. Протяжна и бавна, излязла сякаш от недрага на душата, тя рони тъжни звуци, побрали копнежа по истинско щастие, по дом и уют – мечти, типични за всяко човешко същество. Музиката обединява настроението на героите – от ведрост и оптимизъм до тиха тъга и печал. От нея струи лиризмът на легендарния разказ, долавят се въздишките на потомците, олицетворени в образите на Яшко и Калие. Провокирана е и съпричастността на читателя, емоционално приобщен към несретническата драма на ромите.
Стоймира ГЕОРГИЕВА
@bgmateriali.com
