Лириката на Ботев е потресаваща картина на робската действителност. Животът на българския народ люлян в “робска люлка” е една безкрайна елегия. В своята едноименна творба „Елегия“ Ботев представя народа като живо погребан мъченик, от чието чело се лее ”пот кървав над камък гробен”. В ярки звукови и зрителни картини е представено страданието на поробените - обезправени, смазани физически и духовно. Сякаш се дочува глухия и страшен гръм на оковите - символ на робството. Поетът достига до натурализъм, когато говори за ръждата разяждаща ”глозгани кости”. Потискащата атмосфера на духовен гнет разкрита образно-емоционално, пораждат тъжни настроения, но същевременно се долавя борческата непримиримост на поета - революционер към робството. С мъжествен гняв са изпълнени стиховете, в които Ботев разкрива предателската роля на чорбаджията - поддръжник на насилието. Поетът го сравнява с “нов кърджалия в нова полуда”, ”кой продал брата - убил баща си”. С несдържана омраза говори поетът и за духовенството, което съзнателно подържа духовния мрак и робската инертност.
Моля, влезте в акаунта си, за да видите цялото съдържание.
@bgmateriali.com