МОЕТО СЕМЕЙСТВО И ДРУГИ ЖИВОТНИ
(въпроси и отговори)
1. Защо заглавието на четвърта глава е „Бъчва със знания“?
В четвърта глава се разказва за събитията, свързани с обучението на най-малкия член на семейството, затова темата й е „знание“. Бъчвата е съд за съхранение, но според стара гръцка легенда един от най-мъдрите мъже – философът Диоген, живеел в бъчва. Освен че в главата се говори за придобиване на знания, самата тя дава на читателя знание – например за характерни растения и животни по света, за морската краставица и т.н.. Дава знание и за начините, по които хората могат да учат, за да придобиват знания и да общуват със света чрез тях.
2. Кой разказва за случващото се? Повлиян ли е разказът от неговите интереси и предпочитания?
Разказът се води от гледната точка на десетгодишния по онова време Джералд. Понеже той се интересува от растения и животни, и в разказа става дума предимно за тях. Ако разказът се водеше от най-големия брат Лари, в изобразения свят на книгата нямаше да има толкова природа, а щеше да се говори главно за книги. Интересите на всеки човек го карат да бъде по-наблюдателен в някаква област. А всеки човек обича да говори за онова, което познава най-добре. Това става видно оше в началото, когато всеки от семейството изтъква своите мотиви и представи за ползите от знанието. За майката е важно детето й да не подивее, а да е образовано и да общува с околния свят. За сестрата – младо момиче – важно е развлечението. За Лесли – физическата работа и приключенията.
3. В какви отношения са учителят и ученикът? Кой на кого и по какъв начин влияе?
В четвърта глава на книгата отношенията между ученика Джери и учителя Джордж са изобразени като взаимно обвързани. Те не са като в обществено училище, където има установен ред и определени учебници, а са подчинени на интересите на двамата. Учителят Джордж започва да преподава по книги, но като разбира какви са интересите на ученика, веднага променя начините на учене. Прави придобиването на знания по-занимателно. Защото и за него е важно на ученика да му е интересно. Понеже по този начин се възприемат много повече нови знания. Направата на картата по география е пример за това. А и за учителя е по-добре в горещите летни дни да плува в морето, отколкото да стои в стаята със сънливи от жегата мухи. Там като на игра може да разкрива тайните на околния свят пред своя все още незнаещ ученик. Примерът с устройството, функциите и използването на водните краставици е красноречив. Тези истини за принципите на обучението са описани още в шестнайсети век от уж случайно споменатия автор Франсоа Рабле.
4. Как се учи по-лесно – по книги или чрез личен човешки опит? Къде обучението протича по-лесно? Защо учителят и ученикът предпочитат да учат сред природата?
Понеже Джери се интересува от природата, интересно му е да общува с нея. Решаването на задачата по математика се превръща в херкулесов подвиг, защото математиката е по-абстрактна наука. Обучението сред природата протича много по-интересно за човек, който се интересува от нея. Вместо да я опознава чрез картинки и слово, той я вижда как живее, може да я пипне, да я усети с всичките си сетива. А ние, хората, сме така устроени, че възприемаме околния свят по-лесно чрез сетивата.
5. Какво е отношението на животните към учебния процес? Защо?
Разликата между човека и животните по отношение на познанието е изобразена в разказаните събития чрез отношението на домашните любимци към ученето. Животните действат според инстинктите си. Човекът – с разума си.
Костенурката Ахил не може да си намери място в изкуствения свят на човека. Гълъбът Квазимодо не знае как да си върти опашката, та да не разлее мастилото, най-малко защото не познава свойствата на мастилото. А кучето Роджър, като най-верен приятел на човека, спокойно го изчаква да приключи с човешките си задължения – да учи.
Джери пък се разкъсва между разбирането, че трябва да учи, и въображението, в което един слънчев лъч превръща масата и пода в тигрова кожа и го мами към света на природата.
6. Как героите на разказа се отнасят към морските краставици? Защо?
С инстинктите наистина се живее по-лесно, но те ограничават възможностите за познание. Единствено човекът сред живите същества може да съчетава разума с инстинктите, с правилата за добър живот и с интересите си.
Затова именно човекът е отговорен и за морските краставици. И като си поиграе с тях на воден пистолет, не ги захвърля на сушата, а ги връща във водата, където те, по заложения в тях от природата инстинкт, продължават да живеят. Само така играта може да е вечна. Свършат ли морските краставици – край на играта. Това е важният урок за всеки човек – че е отговорен за себе си и за природата около себе си.
7. Може ли човек да се учи, докато играе?
Хората обикновено приемат играта за нещо несериозно, предназначено само за забавление. Сериозните неща са учене и труд, чрез които човек си набавя необходимите за живота неща. Играта обаче има неоценимото предимство да е лишена от принуда. Никой не играе, защото „трябва“. А и още нещо – чрез играта ние възприемаме света „наужким“, в нея всичко е образ и представа, наподобяване на действителността. Разказът на Джери ни показва, че именно тези качества на играта помагат на човека да се отдаде напълно на това, с което играе, както и да се вглежда много внимателно в него, защото трябва да го наподоби. Така неусетно, без принуда, без абстрактни разсъждения, човек може да научи много.
@bgmateriali.com
