ДЖЕРАЛД ДАРЪЛ – „МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ“
ВЪЛНУВАЩ СПОМЕН ЗА ДЕТСТВОТО

 

          „Моето семейство и други животни“ е роман, който хваща любопитството на читателя още със заглавието си. Необичайното свързване на думите „семейство“ и „животни“ предизвиква усмивка, любопитство и размисъл и за героите, и за взаимоотношенията между тях.
          Във встъплението „Защитна реч“ Джералд Даръл определя целта си – да сподели спомени от петте години, в които живее със семейството си на остров Корфу в Средиземно море. Този период от живота на писателя е наситен с незабравими впечатления – срещи с различни хора и традиции, с непозната, но изумително красива природа. Читателят неусетно заживява с вълненията и преживяванията на десетгодишния Джери, защото повествованието е искрено, ведро и наситено с много хумор.
          Главата „Бъчва със знания“ е посветена на първите учебни занимания на героя. Сюжетът й повдига важни въпроси за образованието, за мотивацията на учещия и за начините на преподаване.
          Обучението на Джери е проблем за цялото семейство, защото на острова няма училище, няма и учители, които да му преподават. А за майката образованието не е просто нещо, което синът й трябва да придобие на определена възраст, то е ценност, която изисква усилия – да се намери подходящ учител и да се обмисли какво трябва да изучава. Семейният съвет, на който се търси решение на този проблем, показва, че майката не налага собственото си мнение, без да го обсъди с по-големите си деца. Разговорът между членовете на семейството разкрива отношенията им и атмосферата, в която расте Джери. Между братята и сестра му се разгаря спор, тъй като всички са на различно мнение по обсъжданата тема. Поведението им показва, че бъдещето на най-малкия брат не им е безразлично. Те не приемат страстта на Джери към животните и я смятат за странна, опасна и временна. Единствено майката осъзнава, че увлечението на Джери нито е случайно, нито е временно. За нея то е интерес, който трябва да се поощрява и развива.
          Човекът, който се заема да обучава Джери, е Джордж – писател, приятел на Дари. Джордж приема задачата и се опитва отговорно да я изпълнява, въпреки че няма необходимата подготовка за учител на начинаещ ученик, както и подходящи учебници. В началото и Джордж, и Джери се гледат с подозрение, но много скоро се сближават.
          Споменът за първите учебните часове е особено ярък. Разказът за усилията, които учителят и ученикът полагат, е наситен с подробности, пораждащи усмивка. На Джери му е трудно да учи по предмети, които са му безинтересни – всъщност той се интересува само от естествената история. Затова Джордж придава „зоологическа окраска“ на всеки урок – по математика решават задачи за „апетита на гъсениците“, по география – рисуват карти с животни, а по история - „пришиват“ към достоверните факти измислени: „Затаил дъх, урок след урок следях пътя на Анибал през Алпите. Причината, поради която той извършваше такъв подвиг, и това, което възнамеряваше да прави, когато ги прекоси, бяха подробности, които почти не ме засягаха. Нищо подобно – интересът ми към тази според мене лошо замислена експедиция се криеше във факта, че знаех по име абсолютно всеки слон“.
          Джордж умело използва интересите на Джери, като ги превръща в мотивация за учене. С тази цел насърчава малкия природолюбител да записва наблюденията си върху растенията и животните и въвежда уроци сред природата. Тези методи дават добър резултат, защото най-важната цел е постигната. Джери не се отказва от увлечението си по животните, а задълбочава знанията си за тях от преки наблюдения, които старателно описва и анализира: „Мигновено ентусиазираният ми, но случаен интерес към природата беше фокусиран и открих, че като си водя записки, научавам и запомням много повече“.
          Любовта на Джералд Даръл към природата се усеща във всеки епизод на откъса. Авторът представя животните като герои, които мислят, изпадат в различни настроения, изпитват чувства: цикадите възторжено приветстват новия ден или си шушукат тихичко, китовете са добродушни, октоподите – любезни и нежни, кучето Роджър смята, че Джери само си губи времето с уроците, а гълъбът Квазимодо гука умолително и се опитва да се извини за сторената пакост. Описанията на морето, на пясъчните ивици и маслиновите горички разкриват умението на писателя да рисува картини с думи. Те създават настроение и дават възможност на читателя „да види“ във въображението си прекрасните пейзажи на Корфу.
          Заглавието „Бъчва със знания“ звучи необичайно и шеговито. То е намек за това как се чувства малкият Джери, когато разбира, че ще го образоват. Издава и притеснението му, че предстои главата му да се напълни с ненужна информация. Но Джордж успява да промени отношението на малкия си ученик към знанията и да развие интересите му. Това е причината Джералд Даръл да си спомня за своя учител с любов и благодарност.

@bgmateriali.com